Гутериш: Свръхсилите се сблъскват с границите на собственото си могъщество

Безизходицата във войната на САЩ срещу Иран и затрудненията на Русия в Украйна разкриват пределите на могъществото на големите сили, казва генералният секретар на ООН Антониу Гутериш. Той отхвърля предположенията, че световната организация губи значението си в един все по-многополюсен свят.

В обширно интервю за Financial Times, дадено към края на десетгодишното му управление на ООН, Гутериш описва свят, преобразяван от отслабващото американско господство, възхода на нови сили и отрезвяващите уроци от войни, в които някогашните свръхсили не успяват да постигнат решителна победа.

На фона на финансовата криза в организацията, ниския дух сред служителите и разногласията между водещите държави генералният секретар предупреждава, че многополюсният световен ред може да доведе до конфронтация, ако международните институции не се адаптират към новите реалности.

„Време е свръхсилите да осъзнаят границите на собственото си могъщество“, заявява Гутериш пред FT.

„Ако погледнете последните събития, ще видите, че способността им да налагат своята воля или сила в редица ситуации е силно ограничена.“

„Вижте какво се случи с Русия и Украйна“, добавя той, визирайки пълномащабното нахлуване през 2022 г., което според първоначалните очаквания на Москва трябваше да приключи за броени дни.

„Вижте какво се случва със САЩ и Иран“, продължава Гутериш.

Вашингтон очакваше Иран да капитулира след нападението през февруари. Шест месеца по-късно обаче режимът продължава да се съпротивлява и затвори Ормузкия проток, най-важния морски маршрут за пренос на енергийни суровини в света.

„Свръхсилите трябва да разберат, че обстоятелствата са различни и че тежестта на отделните държави се е променила“, посочва генералният секретар. Според него тези неуспехи са част от прехода между доминирания от САЩ световен ред след Студената война и новата многополюсна международна система.

77-годишният бивш португалски премиер отхвърля предположенията, че Съветът за мир на Доналд Тръмп би могъл да се превърне в конкурент на Съвета за сигурност на ООН.

Спорният форум, в който участие зае и България, беше създаден миналата година с първоначалната цел да съдейства за споразумение между Израел и Хамас.

Гутериш обаче посочва липсата на напредък в Газа.

„При всички трудности, пред които може да е изправена ООН, ако погледнете какво се случва в Газа, какви мерки бяха предприети и какъв напредък беше постигнат, нека бъдем честни: не ООН трябва да се тревожи. Други трябва да се тревожат какво всъщност правят.“

През десетте години, в които Гутериш ръководи организацията, ролята ѝ на посредник в международните кризи отслабна.

Някои бивши и настоящи служители смятат, че през втория си мандат той е допуснал грешка, като е ограничил присъствието на ООН в конфликтните зони. Според тях вниманието му се е насочило от посредничеството при войни към по-широки обществени предизвикателства като борбата с климатичните промени.

Гутериш признава, че посредничеството във войните в Украйна, Газа и Иран е било трудно. По думите му Съветът за сигурност, основният орган за вземане на решения в ООН, е бил „на практика парализиран“.

„Съветът за мир в Газа“ сключи първия си договор – за строителство на военна база

САЩ и Русия, две от петте държави с право на вето, блокираха дейността му, докато преследваха собствените си цели.

Генералният секретар признава също, че организацията е останала встрани от гражданската война в Судан. Външни сили се възползваха от безизходицата в Съвета за сигурност, за да се намесят в конфликта.

„Сега преобладава усещането за безнаказаност“, казва той.

„Възможностите ни да влияем намаляха драстично“, защото Съветът за сигурност не може да заяви на държавите, че трябва да спазват правилата или ще бъдат наказани.

Гутериш обаче отхвърля обвиненията, че се е отказал от посредничеството. Той посочва скорошното си посещение в Кипър, който остава разделен от десетилетия.

„Днес посредничеството е изключително трудно, а резултатите са ограничени. Но не се отказваме.“

Според него САЩ също изпитват затруднения при опитите си да посредничат в Ливан, Газа, Судан и Либия.

На критиките, че гласът на ООН е станал по-тих по време на неговото управление, Гутериш отговаря, че малцина са говорили по-ясно за войната в Украйна, за „ужасното и нетърпимо“ нападение на Хамас на 7 октомври 2023 г. и за „напълно недопустимия“ ответен удар на Израел срещу Газа.

Израел и Русия реагираха остро на критиките му. Генералният секретар категорично отхвърля израелските обвинения, че ООН проявява системна предубеденост срещу страната.

„Смятам, че сме от правилната страна на историята. Защитавахме необходимото, за да могат два народа да живеят заедно.“

Антониу Гутериш: Бъдещето на изкуствения интелект не може да се решава от „няколко милиардери“

Подобно на мнозина от осемте си предшественици, Гутериш често се сблъсква с най-сериозните трудности в отношенията си със САЩ.

Тръмп не крие недоволството си от резултатите на ООН и от подкрепата ѝ за многостранното международно сътрудничество. Администрацията му оттегли подкрепата си за Световната здравна организация и други структури на световната организация, както и прекрати финансирането на десетки нейни операции.

По данни на ООН САЩ дължат над 2 млрд. долара неплатени вноски към бюджета ѝ и още 3 млрд. долара за мироопазващи мисии. Вашингтон обаче даде сигнал, че възнамерява да отпусне 725 млн. долара за бюджета на организацията.

Под ръководството на Гутериш ООН предприе сериозни съкращения, заради които хиляди служители загубиха работата си.

ООН документира системни изтезания на украински пленници и задържани цивилни

Американски представители приветстваха намаляването на разходите като първа стъпка, въпреки че според тях подобни мерки е трябвало да бъдат предприети преди години.

Служители на ООН признават, че след края на Студената война амбициите на организацията значително са нараснали, което е довело и до разхищение заради припокриващи се функции.

„Мнозина смятаха, че няколко структури на ООН ще се сринат“, казва Гутериш по повод бюджетните ограничения.

„Нищо не се срина. Разбира се, възможностите ни намаляха. Близо ли са тези структури до колапс? Не, защото бяхме организирани по начин, който ни позволи бързо да се приспособим.“

„Въпреки огромния размер на неплатените вноски, около 4 млрд. долара, успяваме да продължим дейността си. В бюджета за 2026 г. намалихме броя на служителите с 22%. Не познавам друга публична институция в света, която да е направила подобно нещо.“

По думите му миналата година ООН е намалила с 25% и броя на военнослужещите в мироопазващите операции.

Гутериш има обтегнати отношения с Тръмп и почти не е разговарял с него през втория му президентски мандат.

Той обаче подчертава, че извън публичните изявления ООН и САЩ си сътрудничат по редица конфликти, включително в Западна Сахара, Либия и Судан. Организацията подпомага Вашингтон и в усилията за справяне с хуманитарната криза в Хаити.

„Понякога има разлика между това, което хората казват, и това, което правят. Между реториката и реалността“, отбелязва той.

От „скъпи Доналд“ до „трилионът на Тръмп“: Стратегията на генералния секретар на НАТО Марк Рюте към САЩ

Десетилетието на Гутериш начело на ООН съвпада с възхода на нова група държави, които придобиват все по-голямо влияние върху международната политика. Сред тях са страни от Глобалния юг като Индия и богатите държави от Персийския залив.

Генералният секретар определя тази тенденция като положителна. Според него тя трябва да доведе до промени в институции като Международния валутен фонд и Световната банка, така че да отразяват днешния свят, а не международната система от времето на създаването им през 1945 г.

Той обаче предупреждава, че преходът трябва да бъде управляван изключително внимателно.

Ако водещите държави не действат достатъчно бързо, за да приспособят международните институции към променящия се свят, съществува риск „нарастващата многополюсност да доведе до засилено съперничество и в крайна сметка до повече конфронтация“.

„Да не забравяме, че Европа преди Първата световна война също беше многополюсна. Но при липсата на международни институции за управление резултатът беше война.“

Средните по влияние сили и по-малките държави настояват за реформа на Съвета за сигурност. В него САЩ, Китай, Русия, Великобритания и Франция, победителите от Втората световна война, разполагат с право на вето както върху резолюциите, така и върху избора на генерален секретар.

Гутериш смята, че ситуацията, при която три от петте държави с право на вето са европейски, не може да продължи безкрайно.

„В крайна сметка реалността ще надделее. Съветът за сигурност неизбежно ще трябва да се адаптира към тежестта на различните сили в света.“

„Черният август“ отново тегне над Русия, но Путин омаловажава кризата

Той обаче признава, че постигането на съгласие за нови постоянни членове на реформирания Съвет за сигурност ще бъде трудно.

„Властта никога не се подарява. Тя трябва да бъде извоювана. Въпросът е как да организираме международната общност, за да създадем условия това да се случи.“

Надпреварата за негов наследник се засилва с наближаването на края на втория му петгодишен мандат през декември.

Кандидатите за поста вече заявяват, че биха искали ООН да играе по-видима роля при международните кризи. Един от тях предупреди, че без мащабна реформа организацията може да бъде обречена на „бавна смърт“, и загатна за ограничаване на част от дейностите ѝ.

Единственият съвет на Гутериш към неговия наследник е „да бъде себе си и да прави това, което смята за правилно“.

„Въпреки всички трудности и проблеми“ най-голямото постижение на ООН през осемте десетилетия от създаването ѝ е предотвратяването на война между свръхсилите, казва още той.

С наближаването на края на неговия мандат Гутериш е изправен пред дилема, позната на всички генерални секретари на ООН: дали да бъде повече „секретар“, съсредоточен върху управлението на организацията, или повече „генерал“, насочил вниманието си към световните проблеми.

В крайна сметка Гутериш е критикуван и за двете.

„Генералният секретар не разполага с власт. Той има глас и известна възможност да събира държавите на една маса. Властта е друго и ние не разполагаме с нея. Но гласът ни няма да бъде заглушен.“