България отново се върна сред трите държави от Европейския съюз с най-ниско съотношение на държавния дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) през първото тримесечие на 2026 г., след като в края на 2025 г. беше изместена от тази група, сочат данни на Евростат, цитирани от БТА.

В края на първото тримесечие на 2026 г. съотношението на държавния дълг към БВП в България е 28,5%. По-ниски стойности са отчетени само в Естония (25,2%) и Дания (26,8%). Люксембург e на четвърто място със съотношение от 29,2%.

В края на четвъртото тримесечие на 2025 г. най-ниското съотношение на държавния дълг към БВП е било отчетено в Естония (24,1%), Люксембург (26,5%), Дания (27,9%) и България (29,9%.

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2025 г. съотношението на държавния дълг към БВП в България е намаляло с 1,3 процентни пункта – от 29,9% до 28,5%.

Българската икономика се нарежда на четвърто място в ЕС по растеж, докато сривът в Ирландия тласна валутния съюз към отрицателна територия

БВП на България расте с 3,1% на годишна база, докато еврозоната отчита спад

Към края на първото тримесечие на 2026 г. съотношението на брутния държавен дълг към БВП в еврозоната (EA21) е 88,9 на сто спрямо 87,7 на сто в края на четвъртото тримесечие на 2025 г.

В Европейския съюз показателят се е увеличил от 81,8% до 82,9% за същия период.

Спрямо първото тримесечие на 2025 г. съотношението на държавния дълг към БВП се е повишило както в еврозоната – от 87,2% до 88,9%, така и в ЕС – от 81,4% до 82,9%.

В края на първото тримесечие на 2026 г. най-високи съотношения на държавния дълг към БВП са отчетени в Гърция (143,5%), Италия (138,9%), Франция (117,6%), Белгия (109,1%) и Испания (101,6%).

При непроменена политика дългът на средната европейска страна ще достигне 130% от Брутния вътрешен продукт (БВП) до 2040 г., което е приблизително двойно повече от днес

МВФ: ЕС трябва да се реформира и да използва общ дълг

Държавният дълг в края на първото тримесечие на 2026 г. е бил съставен основно от дългови ценни книжа – 84,3% в еврозоната и 83,6% в ЕС. Делът на заемите е бил 13,2% в еврозоната и 13,9% в ЕС, а валутата и депозитите са представлявали по 2,5% както в еврозоната, така и в ЕС.

Заради участието на правителствата на държавите от ЕС в отпускането на заеми на някои страни членки Евростат публикува и данни за междуправителственото кредитиране.

В края на първото тримесечие на 2026 г. този показател е бил 1,3% от БВП в еврозоната и 1,1% в ЕС.

Непосредственият приоритет е да се поддържат стабилни инфлационните очаквания и да се смекчи въздействието на шока в рамките на наличното фискално пространство

МВФ е песимистичен за еврозоната: Влошени перспективи и рискове от слаб растеж с висока инфлация

Спрямо края на четвъртото тримесечие на 2025 г. 17 държави членки са регистрирали увеличение на съотношението на държавния дълг към БВП, осем са отчели спад, а показателят е останал без промяна в Латвия и Чехия.

Най-голямо увеличение е отчетено в Унгария (3,1%), Литва (2,9%), Люксембург (2,8%), Ирландия (2,2%), Хърватия (2,1%), Австрия (2,0%), Франция и Полша (по 1,9%) и Италия (1,8%).

Най-голям спад е отчетен в Гърция (-2,6%), България (-1,3%), Нидерландия (-1,0 %) и Словения (-0,9%).

България е на второ място сред държавите членки по най-голямо увеличение на съотношението на държавния дълг към БВП спрямо първото тримесечие на 2025 г. – с 4,8%, след Финландия (5,5%) и пред Полша (4,5%), Румъния (4,3 %), Франция (4,0%), Люксембург и Белгия (по 3,1%).