Експертите отдавна спорят за предназначението на Стоунхендж – праисторическия каменен кръг в Югозападна Англия. През годините се появяват различни хипотези: че загадъчният монумент е бил място за почитане на мъртвите, жертвен олтар или център на религиозни церемонии. През август 1966 г. обаче професорът по астрономия Джералд Хокинс обявява пред BBC, че е разрешил загадката с помощта на необичайна числова закономерност и един от ранните компютри на IBM.

Теорията му стои в основата на популярната и влиятелна книга „Stonehenge Decoded“, публикувана през 1965 г. Роденият във Великобритания учен предполага, че разположението на огромните каменни блокове и арки показва нещо необичайно – Стоунхендж може да е функционирал като своеобразен „компютър“, чрез който древните хора са проследявали движението на Луната и са предсказвали затъмнения.

Ако Хокинс е бил прав, жителите на Британските острови са можели да прогнозират подобни небесни явления с голяма точност още преди повече от 4500 години.

В основата на хипотезата му стоят 56 дупки, разположени в най-големия кръг, очертаващ периферията на комплекса. Хокинс твърди, че числото 56 е единственото, което съответства на определен модел в движението на Луната, и допуска, че тези отвори са служили като прост механизъм за изчисляване и прогнозиране на затъмнения.

Според него подобна способност би имала огромно значение за хората, изградили Стоунхендж. Лунните затъмнения вероятно са предизвиквали силни емоции у древните общества – Луната потъмнява, преминавайки през сянката на Земята, а цветът ѝ се променя от сребристобял към червен. Хокинс предполага, че този „кървав“ оттенък е бил възприеман като зловещ знак.

Теорията му оказва значително влияние. През 2007 г. британското списание Current Archaeology дори отбелязва, че „Stonehenge Decoded“ успява да сложи край на спекулациите около предназначението на монумента за няколко десетилетия.

Откритата структура е с около 500 години по-стара от известния каменен комплекс и вероятно е служила за ритуали, свързани със слънцестоенията

Археолози откриха 5000-годишен предшественик на Стоунхендж

Астрономическа обсерватория

Хокинс представя своята хипотеза като първата теория за предназначението на Стоунхендж, получила академично признание и публикувана в научни издания.

Връзката между комплекса и лятното слънцестоене е известна още от XVIII век, но той отива по-далеч. Вместо Стоунхендж да бъде разглеждан единствено като храм, свързан с почитането на Слънцето, астрономът допуска, че монументът е представлявал сложна астрономическа обсерватория.

През 1961 г. Хокинс посещава Стоунхендж, за да разбере как конструкцията би могла да отбелязва изгрева. Начинът, по който каменните арки ограничават зрителното поле и насочват погледа към определени точки на хоризонта, привлича вниманието му.

След завръщането си в САЩ той започва да картографира центъра на комплекса и позициите на всеки камък, отвор, арка и насип.

Определянето на това какво точно би се виждало от Стоунхендж по времето на неговото изграждане изисква огромен брой изчисления. Хокинс обаче разполага с необичаен за епохата инструмент – електронен компютър.

В обсерваторията Harvard-Smithsonian в Масачузетс той и екипът му използват машината, за да пресметнат какви небесни обекти биха се виждали по всяко от набелязаните направления в периода, когато е издигнат комплексът. Резултатите впоследствие се превръщат в основа на „Stonehenge Decoded“.

Изчисленията показват множество предполагаеми съвпадения между разположението на камъните и позициите на изгряващите и залязващите Слънце и Луна.

За Хокинс заключението е категорично – Стоунхендж е бил толкова тясно свързан с движенията на Слънцето и Луната, колкото приливите и отливите. Според него това е била астрономическа обсерватория, при това изключително добра.

Ориентацията към положението на Слънцето по време на зимното слънцестоене и равноденствията не го изненадва. По-неочаквана е предполагаемата връзка с Луната, чието движение е значително по-сложно за проследяване.

В продължение на десетилетия британският търговец на антики снабдява музеи и колекционери с артефакти, разграбени от древните храмове на Камбоджа

Дъглас Лачфорд – човекът, който открадна кхмерските богове

Критиците на теорията

В крайна сметка Хокинс стига до извода, че няма нужда Стоунхендж да бъде определян или като храм, или като обсерватория. Според него той е изпълнявал и двете функции, тъй като Слънцето и Луната са били възприемани като божества.

Ако хипотезата е вярна, подобно знание би могло да бъде използвано от жреците и владетелите за укрепване на властта им. Статия на списание Time от 1965 г. допуска, че те биха могли предварително да събират хората в равнината Солсбъри в дните на очаквани затъмнения. Способността им привидно да „предвиждат“ страховити небесни явления вероятно би засилвала авторитета им.

Теорията обаче среща критики още при появата си. Един от основните аргументи срещу нея е, че три от ключовите 56 отвора може всъщност да са били образувани от дървета, които някога са се намирали на това място. 

Британският археолог Ричард Аткинсън признава през 1966 г., че разположението на Стоунхендж несъмнено има известно астрономическо значение, но предупреждава, че интерпретацията на отделните съвпадения изисква значително повече научна предпазливост.

Последвалите изследвания постепенно подкопават основните твърдения на Хокинс. Днес неговата идея за Стоунхендж като своеобразен „компютър за затъмнения“ до голяма степен е отхвърлена, пише BBC. 

Професор Майкъл Паркър Пиърсън, ръководил мащабно изследване, променило съвременните представи за комплекса, я определя като остаряла теория, която вече няма място в научното разбиране за Стоунхендж. Според него сравнението с компютър отразява по-скоро духа на 60-те години, отколкото действителното предназначение на паметника.

Една от основните слабости в хипотезата на Хокинс е представата, че Стоунхендж е създаден като сравнително единна конструкция. Днес археолозите разполагат с доказателства, че комплексът е изграждан на множество етапи в продължение на повече от 1500 години.

Инициатива на двореца Фонтенбло кани хора от цял свят да пишат до най-противоречивата кралица на Франция

Първият инфлуенсър в историята? Мария-Антоанета все още получава писма

Освен това предполагаемите ориентации към определени положения на Луната не са достатъчно прецизни. Отклоненията достигат един-два градуса, което според Пиърсън изключва възможността Стоунхендж да е служил като точен инструмент за измерване на времето или прогнозиране на астрономически явления.

По-вероятно е монументът да е бил свързан със символичното отбелязване на определени движения на Слънцето и Луната.

Има доказателства, че хората на Британските острови са проследявали и вероятно са можели да предвиждат лунни затъмнения още около 1000 г. пр.н.е. Това обаче е между 1500 и 2000 години след периода, в който Стоунхендж е бил в разцвета си.