Промишленото производство в България се е повишило с 0,4% през юни спрямо май, отчитайки първия си месечен ръст от три месеца и изпреварвайки средния темп в Европейския съюз. На годишна база обаче остава на отрицателна територия, като страната ни е сред тези с най-голям спад в ЕС, показват публикувани днес данни на Евростат.

В ЕС промишленото производство е нараснало с 0,2% през юни спрямо май, докато в еврозоната е останало без промяна. Спрямо юни 2025 г. увеличението е 0,6% в ЕС и 0,1% в еврозоната.

В България месечният ръст от 0,4% идва след спад от 4,6% през април и 0,6% през май. За последно увеличение беше отчетено през март, когато производството нарасна с 5,3%. Така темпът през юни е два пъти по-висок от средния за ЕС.

Сред страните членки, за които Евростат разполага с данни, най-силен месечен ръст е отчетен в Дания - 5,4%, Хърватия - 5,2%, и Литва и Финландия - по 2,1%. Най-голям спад има в Люксембург - 10,7%, Португалия - 3,9%, и Естония - 2,2%.

На годишна база картината за България остава по-неблагоприятна. Промишленото производство е намаляло с 2,6% през юни спрямо същия месец на миналата година. Все пак спадът се забавя спрямо 5,3% през май и 3,8% през април.

В началото на годината понижението беше значително по-силно - 9,9% през януари и 8,7% през февруари. През март беше отчетен ръст от 4,7% на годишна база. Спадът от 2,6% през юни е най-малкият от ноември 2024 г. насам, ако се изключи увеличението през март тази година.

Въпреки подобрението България остава сред най-слабо представящите се страни в ЕС на годишна база. По-голям спад през юни е регистриран единствено в Люксембург - 7,9%, Румъния - 5,6%, и Естония - 4,6%. Най-силно производството е нараснало в Литва - със 7,7%, Дания - с 6,1%, и Полша - с 4,9%.

Данните показват още, че равнището на промишленото производство в България остава под това от базовата 2021 г. Сезонно изгладеният индекс е 89,3 пункта през юни при база 100, спрямо 101 пункта средно за ЕС и 98,7 пункта за еврозоната.

По основни индустриални групи в ЕС през юни спрямо май производството на енергия се е увеличило с 1%, а това на нетрайни потребителски стоки - с 2,5%. Производството на междинни стоки е намаляло с 0,7%, а на капиталови стоки - с 0,9%.