Цената на медта е на исторически върхове. Ръководител от индустрията очаква недостигът да продължи с години

Главният изпълнителен директор на голям проект за добив на мед в Северна Америка смята, че високите цени на метала ще се задържат, а рисковете пред предлагането остават много по-сериозни от тези пред търсенето.

Цената на медта следва силен възходящ тренд още от пандемията. Тази седмица фючърсите на борсата COMEX достигнаха 6,87 долара за паунд, което е ръст от около 19% от началото на годината.

На Лондонската метална борса цената стигна 14 800 долара за метричен тон. И двете стойности са рекордни.

Американската цена отговаря на около 15 141 долара за тон и показва колко голяма премия са готови да плащат купувачите в САЩ, докато трупат запаси преди евентуалното въвеждане на митата върху вноса, с които Доналд Тръмп заплашва.

Първоначално основният двигател зад поскъпването беше електрификацията и постепенното отдалечаване от изкопаемите горива. През последните няколко години обаче бързото изграждане на инфраструктура за изкуствен интелект допълнително ускори интереса към метала.

Центровете за данни, изграждани от американски технологични гиганти като Amazon, Alphabet, SpaceX и Meta, използват огромни количества мед, основно за електроразпределителните системи. Електричеството се пренася чрез мед, а за това приложение няма пълноценен физически заместител.

Бурите в Чили засилват глобалния недостиг на мед

Чарли Крайър, главен изпълнителен директор на Oroco Resource Corp., смята, че и електрификацията, и AI ще останат дългосрочни двигатели за пазара на мед и влиянието им няма да отслабне скоро.

Канадската Oroco притежава голям меден проект в Мексико, а голяма част от възможностите и трудностите пред компанията са характерни за индустрията като цяло.

Освен тези дългосрочни фактори има и циклични причини, които в момента тласкат цената на медта до рекордни нива, посочва Крайър пред MarketWatch.

Съдържанието на чиста мед в добиваната руда намалява от години, след като голяма част от най-богатите и леснодостъпни находища в света вече са изчерпани. През последните години почти няма и нови големи открития с потенциал от 500 000 тона или повече.

По думите на Крайър минните компании до голяма степен вече знаят къде се намират основните запаси от мед, затова вероятността изненадващо да бъдат открити множество нови огромни находища е малка.

Недостигът се задълбочава и от продължителния спад на капиталовите инвестиции в сектора. Инфраструктурата остарява, разработването на нова мина може да отнеме между 15 и 20 години, а високите лихви правят финансирането на огромни проекти все по-трудно.

Към това се добавят и проблемите в Близкия изток. Около 50% от световните доставки на сяра преминават през Ормузкия проток, а недостигът на сярна киселина вече ограничава производството в медни мини, които я използват в дейността си.

В резултат световният добив на мед от известно време намалява или остава почти без растеж.

Защо медта, „суровината за всички сезони“, днес е предпочитана пред златото

Основният аргумент в полза на дългосрочното поскъпване на медта е очакваният огромен недостиг през следващото десетилетие.

Според прогноза на Международната агенция по енергетика глобалното търсене може да достигне 42 млн. тона годишно до 2040 г., а предлагането да изостава с до 12 млн. тона, показва доклад на Bernstein Private Wealth Management, публикуван през юли.

Това не е изолирана прогноза. S&P Global също очаква недостигът на мед да достигне 24% от търсенето до 2040 г., като дефицитът започва да става особено сериозен след 2035 г.

Друг ключов фактор за цената през последните години е все по-силното влияние на геополитиката, деглобализацията, нарушенията във веригите за доставки и стремежът на държавите да си осигурят по-голям контрол върху критичните суровини.

Съперничеството между САЩ и Китай разпокъса пазарите на суровини и засили надпреварата за критични минерали и редкоземни елементи.

Много от най-големите находища на мед в света, включително в Демократична република Конго и Латинска Америка, се намират в държави с трудно предвидима политическа среда. Според Крайър поскъпването на медта трябва да се разглежда и през тази призма.

Дългият период, необходим за разработването на големи нови находища, може да доведе и до още сливания и придобивания между водещите компании в сектора.

Още тази година Rio Tinto, седмият по големина производител в света, направи опит да се слее с четвъртия – Glencore. Anglo American, която е на осмо място, успя да договори сливане с Teck, което трябва да бъде финализирано през 2027 г.

Rio Tinto подновява преговорите за мегасливане с Glencore

Подобни сделки обаче са сложни, а според Крайър е по-вероятно най-големите компании да купуват отделни значими активи, след като се убедят, че проектите са икономически жизнеспособни и основните оперативни рискове са овладени.

Oroco се надява проектът ѝ в Мексико, който съдържа около 1 млрд. тона медна руда и се очаква да работи около 20 години, да започне производство през 2032 г.

Компанията завърши предварителната икономическа оценка на проекта през 2024 г., а през 2027 г. трябва да публикува предпроектното проучване. Това може да направи актива още по-привлекателен за някой от големите производители, които търсят качествени нови находища.

Медта детронира желязната руда в най-голямата минна компания в света

В дългосрочните си модели Oroco в момента използва сравнително консервативна цена на медта от 4 долара за паунд.

Крайър допуска, че тази прогноза вероятно ще бъде повишена в даден момент, но като дългогодишен участник в минната индустрия признава, че дългосрочното движение на цената на медта остава трудно за прогнозиране.

Ако Тръмп се откаже от заплахите за мита, ако мирът в Близкия изток бъде възстановен или ако инвестиционният ентусиазъм около AI внезапно се охлади, цената може да отбележи сериозен спад, предупреждава той.

Засега обаче заложените 4 долара за паунд дават на компанията достатъчно голям буфер.