На 37 години китаецът Уанг Джуанг почти е загубил надежда да си намери съпруга, докато не попада на лъскави реклами за сватбени агенции. Те обещават, че няма да се налага да губи години в изграждане на връзка без бъдеще. И предлагат да го запознаят с предана дама, притежаваща сдържани обноски.

„Сватовниците обясниха, че момичетата от Гуйджоу са добри в стопанисването на дома, умеят домакинската работа, а семействата им са много бедни, така че след като се омъжат, ще се установят и живеят с теб“, разказва той пред BBC.

Така заминава за Гуйян, град в югозападната провинция Гуйджоу, с надежда да намери сродната си душа. Убеден е, че е успял, когато от агенцията съобщават, че са открили жена, която отговаря на всички изисквания. Двамата се срещат само няколко пъти преди да се оженят.

След това, почти толкова бързо, колкото е започнал новият му живот, той приключва.

„Цялото ми семейство беше хвърлено в хаос“, разкайва се Уанг. Повече от година по-късно все още опитва да събере парчетата от пъзела, след като открива, че всичко казано от съпругата му, е лъжа.

Оказва се, че тя е бивша водеща в караоке-бар, която се е омъжвала три пъти, има три деца, страда от сериозно полово предавано заболяване и е в дълбоки дългове. Излъгала е дори за възрастта си.

Уанг води борба за развод и не може да се върне у дома към стария си живот – поне докато не възстанови част от спестяванията си, които, както твърди, е платил на агенцията няколко часа след като му са му представени потенциални партньорки.

Мъжът споделя, че е влошил отношенията с родителите си след случилото се, страда от безсъние и тревожност, и не може да се концентрира върху работата си.

Историята е краен симптом на демографската криза, която отдавна се заражда в Китай, отбелязва BBC.

Китайската комунистическа партия в продължение на десетилетия налага на двойките да имат само едно дете. През януари 2016 г. тя променя курса си, но дотогава политиката за „едно дете“, съчетана с предпочитание към момчетата, е довела до намаляващ брой жени и остър дисбаланс между половете. В момента в Китай има с 30 милиона повече мъже, отколкото жени –повече от мъжкото население на Обединеното кралство и от цялото население на Австралия.

Така мъже като Уанг на възраст около 40 години, които живеят в по-малки градове или в отдалечени селски райони, остават с малко възможности за избор. Жените в тези места могат да си позволят да бъдат взискателни, тъй като знаят, че са търсени.

Уанг споделя, че изискванията към мъжете в неговия град са много високи – те трябва да притежават собствени кола, къща, а семейството им за предпочитане да управлява собствен бизнес.

В повечето случаи се изисква и висока „цена на булката“ – дългогодишен китайски обичай, при който семейството на младоженеца дава пари за невестата. В някои части на Китай, където мъжете значително превъзхождат жените по брой, това е значителна финансова тежест.

Оттук започва да процъфтява бизнесът на агенциите за намиране на партньор като тези в Гуйджоу, които предлагат т.нар. „бързи бракове“. Те не са новост в Китай, но много от тях намират уязвими мишени в мъжете, които са в отчаяно търсене на съпруга, докато биологичният им часовник тиктака. Проблемът се разраства до степен, в която държавните медии наскоро съобщиха, че секторът е отбелязал „бърз растеж“, „породил незаконни практики и хаос“.

Трудно е да се определи мащабът на подобни измами в цял Китай, но те са се разраснали достатъчно, за да привлекат вниманието на китайските власти. Между януари 2024 г. и март 2025 г. прокуратурата е разгледала дела срещу 1 546 лица за престъпления в индустрията за намиране на партньори. Този месец пет различни органи са започнали национална кампания срещу индустрията, която предизвика „широко обществено безпокойство“.

В един от случаите агенция за запознанства е използвала сервитьорки от караоке-барове като примамка, за да измами 128 жертви на обща стойност над 2,5 милиона юана (371 000 долара).

„Смятам, че правителството може да въведе специфични за сектора регулации срещу измамите с „бързи бракове“, коментира пред BBC Фан Бинхе от адвокатската кантора Beijing Jingshi.

Гуйян се е превърнал в синоним на този процъфтяващ пазар на „бързи бракове“, но в офисите на агенциите няма нищо романтично. Повечето се намират в гъста мрежа от сгради над търговската зона, където се продават плодове и зеленчуци, а работници чакат на опашка за оризови юфка с кисела супа за вкъщи.

Въпреки това Уанг е убеден, че може да им се довери, след като компанията му казва, че ще извърши пълна проверка на миналото на жените и ще има право на обезщетение, ако стане жертва на измама.

Той се съгласява и запознанствата започват. В рамките на няколко дни се среща със седем жени в различни стаи за „срещи на сляпо“, докато е внимателно наблюдаван от персонала на агенцията. Задава на всички тях въпроси като откъде са, били ли са омъжени преди и имат ли деца.

Избира за своя бъдеща съпруга осмата жена, с която се запозна. Според думите ѝ, не е била женена, няма деца и е малко по-млада от него. „Освен това се обличаше много скромно. Изглеждаше затворена и искрена“, твърди той.

Срещат се четири или пет пъти, като всяка среща трае по 8-10 минути. Получават строги указания да не си разменят телефонни номера или каквито и да е лични данни чрез съобщения, в противен рискуват да бъдат глобени.

След два или три дни той решава, че тя е избраницата му, и се съгласява да плати солидна цена за булката. „Похарчих над 300 000 юана (44 000 долара)“, казва Уанг, стискайки в ръка юридически документи, за да го докаже. „Ако включим сватбеното тържество и всичко останало изхарчих около 400 000 до 500 000 юана“, допълва той.

Целият процес е документиран от агенцията за запознанства в серия от лъскави снимки, които те използват и за реклама на услугите си в китайските социални медии. Във видеото двойката се държи за ръце на червен килим и се усмихва, докато на заден план звучи романтична музика.

Само няколко месеца след брака започват да се обаждат колектори, твърдейки, че тя им дължи пари. Уанг става подозрителен и прави проверка на телефона ѝ, където открива подробности за предишния ѝ живот, акт за раждане и документи за брак. Когато я изправя пред фактите, тя му предлага развод, но отказва да върне и стотинка от зестрата.

Той опитва да се свърже с агенцията, отговорна за брака, но когато се връща в офисите им, те са се изпарили от там.

От наетия си апартамент в Гуйян, точно срещу главния квартал, където се намират повечето от тези агенции, Уанг сега прекарва времето си в създаване на видеоклипове в социалните медии, с които предупреди други мъже какво може да се обърка.

В Гуйян е трудно да се намери агенция, чиито служители са склонни да говорят пред медии, отбелязва BBC.

Шефът на една от тях се съгласява да разговаря с медията в офиса им, въпреки че по-късно партньорът му моли да напуснат. „В Китай има огромен пазар за „бързи бракове“. Той се зароди едва през последните две-три години“, споделя мъжът. Агенциите твърдят, че семействата не са спазвали стриктно политиката за едно дете, което означава, че в района има по-голям брой жени. „Дори ако семейство имаше две или три дъщери, те продължаха да се опитват да имат син“, допълва представителят на бизнеса с булки пред BBC.

Сега тези агенции опитват да съчетаят тези жени с мъже от централните провинции – като Уанг, които са относително заможни, но нямат много жени около себе си. „Нашите клиенти са свободни да избират когото пожелаят. Целта на нашия бизнес е да помогнем да намерят някого, с когото искрено искат да бъдат“.

Една от рекламите уверява потенциалните клиенти, че „Три дни с подходящо запознанство могат да надделеят над три години запознанства“.

Наетият апартамент на Уанг е пълен с мъже, които или търсят собствениците на агенцията, която ги е измамила, или се опитват да си възстановят загубите от съпругите си, които са избягали само няколко седмици след сватбата.

На сгъваемо легло до прозореца 59-годишният Сю Рулин от провинция Джанси изважда внимателно подредените си доказателства от червена найлонова торба за пазаруване. Той е похарчил близо 500 000 юана, опитвайки да намери съпруга за сина си чрез агенция за „бързи бракове“.

Двамата пътуват заедно го Гуйян – на повече от 1 000 км разстояние, а синът му се жени само седем дни след като се запознава с булката в стая за „срещи на сляпо“. Сю разказва, че след регистрирането на брака тя е поискала да ѝ купят iPhone и да ѝ преведат около 20 000 юана, за да ѝ помогнат в бизнеса ѝ. Отделно е поискала 120 000 юана за сватбена рокля и бижута, твърди мъжът. „Всичко, което исках, беше тя да се установи и да живее с нас. Тя заяви, че иска отделна къща, и аз се съгласих да им купя такава. Всичко беше договорено“.

Булката е избягала, след като живяла с тях по-малко от две седмици. Задържана е от полицията, а двойката успяла да се разведе. Собствениците на агенцията за запознанства също са били арестувани през януари, но Сю все още е в Гуйян, където се опитва да възстанови част от загубите си.

Мениджърът на агенцията, с когото BBC разговаря, признава, че не са се извършвали официални проверки на миналото на клиентите им. Кандидатките за булки се представят от местни сватовници, които ги познават много добре. Те знаят семейното им минало, тъй като често са от същото село.

Отказва да посочи колко струват услугите, тъй като информацията е „поверителна“. Допълва обаче, че ако предоставената от някоя от страните информация не е достоверна, клиентът има право да възстанови сумата.

„Бих казал, че над 90% от това, което разказват клиентите ни, е вярно. В Китай, имаме поговорка: Едно гнило мише изпражнение разваля цялата супа. Така стоят нещата. Редовно участваме в срещи с полицията. Ако се установи, че дадена агенция е замесена в измама, свързана с брака, тя ще бъде подведена под юридическа отговорност.“

Това не утешава особено онези, които са загубили всичките си спестявания.

„Не съм си представял, че при толкова висока такса за услугата, при проверка на миналото от местна сватовница в родния ѝ град и при толкова гаранции, информацията ще се окаже фалшива“, казва Уанг. Обвинява себе си, че е попаднал в капана на измамата и заключава: „Само жени с проблеми биха се съгласили на „бързи бракове“.

Тези случаи са трудни за преследване, казва Фан Бингхе, адвокат, който е работил по много от тях.

От една страна, китайското законодателство не предвижда конкретно наказателно престъпление, което да обхваща този вид брачна измама, и затова, за да повдигне обвинение, жертвата трябва да докаже, че целта на съпругата винаги е била да ѝ отнеме парите.

„В делата, с които съм се занимавал, заподозрените често твърдят, че са имали искрено намерение да сключат брак и да водят добър живот, но са осъзнали, че са несъвместими, че имат конфликти и са решили да прекратят връзката. В такива ситуации границата става неясна. Проблемите във връзката са трудни за опровергаване“.

Уан е успял да си върне част от парите, но не всички. Сега дори не е сигурен дали би се оженил отново и на този етап не обмисля такъв вариант. Животът му е в несигурност..

„Минаха почти две години, а дори не знам кога ще мога да се разведа“, казва той, заобиколен от юридическите документи. „Не знам кога това ще се разреши, за да мога да започна отново нормален живот. Изглежда безкрайно“.