Нездравословно слабото телосложение отново се връща като културен „идеал“, но зад тенденцията този път не стоят само диетите, а и ново поколение лекарства за отслабване.

Препарати като Ozempic, първоначално одобрени за лечение на диабет тип 2, сериозно променят представите за това колко лесно може да бъде постигната значителна загуба на тегло. Заедно с ефектите върху апетита обаче все повече потребители описват и различно, много по-трудно за измерване усещане: загуба на интерес и удоволствие от неща, които преди са ги вълнували.

Това явление все по-често се описва с неофициалния термин „Ozempic характер“, разказва EL PAÍS.

Но изданието подчертава, че тук не става въпрос за депресия в класическия смисъл, а за състояние, близко до анхедония – намалена способност човек да изпитва удоволствие или интерес към дейности, които преди са му носили удовлетворение.

Журналистката Кейти Глас например разказва, че след като започва да приема Ozempic, не само храната, но и много други аспекти от ежедневието ѝ започнали да губят привлекателността си.

По думите ѝ тя отслабнала значително, но едновременно с това социалният ѝ живот се свил, защото храненето се оказало централна част от общуването с други хора. Подобни описания се появяват и сред други потребители на GLP-1 лекарства.

Диетоложката Самър Кесъл например споделя, че е започнала да усеща липса на ентусиазъм не само към храната, но и към тренировките и дейностите, които преди са ѝ носили удоволствие.

След Ozempic за хора, биотехнологични компании вече тестват GLP-1 терапии за котки

Една от причините тези лекарства да са толкова ефективни е, че намаляват постоянните мисли за храна и следващото хранене.

За много хора това е положителен ефект. При част от пациентите обаче се появява въпросът дали потискането на апетита не влияе и върху други части от мозъчната система за възнаграждение.

В платформи като Reddit стотици потребители описват загуба на мотивация, интерес към социални контакти, спорт, работа, хобита и дори интимни отношения.

Тези разкази обаче остават анекдотични и сами по себе си не са доказателство за причинно-следствена връзка между GLP-1 лекарствата и подобни промени в емоционалното състояние.

Какво може да стои зад ефекта?

Една от хипотезите е, че лекарствата от този клас не само намаляват удоволствието от храната, но могат да отслабят и желанието за други поведения, свързани с мозъчната система за възнаграждение.

Това е и причината, поради която има наблюдения, че препарати като Mounjaro може да намаляват желанието за алкохол, наркотици или порнография.

Тези явления обаче все още са обект на активни изследвания.

Манията по Ozempic се превръща в кошмар за сватбената индустрия

Ендокринологът Даниел Дракър, един от учените с важна роля в развитието на GLP-1 терапиите, обяснява пред EL PAÍS, че при много хора храната носи ясно изразено удоволствие и е част от социалния им живот. По думите му GLP-1 лекарствата изглежда намаляват именно тази хедонична стойност.

С други думи, човек може да продължи да яде, но храната вече да не носи същото очакване, желание и емоционална награда.

Подобен механизъм би могъл да обясни защо някои хора съобщават, че губят интерес към десерт или алкохол, но и към други навици, които преди са били силно свързани с удоволствие.

Дракър обаче подчертава, че към момента няма достатъчно научни доказателства, които категорично да потвърдят тази теория.

Но „Ozempic характерът“ е доста нашумяла тема, която EL PAÍS поставя и в по-широк културен контекст, в който слабостта отново се превръща в силно желан естетически стандарт.

За някои хора възможната емоционална цена не си струва резултата и те прекратяват приема. Други приемат подобни промени, докато продължават да отслабват.

Това поставя по-сериозния въпрос: докъде хората са готови да стигнат, за да отговорят на очакванията за външен вид, и къде минава границата между медицинска полза и социален натиск.

Именно тук темата излиза извън рамките на конкретно лекарство.

Ozempic и другите GLP-1 терапии са не само медицински продукти, но и културен феномен. Освен успеха им при контрола на теглото, все по-често се обсъжда как тези лекарства влияят върху отношението към храната, удоволствието и ежедневните навици.

Научната общност все още не е достигнала до окончателен извод дали „Ozempic характерът“ представлява отделен страничен ефект или е резултат от индивидуални реакции.

Фактът, че темата все по-често присъства в разказите на пациенти и в публичните дискусии, показва, че ефектите на GLP-1 лекарствата се оценяват не само чрез свалените килограми.