Португалия се присъедини към европейските държави, забранили или ограничили носенето на бурки и други покривала на лицето в обществените пространства.

Президентът Антонио Хосе Сегуро официализира закон, забраняващ покриването на лицето в обществените пространства. „Лицето трябва да се счита за централен елемент на човешката идентичност и комуникация“, заявява той.

Законодателният акт, наречен от медиите „Законът за бурката“, беше одобрен от парламента през юли с подкрепата на управляващата дясна коалиция и крайнодесните партии. Левите гласуваха против, съобщава Euronews.

Мярката широко се възприема като насочена срещу мюсюлманските жени, носещи бурки или хиджаб.

Законът забранява облекло, предназначено да скрива лицето или да възпрепятства идентифицирането в обществени пространства. Забранява и принуждаването на някого да покрива лицето си по причини, свързани с пол, религия, възраст или произход.

Законопроектът, внесен от крайнодясната партия Chega, получи отрицателни становища от Португалската адвокатска колегия, Висшия съвет на прокуратурата и Португалската асоциация на жените-адвокати, като бяха изразени и опасения за евентуална неконституционност.

Центристколявата Социалистическа партия (PS), зелените Livre и Португалската комунистическа партия (PCP) се противопоставиха на предложението, като предупредиха, че то може да подхрани ислямофобията. Центристко-дясната Социалдемократическа партия (PSD) го подкрепи.

PS осъди „ислямофобската цел, която беше очевидна в обяснителния меморандум към законопроекта, контекста на радикализма, в който живеем, и рисковете, които това създава за общностите, които са пряко засегнати“.

PCP заяви, че предложението „няма нищо общо нито с правата на жените, нито с въпросите на сигурността“, а „цели единствено да подклажда речта на омразата и насилието срещу онези, които са различни, като подхранва расисткия и ксенофобския дискурс“.

Livre обвини десницата в „лицемерие“ и провеждане на дебата по „пристрастен начин“, в опит да се създаде „морална паника относно предполагаема ислямска инвазия, за която крайната десница толкова често говори“.

Правилата за покриване на лицето в обществено пространства обаче се различават значително в Европа. Euronews разяснява как държавите регулират този въпрос на национално ниво.

Франция е пионерът

През 2011 г. Франция стана първата европейска държава, която забрани изцяло покриването на лицето в обществени пространства. Нарушенията могат да доведат до глоба или задължително гражданско образование.

Френското правителство изтъкна, че покриването на лицето пречи на ясната идентификация на хората, което създава потенциални рискове за сигурността и затруднява социалното взаимодействие в едно общество, където разпознаването и изражението на лицето играят важна роля в комуникацията.

По време на пандемията възникнаха въпроси дали защитните маски за лице са съвместими със забраната. Впоследствие властите уточниха, че маските са разрешени съгласно съществуващите изключения, свързани със здравето и безопасността.

Белгия: Глоби и лишаване от свобода за нарушения

В Белгия забраната датира също от 2011 г., като нарушителите се наказват с глоби или до седем дни лишаване от свобода.

Наред с Франция, Белгия беше една от първите европейски държави, въвели такива ограничения, като се позоваваха на обществената сигурност и социалната интеграция.

Законът има за цел да улесни комуникацията и да попречи на хората да прикриват самоличността си в обществените пространства – мерки, които властите защитават като съществени за осигуряването на пълноценното участие на всички граждани в обществото.

България: Носенето на покривала за лицето е ограничено до частни пространства

Носенето на бурки и покривала, скриващи цялото лице, е забранено в обществените пространства от септември 2016 г. и е ограничено до частни домове и места за поклонение.

Мюсюлманите съставляват около 12% от населението на страната, отбелязва Euronews.

Австрия: Забраната за носенето на бурки е разширена и в училищата

В Австрия забраната за носенето на воали, покриващи цялото лице, включително бурки и никаб, влезе в сила през 2017 г. съгласно законодателство, известно като „Закон срещу носенето на воали, покриващи лицето“.

Мярката е въведена по съображения за сигурност и интеграция, като властите изтъкнаха, че покриването на лицето пречи на комуникацията и социалното сближаване.

Освен това през 2025 г. австрийският парламент одобри закон, забраняващ носенето на ислямски забрадки от момичета на възраст под 14 години в училищата. Забраната изрично се отнася до „забрадката, която покрива главата в съответствие с ислямската традиция“.

Дания: Пълна забрана за покриване на лицето

През 2018 г. Дания прие пълна забрана на покриване на лицето на всички обществени места. Законът се обосновава предимно с аргументи, свързани с публичната идентификация и обществената прозрачност.

Нидерландия: Частични ограничения в ключови институции

В Нидерландия закон от 2019 г. ограничава носенето на покривала за лицето в конкретни места, като училища, болници и обществен транспорт, където комуникацията и идентификацията се считат за съществени.

Макар да не е пълна забрана, това отразява нарастващата тенденция към регулиране на религиозното изразяване в държавните пространства.

Германия: Фрагментиран подход

Германия е възприела фрагментиран подход, като някои провинции въвеждат частични забрани в училищата и обществените пространства по съображения, свързани със сигурността и комуникацията.

Конкретни ограничения се прилагат и за определени професии и ежедневни ситуации.

Докато някои региони считат такива забрани за необходими за насърчаване на интеграцията и социалното сближаване, други се опасяват, че изолират определени общности и подкопават социалното приобщаване.

Люксембург: Ограничения в публичните институции

В Люксембург през пролетта на 2018 г. влезе в сила закон, ограничаващ носенето на воали, покриващи цялото лице.

Това е забранено в обществения транспорт, в училищата, в заведенията за деца под 16 години, в болниците, в общите части на домовете за възрастни хора, включително коридорите и асансьорите, както и в съдебните сгради и обектите на държавната администрация, отворени за обществеността.

Испания: Правна нерегламентираност, местна преценка

В Испания липсва национално законодателство, което оставя преценката на училищата и институциите.

През 2013 г. Върховният съд подкрепи решението на гимназия в Мадрид да изключи ученичка, носеща хиджаб, като създаде прецедент, но не и стандарт.

Макар ислямските групи да подчертават, че испанската конституция и споразумението за сътрудничество от 1992 г. защитават правото на носене на религиозна одежда, Министерството на образованието не е дало приоритет на изготвянето на национални насоки, като изтъква, че такива случаи са редки и могат да се управляват на местно ниво.

Италия: Закон отпреди половин век

В Италия няма конкретна забрана за религиозно облекло, но антитерористичният закон от 1975 г. забранява покриването на лицето на обществени места.

Въпреки че първоначално той не е свързан с религиозното облекло, понякога е бил привеждан като основание за ограничаване носенето на бурка в определени обществени места или в зони с повишени изисквания за сигурност.

Швеция: Свободата на първо място среща местна съпротива

В Швеция няма национална забрана за религиозната облекло, а носенето на бурка остава разрешено във всички сфери на обществения живот.

Националният подход дава предимство на индивидуалните права, макар че някои общини са се опитали да наложат ограничения, специфични за училищата, позовавайки се на интеграцията и равенството между половете. Тези стъпки предизвикаха дебати, но все още не са променили националната политика.

Гърция: Правна защита с практически ограничения

Гръцкото законодателство предлага солидна защита срещу дискриминация на религиозна основа в сферата на заетостта и обществените услуги.

Въпреки това, на практика нещата са по-сложни. В случай от 2022 г. болница забрани на студентка по медицински сестрински грижи да носи забрадка по време на стажа си, позовавайки се на правилата за униформата.

Гръцкият омбудсман постанови, че тази политика не нарушава антидискриминационните закони, като я определи като въпрос на дрескода, а не на религията.

Ограниченията за носенето на воали, покриващи лицето или тялото, които варират по обхват и степен, са в сила и в държави като Китай, Австралия, Русия, Канада, Шри Ланка, Габон, Чад, Сенегал, Република Конго, Камерун, Мароко, Алжир и други.