„Мисля, следователно съществувам“ (Cogito, ergo sum). Този известен цитат на френския философ Рене Декарт често се използва, за да изрази разбирането, че разумът и аналитичното мислене са в основата на съзнанието и ни отличават от останалите животински видове.

Колкото по-рационален е умът, толкова по-усъвършенствано е съзнанието. Според тази логика хората заемат върха на когнитивната стълбица.

За все по-голям брой невробиолози и изследователи на съзнанието обаче Декарт може би е объркал реда. Те предлагат да заменим „мисля“ с „чувствам“.

„Съзнанието е процес от по-ниско ниво в сравнение с мисленето и, което е много важно, е процес, който защитава живота“, обяснява д-р Антонио Дамасио, невробиолог и професор в Университета на Южна Калифорния.

Според него съзнанието се е появило рано в еволюцията, дълго преди появата на човека. То предшества мозъчната кора, която отговаря за логиката, планирането и абстрактното мислене. Мозъчната кора се появява значително по-късно в еволюцията, но според Дамасио сърцевината на съзнанието не се намира в тази част на мозъка.

Човек често се чувства претоварен и разсеян заради множеството стимули от околната среда. Но нова книга предполага, че фокусирането може да е по-лесно, отколкото си мислим

Биологичният дизайн на вниманието: Защо фокусът не е дефицит, а избор?

Процесът започва със събирането на сигнали от тялото, които информират за състоянието на организма. Ученият нарича това хомеостатични чувства – непрекъснато отчитане на вътрешното състояние от мозъка. Това е една от най-старите биологични системи за поддържане на живота. Болката например ни предупреждава, че нещо в тялото не е наред, и ни позволява да вземем мерки. Гладът, жаждата и високата температура също правят това. Дори щастието служи на определена цел, защото ни дава „лиценз“ да се наслаждаваме на живота.

В продължение на повече от две десетилетия Дамасио развива тази идея в серия от книги. В предстоящата си книга „Natural Intelligence and the Logic of Consciousness“ той локализира източника на тези чувства в една от най-старите популации нервни клетки: немиелинизираните неврони, които нямат изолираща мастна обвивка. Влакната им постоянно комуникират с околните органи и тъкани, предавайки информация за вътрешното състояние на тялото към мозъка. Именно тази връзка поражда чувствата.

Д-р Стюарт Хамероф, анестезиолог и професор в Университета на Аризона, също смята, че чувствата са първични, но дефинира този термин по различен начин.

В интервю за Popular Mechanics Хамероф представя теорията, че чувствата може изобщо да не са еволюирали. Според него Вселената винаги е генерирала миниатюрни протосъзнателни събития чрез квантови процеси като колапса на вълновата функция.

Изследователи от Виена използват ЯМР скенери, за да докажат, че мозъкът на домашните ни любимци реагира на визуални стимули. Научните данни потвърждават, че кучетата имат развити механизми за разчитане на човешките емоции

Кучетата знаят дали сме щастливи или тъжни само по изражението ни, според ново проучване

Една квантова частица може временно да съществува в няколко възможни състояния едновременно. В крайна сметка природата избира едно – процес, който физиците наричат колапс на вълновата функция.

Хамероф твърди, че това създава „момент на феноменално преживяване, нещо като квант на съзнателни чувства“. Тази идея представлява съвременна квантова интерпретация на древната философска концепция за панпсихизма, според която съзнанието е фундаментална характеристика на Вселената, подобно на гравитацията или електромагнетизма.

За разлика от традиционния панпсихизъм, тези събития не са съзнателни преживявания сами по себе си, а са мимолетни и изолирани. Хамероф ги сравнява с оркестър: преди концерт музикантите настройват инструментите си поотделно, създавайки случаен шум, но когато свирят заедно, отделните ноти се превръщат в симфония. Според теорията на Хамероф и нобеловия лауреат Роджър Пенроуз миниатюрни протеинови структури в невроните (микротубули) „оркестрират“ милиарди такива събития в единен поток на осъзнатост.

От безгрижните детски дни до дигиталния свят на екраните. Учените обясняват как вниманието формира паметта и защо с възрастта усещането за бавно време намалява

Невронауката на безкрайното лято и тайната зад най-ярките ни спомени от детството

Независимо дали корените на чувствата са изцяло биологични или достигат по-дълбоко, Антонио Дамасио е категоричен по въпроса дали изкуственият интелект може да притежава съзнание.

Според него съзнанието е присъщо на живи същества с нервна система, способна да генерира чувства за регулиране на живота. Дърветата, гъбите, морските гъби и компютърният код не притежават такава система.

Дори ако инженерите създадат нещо, наподобяващо съзнание, то няма да бъде същото като човешкото преживяване. Без биологичния императив за оцеляване изкуственият интелект не притежава хомеостатичните чувства, които са в основата на човешкото съзнание. Животът е непрекъсната борба за самосъхранение, а именно чувствата, произтичащи от това усилие, пораждат съзнанието.

„Съзнанието не е свързано с високи полети на интелектуалната фантазия“, отбелязва Дамасио. „На първо място то е свързано с поддържането и регулирането на живота.“