Доказването на ефективността на периодичното гладуване (фастинг), както и на други промени в начина на живот, е изключително сложна задача. Новите технологии обаче могат да променят това и да ни помогнат да разберем кои подходи действително работят за човешкия организъм.

Често възникват нови дебати относно ползите от периодичното гладуване. Тази популярна диета, която включва ограничаване на храненето до определени дни или часове, се смята за по-ефективна за отслабване от стандартния калориен дефицит. Също така се твърди, че намалява риска от ракови заболявания и предотвратява когнитивен упадък.

Анализ на BBC показва, че нови научни данни поставят под съмнение достоверността на тези твърдения. В зависимост от проучването фастингът може да е по-ефективен или по-малко ефективен от други хранителни режими. Някои изследвания дори предполагат, че тази практика може да увеличи риска от сърдечносъдови заболявания.

„Това не е магия“, казва пред британската медия Криста Варади, професор по хранене в Университета на Илинойс в Чикаго. Тя подчертава, че съществува сериозно разминаване между научните факти и твърденията, които разпространяват инфлуенсърите.

Profit.bg

Учени класираха най-полезните диети за сърцето. Веган и кето не са сред тях

Според много изследователи най-голямата пречка пред получаването на категорични данни за тази практика е: „Ние всъщност нямаме представа какво реално ядат хората“. Проблем, който засяга почти всички диетични интервенции.

Идеята зад периодичното гладуване е да имитира начина, по който са се хранили нашите предци. „Не сме еволюирали в среда, в която ядем по три пъти на ден плюс две междинни закуски“, обяснява Марк Матсън, невролог, чиято работа в университета „Джонс Хопкинс“ поставя основите в тази област.

Фастингът кара метаболизма да превключи от изгаряне на захар (гликолиза) към изгаряне на мазнини. Това активира процес, наречен автофагия, при който здравите клетки започват да рециклират увредените протеини, което води до клетъчно подмладяване.

Основният проблем е, че най-силните доказателства за тези ползи идват от тестове върху мишки, мухи и червеи. При гризачите фастингът е ефективен, но при хората резултатите са много по-неубедителни.

Варади посочва, че при хората фастингът води до около 5% загуба на тегло – резултат, сравним с други диетични стратегии, но далеч от драстичните успехи при мишките.

Една от причините е биологична: метаболизмът на гризачите е значително по-бърз. „16-часово гладуване при мишка реално се равнява на няколкодневно гладуване при човек“, уточнява Кортни Питърсън, доцент по хранене в Harvard School of Public Health.

Най-голямото препятствие пред науката не е биологията, а липсата на точна информация, посочва BBC. При тестовете с животни учените контролират всяка приета калория, докато при хората разчитат на хранителни дневници и на честността на участниците.

„В диетологията нямаме начин да измерим обективно какво реално ядат хората“, признава Варади. Паметта ни е несъвършена, а често хората, водени от срам, че са нарушили диетата, съзнателно пропускат да запишат определени хранения.

Тази сравнително нова концепция позволява на тялото ви да остане в режим, подобен на гладуване, който задейства набор от защитни мерки, развити от организма при естествения подбор

„Имитиране на глад“ е ключът към дълъг живот, смята италиански професор

Данните са тревожни. Според уравнение, разработено от международен екип през 2025 г., около 30% от хората занижават отчетения прием на храна. Сравненията с най-точните метаболитни тестове, като метода с двойно маркирана вода, разкриват значителни разлики – хора, които твърдят, че приемат между 1600 и 2000 калории дневно, реално консумират около 3500.

Тъй като стриктните клинични изпитвания, при които пациентите живеят в лаборатория и всяка тяхна стъпка се контролира, са твърде скъпи и кратки, учените се обръщат към технологиите. Иновациите обещават да елиминират субективния фактор и вече предлагат решения за обективно проследяване на храненето в реалния живот.

Един от подходите включва носими камери, като смарт очила или специални колиета, които автоматично правят снимка на всеки седем секунди или при засичане на дъвкателно движение. Разработват се и специализирани сензори за хранене, като интелигентни вилици, които отчитат кога и колко храна се поднася към устата, и микросензори, монтирани върху зъбите на пациентите. За по-пълна картина тези устройства се комбинират с обективни биомаркери чрез редовни анализи на кръв и урина, които показват кои макронутриенти е обработило тялото.

Томас Уилсън, изследовател по хранене в университета в Абъристуит, отбелязва, че нито една технология няма да реши проблема самостоятелно. Бъдещето на изследванията е в комбинираните системи, които съчетават смарт устройства, биомаркери и дигитални записи. Екипът му вече тества системи, които ще позволят на учените да получават клинично точни данни, докато пациентите живеят нормалния си живот извън лабораторията.

„Ето защо хората се разочароват от изследванията в областта на храненето“, обобщава Варади пред BBC, визирайки постоянната смяна на съветите за полезно и вредно. „Всичко е, защото досега просто нямахме представа какво реално ядат хората.“