Всеки ден Амазония отделя в атмосферата милиарди тонове вода, която ветровете пренасят към други части на Южна Америка. Тези огромни потоци от влага, известни като „летящи реки“, носят валежите, от които зависят горите, градовете, земеделието и производството на електроенергия далеч отвъд пределите на тропическата гора.

За да продължи този естествен механизъм обаче, екосистемата на Амазония трябва да остане свързана, а горите, които създават и пренасят влагата, да бъдат защитени.

В продължение на десетилетия фондация Gaia Amazonas работи с коренни общности и правителства за по-добро управление на техните територии, по-голямо участие на местното население във вземането на решения и включване на традиционните му знания в политиките за опазване на природата. В основата на тази дейност стои разбирането, че съхраняването на „летящите реки“ изисква защита и на условията, които позволяват на Амазония да снабдява останалата част от континента с вода.

Според директора на Gaia Amazonas Франсиско фон Хилдебранд опазването на гората зависи от поддържането не само на биологичните, но и на културните и социалните връзки, като водеща роля трябва да имат коренните народи.

Учените откриват ясни паралели с период отпреди 56 милиона години, довел до сериозно оредяване на горите. Днес високите нива на въглероден диоксид водят до сходни промени, но съвременното затопляне трансформира ландшафта значително по-бързо

Ново проучване показва как рекордните нива на CO2 убиват горите с безпрецедентна скорост

„Ролята на коренните народи като носители на знания, предавани от поколения, за грижата за екосистемите и територията е в основата на историческото им отношение към Амазония“, казва той пред CNN. Според него културната свързаност предполага и съгласуване на действията на всички, които оказват влияние върху региона, включително икономическия и финансовия сектор.

На практика фондацията подпомага местните лидери в укрепването на собствените им управленски структури и работи за признаването на техните територии като политико-административни единици. Gaia Amazonas подкрепя и инициативи за по-активно участие на жените от коренните общности във вземането на решения за управлението и защитата на гората.

Сърце, което изпомпва дъжд

Способността на Амазония да пренася вода през огромни части от континента се дължи на естествен процес, който протича ежедневно в гората. Макар често да е определяна като „белия дроб на планетата“, тя изпълнява и ролята на своеобразно сърце, което изпомпва влагата, осигуряваща валежи в голяма част от Южна Америка.

Зад тази метафора стои физичен процес, който хидрологът от Националния университет на Колумбия Герман Поведа определя като „ежедневния пулс на хидроклимата на Амазония“.

През деня растенията използват слънчевата светлина за фотосинтеза и в резултат отделят огромни количества водни пари чрез процес, наречен евапотранспирация. Тази влага се смесва с водните пари, идващи от Атлантическия океан, след което ветровете я отвеждат към вътрешността на континента. Така тя допринася за валежите над Амазония, басейна на Ориноко, Андите и дори по-отдалечени райони.

Благодарение на този процес градове като Кито в Еквадор, Лима в Перу и Ла Пас в Боливия получават вода от високите части на Андите – влага, която първоначално е пренесена от ветровете от Амазония.

Влиянието на „летящите реки“ обаче се простира много по-далеч. По оценки на фон Хилдебранд около 670 млн. души в Латинска Америка зависят пряко или косвено от водния цикъл, който те поддържат.

Тази оценка съответства на заключенията в доклада Amazon Assessment Report 2025 на Научния панел за Амазония, който подчертава ключовото значение на тропическата гора за водния баланс на континента. Анализ на Световния икономически форум също посочва, че приблизително 400-те млрд. дървета в Амазония всеки ден отделят в атмосферата около 20 млрд. тона вода. Впоследствие тя се превръща във валежи, жизненоважни за водоснабдяването, земеделието и климатичната стабилност в Латинска Америка.

Нова технология следи състоянието на дърветата от разстояние, помага в борбата с климатичните промени и обещава по-зелени градове

Plant Doctor: Изкуственият интелект, който лекува дърветата в големите градове

Какво ще стане, ако системата се срине?

Един от проектите на Gaia Amazonas е насочен към изчисляване на икономическата и социалната стойност на „летящите реки“.

Според фон Хилдебранд Амазония трябва да се разглежда като „естествена инфраструктура“, която поддържа икономическата и социалната дейност на държавите в региона. Земеделието, производството на електроенергия от водни централи, снабдяването с питейна вода, транспортът и веригите за доставки зависят пряко или косвено от валежите, генерирани от тази атмосферна система.

Нарушаването ѝ би имало последици далеч отвъд пределите на гората. Според фон Хилдебранд достигането на критична точка би поставило началото на необратим процес на „саванизация“. При него Амазония постепенно ще престане да бъде тропическа гора, ще освободи голяма част от въглерода, който съхранява, и ще ускори климатичните промени.

Най-тежки обаче биха били последствията за хората. Според фон Хилдебранд сривът на системата може да предизвика тежка криза в производството на храни в цяла Южна Америка и да засегне практически всички сектори на икономиката. 

Водоснабдяването, производството на енергия и общественото здраве също могат да понесат сериозни щети, като според него не е изключен „икономически, социален и политически срив в глобален мащаб“. Подобно развитие би могло да предизвика масово преселване към райони с по-добри условия за живот.

„Въпросът не е колко струва опазването на летящите реки, а дали можем да си позволим да ги загубим“, подчертава фон Хилдебранд.

Последиците от обезлесяването вече се наблюдават в климата на региона. В доклада „Бъдещият климат на Амазония“ бразилският учен Антонио Донато Нобре посочва, че изчезването на горите намалява транспирацията – движението на водата през растенията от почвата към атмосферата – променя режима на валежите и удължава сухите периоди. Подобни изменения вече са регистрирани в различни части на Амазония. 

Много от тези последици са били прогнозирани от климатичните модели още преди повече от две десетилетия и впоследствие са потвърдени чрез научни наблюдения. Новите прогнози предупреждават за още по-тежък сценарий.

Нарастващото търсене на минерали за производството на технологии ускорява унищожаването на горите и увеличава риска от нови огнища на зарази

Новите огнища на ебола започват там, където изчезва гората

Поведа също поставя конкретни граници на риска. По думите му гората може да достигне точка на срив, ако обезлесяването надхвърли 25%, а глобалното затопляне достигне 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива.

За учените тази критична граница вече не е само хипотетичен сценарий от климатичните модели, а риск, който започва да се измерва в реално време.

Предотвратяването на подобен сценарий изисква координирани действия не само в областта на опазването на природата, но и от политическия, икономическия и финансовия сектор. Решенията, които засягат Амазония, трябва да отчитат значението на екосистемата като цяло и да съчетават природозащитните цели с традиционните знания на коренните народи.

Това предполага и по-широка промяна в отношението към природата – водата, въздухът, горите и океаните да не се разглеждат единствено като ресурси, а като взаимосвързани системи, от които зависи животът. Подобен подход поставя опазването на екосистемите в основата на дългосрочните политически и икономически решения.