Бихте ли плащали 23 евро на месец за шанса да си намерите приятел, при условие че алгоритъм, а не вие, решава с кого да се срещнете?

Подтикнати от изчезването на традиционните места за социализация, ръста на работата от вкъщи и все по-често срещаната самота, платените социални събития се превръщат в истински хит. Според британската Национална статистическа служба 40% от младите на възраст между 16 и 29 години постоянно, често или поне понякога се чувстват самотни.

„Досега нямаше нищо, което да се усеща като автентичен начин да помогнеш на хората да се запознават“, споделя пред The Guardian Никола Гънби, съосновател на Cliq. Нейната онлайн платформа и приложение имат за цел да събират хората чрез споделените им интереси и реални преживявания.

Тя отбелязва, че първото място, към което се насочват хората в 20-те и 30-те си години, за да създават приятелства, са Facebook групите. Те обаче са се превърнали по-скоро в табла за обяви – изгубени кучета или пък продажба на стари мебели, което ги прави прекалено хаотични, за да се изгради реална общност.

Именно в тази пазарна празнина навлиза нова вълна от платени дигитални социални клубове. Те работят по доста прост начин – платформите като PLY (People Like You) и Agora събират потребители според техните интереси, навици и професия.

След това специален алгоритъм решава кои събития трябва да посети даден потребител. Това е основната разлика с безплатните алтернативи като Meetup, които оставят този избор изцяло в ръцете на хората.

Идеалният сценарий за участниците е да отидат на събитие, да създадат нови контакти и да си тръгнат с планове за следваща среща.

AI приложенията за запознанства обещават по-ефективен път към любовта

Тъй като тези клубове се разрастват бързо с такси, които достигат до 20 евро на месец, възниква логичният въпрос заслужава ли си инвестицията.

В платформата PLY членствата обикновено започват от 19,99 евро на месец, като осигуряват достъп до ексклузивни събития и отстъпки, а цената пада на около 9,99 евро при по-дългосрочен ангажимент.

„Когато правиш нещата безплатно, хората често не се появяват“, коментира пред The Guardian Карън Харис, основател на PLY.

Според нея потребителите имат нужда от сериозен ангажимент и реално желание за поддържане на приятелства. Тя споделя, че повечето клиенти избират дългосрочни абонаменти, тъй като средно са необходими около три събития, за да откриеш „своя човек“. Ако в рамките на месец участниците не си допаднат с никого, платформи като PLY предлагат възстановяване на сумата.

Други клубове залагат на микс от абонаменти и плащане на събитие. Това е моделът на Agora, който, според основателя Сахил Ширази, прави услугата много по-достъпна. Само за две години от началото си клубът е организирал над 300 събития и твърди, че е помогнал за създаването на стотици приятелства.

За някои потребители точно тази гъвкавост е важна. 29-годишната Шарлот Джонсън споделя пред The Guardian, че месечната такса би я накарала да се чувства притисната да посещава определен брой събития, докато плащането на бройка я мотивира да ходи само на срещи, които са ѝ интересни.

Учителката Джована Джузи пък предпочита комбинация от безплатни и платени събития. Според 28-годишната жена таксите правят възможни преживявания, които не биха могли да се случат безплатно, като работилници с инструктори или наемане на специални локации.

Отвъд визуалната матрица на запознанствата и безкрайният път към реалната съвместимост

Защо да плащаме за запознанства?

Не всички са сигурни, че превръщането на приятелството в платена услуга е повод за празник. Сахил Ширази признава, че често получава въпроса защо хората трябва да плащат, за да се запознават.

Според него обаче, за да се реши проблемът със самотата и да се изградят смислени общности бързо, организаторите трябва не само да получават компенсация за труда си, но и да имат възможност за растеж.

Основателката на PLY Карън Харис категорично отхвърля идеята, че потребителите си плащат за достъп до непознати.

По думите ѝ таксата осигурява система и структура, които правят връзките много по-качествени, без да се налага модератор да ръководи процеса по изкуствен начин.

Дали платената социализация ще се превърне в норма, остава отворен въпрос. Самите основатели на тези платформи се надяват това да не се случи в дългосрочен план, тъй като срещите между хората би трябвало да се случват напълно естествено.

Дотогава обаче индустрията продължава своята експанзия, подготвяйки навлизане в нови градове през следващата година.