Макаци се сприятеляват с кучета, капуцини осиновяват мармозетки

Ише и Дембе, две млади източни шимпанзета, скачали от клон на клон сред гъстите корони на дърветата в резерват в Уганда, когато изненадали наблюдаващите ги учени.

Двете се приближили до червеноопашата маймуна, но вместо обичайната за шимпанзетата агресия проявили нежност. Ише и Дембе спокойно започнали да почистват и приглаждат опашката ѝ.

Подобна рядка среща може да представлява ранен етап от поведението, довело до отглеждането на домашни любимци, посочва ново изследване, публикувано в научното списание Primates.

Резултатите предполагат, че Homo sapiens не е единственият вид, който се грижи за други животни, и че желанието за такъв другар може да има дълбоки корени в еволюционното ни минало. Достатъчно е да си припомним световноизвестната горила Коко и осиновеното от нея котенце Ол Бол.

Getty Images | Дългоопашати макаци

Домашните любимци отдавна представляват еволюционна загадка за учените. Трябва да ги храним, да им осигуряваме дом, да режем ноктите и да почистваме зъбите им, както и да ги чешем зад ушите. От чисто практична гледна точка подобна връзка изглежда като доста неизгодна инвестиция, пише The New York Times.

„Да влагаме толкова ресурси в представители на други видове, към които нямаме пряк еволюционен интерес, изглежда напълно нелогично“, казва пред списанието Хал Херцог, психолог и специалист по поведението на животните в Университета на Западна Каролина, който не участва в изследването.

Въпреки това хора от много различни култури по света отглеждат домашни любимци и са силно привързани към тях.

Предишни проучвания показват, че причините са толкова разнообразни, колкото и самите животни. Сред тях са нуждата от компания и социална близост, влечението към необичайното и стремежът към престиж.

Актьорът Никълъс Кейдж например някога е притежавал двуглава змия, а Пабло Ескобар е поддържал собствен зоопарк с хипопотами, слонове и жирафи.

История за хипопотама на Ескобар влиза в програмата на „Берлинале“

Изследвания сред близнаци показват, че желанието за животински спътник е отчасти наследствено, но произходът на тази склонност остава загадка.

„Съществуват теории, че хората са започнали да отглеждат животни, защото са им били полезни при лова и защитата, или защото имаме естествена склонност да се грижим за други живи същества и да се привързваме към тях“, обяснява Зоуи Голдсбъро, поведенчески еколог в Института „Макс Планк“ за поведение на животните.

Те превърнаха домашните си любимци в звезди. После трябваше да продължат без тях

Най-ранното археологическо свидетелство за домашен любимец е открито в Германия. В гроб на 14 000 години мъж и жена са погребани заедно със своето куче.

Връзката между хората и животните обаче вероятно е възникнала много по-рано. В някакъв момент от процеса на опитомяване тя е престанала да бъде предимно практична и е придобила форма, близка до днешната.

„За съжаление, нямаме никаква представа откога хората приемат животни в живота си като домашни любимци“, казва Херцог. „Без машина на времето може би никога няма да разберем.“

Идеята да се изследва подобно поведение при останалите примати хрумва на Сирил Грютер, биологичен антрополог и приматолог в Оксфордския университет и водещ автор на новото проучване, още докато е магистрант.

При посещение в зоологическата градина в Шанхай той видял как женски гибон успява да улови малка мишка, след което нежно я държи и гали в ръката си.

„Тя се грижеше изключително внимателно за малката мишка, която изглеждаше напълно спокойна в дланта ѝ“, разказва Грютер пред NYT.

Според него подобни срещи между представители на различни видове може да съдържат важни следи за причините, поради които изпълваме домовете си с животни. Такива наблюдения обаче рядко попадат в рецензирани научни списания.

„Ако видите горила да гушка галаго, някой вероятно ще го снима и ще го публикува в социалните мрежи, но няма да напише научна статия за това“, казва той.

Не е същото, но има 99,9% съвпадение: Как работи бизнесът с клониране на животни

За да излязат извън рамките на отделните любопитни случаи, Грютер и колегите му преглеждат публикации в медиите и научната литература, както и сведения, събрани чрез допитване до приматолози. Така те откриват 427 случая на взаимодействие с други животни при 88 вида примати.

При всички изследвани видове е установено поне едно поведение, което може да се свърже с ранните прояви на грижата за домашен любимец.

„Има случай, при който макак създава много силна социална връзка с кокошка, попаднала случайно в заграждението му“, разказва Грютер.

При друг случай група капуцини приема малка мармозетка, грижи се за нея и я кърми в продължение на месеци. Подобно поведение се среща както сред дивите примати, така и сред тези, които живеят в плен.

След внимателен преглед на видеозаписите учените установяват, че маймуните взаимодействат с множество други животни, сред които гущери, птици, елени, кучета, катерици и представители на други видове примати.

Най-често те играят с тях или ги почистват и приглаждат. Поведението им до голяма степен следва отношенията с представители на собствения им вид. Малките примати по-често играят с други животни, възрастните женски са по-склонни да кърмят осиновени малки, а възрастните мъжки обикновено остават безразлични и понякога проявяват насилие.

В повечето случаи срещите са кратки. Понякога обаче отношенията започват да приличат на истинско осиновяване.

Магарета „огнеборци“, които пазят испанските гори от пожари

Какво получават маймуните от тези мимолетни контакти с други видове? Грютер предполага, че една от възможните причини е самотата.

Подобно на хората, останалите примати могат да задоволят нуждата си от близост, като почистват друго животно или просто се сгушат до топлото му тяло. Докато човек може да осинови кученце, ревлива маймуна би могла да улови мишка и да се отнася нежно към нея.

Грютер се надява изследването да помогне на зоологическите градини и спасителните центрове с общи пространства за няколко вида да преценяват кои животни могат да живеят спокойно заедно.

Той обаче подчертава, че описаните случаи все още са далеч от отношенията, които хората имат със своите кучета и котки.

„При останалите примати няма истински еквивалент на отглеждането на домашни любимци“, казва Грютер.

„Можем обаче да изследваме отделните съставки, от които това поведение вероятно е възникнало.“