Всяка година стотици хиляди християни напускат църковните общности в Германия.

Финансовите им постъпления обаче нарастват.

През 2025 г. около 660 000 души официално са изоставили католическите и протестантски църкви, освобождавайки се от данък, автоматично удържан от всички регистрирани членове като процент от доходите им.

Въпреки това, двете институции събират над 12,5 млрд. евро чрез църковния данък за фискалната 2025 година, увеличение спрямо около 12,4 млрд. евро през 2024 г., обяснява Politico.

Как понтификатът на Лъв XIV може да повлияе на световната икономика

Някои анализатори го наричат „чудо“ на нашето време. Това „чудо“ има земно обяснение: нарастващите заплати и прогресивната данъчна система в Германия означават, че намаляващият брой членове плаща повече.

„На пръв поглед може да изглежда противоречиво, но причината е, че църковният данък се изчислява въз основа на индивидуалния върху доходите“, казва говорител на Евангелистката църква, която обединява регионалните протестантски църкви в Германия.

Членовете на католическата и протестантската църкви, както и на някои еврейски общности, плащат допълнителен църковен данък, равен на 8-9% от дължимия им върху доходите, дори и да не посещават Богослужения.

През 2021 г., последната година, за която има изчерпателни данни, над 29 милиона души са платили църковен данък в Германия, почти половината от всички данъкоплатци в най-голямата икономика в Европа.

Католическа църква във Вашингтон ще приема дарения в криптовалути

Изчисленията за данъка върху заплатите на германското министерство на финансите за 2025 г. показват, че един несемеен служител без деца, който печели 50 000 евро бруто годишно, плаща приблизително 600 евро църковен данък в допълнение върху доходите си, в зависимост от федералната провинция. Служител, който печели 70 000 евро годишно, плаща над 1 000 евро.

Хората се регистрират като членове на своята религиозна общност при раждането или в местните административни служби. За да престанат да плащат църковен данък, те трябва официално да напуснат църквата чрез процедура, известна като Kirchenaustritt или „излизане от църквата“.

Процедурата варира в различните федерални провинции, но обикновено изисква лично явяване в регистрационната служба или местния съд за подаване на декларация. Повечето провинции събират и административна такса.

Макар че тези, които се отписват, могат да посещават Богослуженията като гости и да ползват църковни услуги, те нямат право да сключват църковен брак, да стават кръстници и не им е гарантирано църковно погребение, допълва Politico.

През 2025 г. около 310 000 са напуснали католическата църква, а около 350 000 християни някоя от регионалните протестантски църкви в Германия.

Ватиканската банка става борсов играч като първа стъпка за ETF в бъдеще

Отчуждение от Църквата

Причините, които хората посочват за официалното си напускане на религиозните си общности, варират от усещането за по-слаба връзка с Църквата до простото желание да спестят пари.

„Хората напускат Църквата, защото смятат, че вече не играе роля в живота им“, обяснява Матиас Коп, говорител на Евангелистката цъква в Германия. „Към това се прибавят скандали в последните години, които поставиха под въпрос доверието в църквата. Има и хора, макар това да не е по никакъв начин основна причина, които напускат заради църковния данък. Това са процеси на отчуждение, на които трябва да реагираме“, отбелязва той.

За Яна Кейл, 33-годишна счетоводителка от Берлин, решението е както финансово, така и морално. „Вече не исках да подкрепям системата с църковен данък на фона на скандалите със сексуалното малтретиране на деца“, обяснява тя. 23-годишният студент Лукас Хайних, който в момента работи, признава, че официално е напуснал църквата след като завършил стажа си, защото неямал желание да плаща данък и да подкрепя религиозната общност.

Фактът, че приходите от данък нарастват въпреки масовото напускане, се дължи на типа данъкоплатци, които избират да останат членове на Църквата. Тези, които все още плащат, са „вероятно хората с по-високи доходи“, отбелязва Заре Асатрян, професор по емпирична икономика в Университета в Мюнстер. Оставащите получават по-високи доходи поради инфлацията и ръста на реалните заплати, и така генерират повече приходи.

270 млн. евро печалба: Религиозният туризъм, който движи местни икономики

„Чудо“ с краен срок

Ръстът на приходите от църковен данък прикрива значителни дългосрочни предизвикателства и повдига въпроси колко дълго може да продължи тази тенденция. Макар тези приходи да нарастват, те са „относително бавни“ и „не се увеличават значително“, допълва Асатрян.

Увеличението на приходите от църковен данък е значително по-ниско от това на данъка върху доходите.

Държавните приходи от данъци върху заплатите и доходите са се увеличили с 6,65% през 2025 г., посочва Коп, докато приходите от църковния данък са нараснали с 1,93%. „Дългосрочните прогнози сочат, че приходите от църковния данък ще намалеят значително в следващите десетилетия, тъй като броят на членовете продължава да намалява“, допълва той.

Протестантските църкви вече се подготвят за намаляване на приходите „чрез процеси на дългосрочно планиране“, а според Коп без тази система религиозната, социалната и благотворителна дейност на църквата няма да е възможна в сегашния ѝ мащаб.