Заливът Салех на индонезийския остров Сумбава е почти напълно затворен и получава хладни, богати на хранителни вещества води от океанските дълбини през тесен проток. Благодарение на тях той изобилства от скумрия и калмари, които местните рибари ловят от плаващи платформи, наречени баган.

Риболовът обикновено се извършва през нощта, когато прожектори привличат рибата към мрежите под платформите. Но на 6 септември 2024 г. в една от тях попада необичаен гост.

Малко след 4:30 ч. рибарите заснемат китова акула с широко отворена уста и тъмно тяло, покрито с характерните бели петна. 

Китовата акула е най-голямата риба в света, но този екземпляр е дълъг едва около 1,5 метра. Учените изчисляват, че е само на четири месеца и достига приблизително една десета от размерите на възрастно животно. Именно възрастта му прави откритието толкова важно за морския биолог Мохамад Икбал Хервата Путра – това е първата новородена китова акула, открита в Индонезия, и една от едва няколко десетки, документирани от науката.

Хранейки се с мъртви и умиращи животни след преминаването на тропически циклони, тигровите акули ограничават разпространението на патогени и подпомагат функционирането на морските екосистеми

Ураганните санитари на океана и тяхната незаменима роля за баланса в природата

Въпреки огромните им размери и разпространението им в топлите морета по света, никой досега не е наблюдавал китови акули да се чифтосват или раждат. Появата на малкото в залива Салех обаче е една от най-сериозните следи досега, че мястото, където тези гиганти дават живот на поколението си, може да е наблизо.

Възрастната китова акула може да тежи колкото шест слона и е най-голямото студенокръвно животно на планетата. Тези самотни пътешественици прекарват голяма част от живота си в открития океан и до края на XX век остават сравнително слабо проучени.

През 90-те години учените установяват, че на определени места край бреговете китовите акули се събират сезонно на групи, понякога от стотици животни. Това позволява поставянето на проследяващи устройства и разкрива огромните разстояния, които изминават. Една женска например е проследена на повече от 7000 км.

„Около тях има усещане за чудо“, казва пред BBC изследователят Бен Д'Антонио от Shark Research Foundation. Китовите акули плуват в океаните от десетки милиони години, а новороденото от Салех би могло да живее чак до 2150 г. – ако оцелее на фона на нарастващите заплахи от климатичните промени, риболова и корабоплаването.

Според Хервата Путра откритието предоставя „рядък поглед“ към период от живота на вида, който учените почти никога не успяват да наблюдават.

Китовите акули са привлечени към Салех от същото изобилие от храна, което поддържа местния риболов. Околните мангрови гори осигуряват големи количества крил. За младите животни заливът предлага както достатъчно храна, така и защита от хищници като сините акули.

Това кара Хервата Путра да предполага, че защитеният залив може да служи като място за раждане и своеобразна детска зона през първите седмици от живота. Все още обаче не е ясно дали намерената китова акула е родена там. Според Д'Антонио е по-вероятно да е дошла от друго място и впоследствие да е избрала залива Салех.

„Мегамама“ и загадката на размножаването

Откриването на подобна детска зона е „фундаментално“, смята Д'Антонио. Особено важна според него е връзката, която индонезийските учени са изградили с местните рибари, част от които в миналото са се страхували от китовите акули или са ги преследвали.

Изследването на необичайна находка в Ирландия разкрива нови подробности за вида с най-дългата известна продължителност на живот сред гръбначните

Гренландските акули, които може да са съвременници на Шекспир

Глобалната популация на вида е намаляла с повече от половината от 80-те години насам и днес китовата акула е класифицирана като застрашен вид. Затова морски биолози по света се опитват да открият и защитят местата, които са ключови за размножаването и ранния живот на тези създания.

Най-важната следа за начина им на размножаване се появява през 1995 г. в Тайван. Тогава учени изследват десетметрова женска, уловена с харпун от местни рибари. Наречена „Мегамама“, тя разкрива голяма част от това, което днес е известно за размножаването на вида.

В двете ѝ матки са открити 304 оплодени яйца и ембриони. Това показва, че китовите акули излюпват яйцата в тялото си и раждат живи малки, които веднага могат да плуват самостоятелно. Никога дотогава при вид акула не е установявано толкова многобройно потомство.

Генетичен анализ през 2010 г. разкрива, че всички малки, макар да са на различен етап от развитието си, имат един и същ баща. Това е силно доказателство, че женската е съхранявала сперматозоиди и е оплождала яйцата постепенно.

Науката е документирала едва 33 новородени китови акули. Те са откривани в различни тропически райони – от Атлантическия океан и Арабско море до Пакистан и Галапагоските острови.

Изследователят Фрея Уомърсли от Marine Biological Association забелязва възможна връзка между тези редки наблюдения и постоянните зони с ниско съдържание на кислород в океана. Новородените се срещат край тях по-често, отколкото би могло да се очаква по случайност.

Това поражда хипотезата, че женските може умишлено да избират подобни места, защото те действат като своеобразно „океанско прикритие“ за поколението им.

Много хищници от открития океан, сред които сините акули и марлините, избягват бедните на кислород води. В същото време по границите на тези зони често се натрупва планктон, който предлага леснодостъпен източник на храна.

Въпреки оставащите загадки Уомърсли смята, че учените се приближават към отговора на въпроса къде и как раждат китовите акули. Тя планира експедиция до Мексико, където ще поставя устройства с камери върху животните с надеждата един ден да бъде заснет самият процес.

„Мисля, че е само въпрос на време някой да открие правилната акула, да постави правилното устройство и всички обстоятелства да съвпаднат, за да получим тези невероятни кадри“, коментира тя. „Колко време ще отнеме обаче, не знам.“

Мистериозното животно е открито в океанските дълбини край Галапагос и принадлежи към почти неизвестен род главоноги

Учени откриха нов вид миниатюрен син октопод, който се побира в човешка длан

От преследване към защита

През 80-те и 90-те години стотици китови акули са убивани всяка година заради месото и перките им. Сред тях е и „Мегамама“, която е уловена законно в Тайван. Въпреки че през 2000 г. видът е определен като уязвим от изчезване, ловът продължава и през новия век, а сигнали за незаконен риболов има и днес.

Китовите акули са изправени и пред други опасности по време на дългите си пътувания през океаните. В залива Салех местните рибари някога ги възприемали като конкуренти за улова и се страхували от внушителните им размери.

Според Хервата Путра обаче отношението се променя. Днес китовите акули са сред основните атракции на многомилионна индустрия за екотуризъм, а младите жители на района развиват възможности за гмуркане и наблюдение на животните около риболовните платформи.

Konservasi Indonesia работи за създаването на защитена морска зона в северната част на залива. Ако проектът бъде реализиран, това ще бъде първият резерват в Индонезия, създаден специално за опазване на китовите акули.

От 25 животни, маркирани в Салех, повечето прекарват значителна част от времето си в залива и околностите му. Те го напускат само периодично, след което се връщат заради постоянния източник на храна.

„Това място е като дом за китовите акули“, обобщава Хервата Путра. „Ако успеем да защитим това критично местообитание, можем да подпомогнем възстановяването на регионалната популация.“