Американските разузнавателни служби са споделили с няколко европейски държави доклад, в който се предупреждава за възможна руска операция с дронове срещу цели в Испания, Франция или Италия, пишат испански медии.

Информацията първоначално е разкрита от журналиста и бивш кореспондент в Русия Хавиер Колас във вестник El Mundo. Според публикацията предупреждението води началото си от посещението на директора на ЦРУ Джон Ратклиф в Москва през август и очертава конкретен сценарий – дронове да бъдат изстреляни от търговски кораби, които на пръв поглед извършват обичайна дейност.

„Гербера“ – евтин и труден за откриване дрон

По данни от анонимни източници в литовското Министерство на отбраната, цитирани от El Mundo, става дума за руския дрон „Гербера“. Той е дълъг около два метра, тежи 18 кг и може да измине до 600 км със скорост от приблизително 160 км/ч.

Сравнително малкият му взривен заряд – между 4 и 5 кг – не е предназначен да причини мащабни разрушения. Подобна атака би имала по-скоро символичен и дестабилизиращ ефект – например временно затваряне на летище, предизвикване на пожар или демонстрация, че Москва е способна да достигне цели дълбоко в Европа, без да пресича сухопътни граници.

По-високата скорост на безпилотните апарати затруднява украинската противовъздушна отбрана

Киев е подложен на продължителни дневни въздушни атаки, докато Русия използва нови реактивни дронове

Подобен сценарий не е само теоретичен. Кремъл вече е изпробвал изстрелването на дронове от морски платформи. През февруари шведски военноморски сили засичат безпилотен апарат, излетял от руски разузнавателен кораб в протока Йоресунд.

Към това се добавя и атаката с въоръжен дрон срещу летището в Лайпциг, която Берлин свързва с руските разузнавателни служби, както и навлизането на 19 невъоръжени безпилотни апарата в полското въздушно пространство преди година.

Защо Южна Европа, а не само източният фланг?

Според анализатори, с които разговаря испанският вестник, евентуалният избор на цели от Москва би зависел не толкова от географската им близост, колкото от политическата им уязвимост.

Британският експерт по руска военна стратегия Киър Джайлс смята, че Кремъл би потърсил „най-слабото място в Европа“. Като пример той дава Испания, която не разполага с интегрирана система за противовъздушна отбрана, пригодена за подобен тип заплахи.

Тази теза се вписва в предупреждение, отправено преди няколко месеца от генералния секретар на НАТО Марк Рюте. Тогава той подчерта, че на руска ракета биха били необходими едва около десет минути повече, за да достигне Мадрид, отколкото Варшава.

Целта му беше да оспори представата, че Южна Европа се намира достатъчно далеч от източния фланг и съответно извън обсега на рисковете, произтичащи от започнатата от Русия война срещу Украйна.

Използването на дронове, изстреляни от Средиземно море, би следвало сходна логика. Макар да са по-бавни, подобни апарати могат да послужат за демонстрация, че географското разстояние вече не гарантира сигурност на европейските държави.

Испания, Франция и Италия имат и още една обща характеристика, на която разследването обръща внимание – и в трите държави предстоят избори през 2027 г. В тях действат политически сили, които биха могли да използват натрупаната обществена умора от продължаващата война в Украйна. Според разглеждания сценарий Москва би могла да се опита да се възползва от тази обстановка чрез операция с относително ниска цена, но със значителен медиен ефект.

Саботажи, кибератаки и дронове засилват спора дали действията на Москва вече не преминават границата на открит конфликт

„Хибридната война“ на Русия срещу Европа започва да изглежда все по-малко хибридна

Санчес, разходите за отбрана и напрежението с Вашингтон

Предупреждението идва в чувствителен за Испания момент по отношение на сигурността. Правителството на Педро Санчес не проявява готовност да увеличи разходите за отбрана до новото равнище, договорено в рамките на НАТО. Позицията му доведе до открито напрежение с американския президент Доналд Тръмп и сериозно влошаване на двустранните отношения.

На фона на тези разногласия Санчес не присъства и на традиционния прием, организиран от Тръмп по време на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Испанското правителство обясни отсъствието му с ангажименти в програмата.“ 

На този фон разузнавателното предупреждение засилва натиска върху испанското правителство. Ограничените инвестиции в противовъздушни и противоракетни системи се очертават като потенциална слабост в момент, когато опасенията от пряка заплаха за испанска територия нарастват.

Руските интереси по Коста дел Сол

Дискусията за уязвимостта на Испания спрямо руски интереси не се ограничава до военната сфера. През годините редица журналистически разследвания разкриват, че хора, свързвани с Кремъл, притежават имоти и други активи по крайбрежието на Андалусия. 

Сред най-известните случаи е този на Людмила Очеретная, бившата съпруга на Владимир Путин, известна преди като Людмила Путина. Заедно с настоящия си съпруг Артур Очеретни тя е притежавала два луксозни имота в комплекса Lomas del Rey в Марбея на стойност около 2,2 млн. евро.

Публикации по темата посочват, че имотите са били предложени за спешна продажба заради опасения, че Очеретная може да бъде включена в санкционния списък на Европейския съюз, след като Великобритания вече ѝ е наложила ограничения.

Последващи журналистически разследвания проследяват мрежа от компании и фондации, свързани с Очеретни и неговото обкръжение. Това поддържа въпроса за мащаба на преките и косвените руски икономически интереси на испанска територия. Няма скорошно публично потвърждение дали въпросните имоти действително са продадени, нито дали Очеретная в момента пребивава на Коста дел Сол.

Разследването е свързано с опита за атака по-рано този месец, когато полети бяха пренасочени заради безпилотен апарат с взривно устройство

Трети дрон и предполагаем експлозив са открити край летище Лайпциг/Хале

Заплахата вече не се ограничава до Източна Европа

Докладът, цитиран от El Mundo, отбелязва, че от месеци Москва действа „под прага на войната“, като съчетава отделни саботажни действия с операции, целящи да проверят реакцията на европейските държави.

Новото в предупреждението е възможността този модел да се разпростре и към Средиземноморието. Подобно развитие би поставило под въпрос усещането, че държави като Испания са защитени от географската си отдалеченост от Русия и източния фланг на НАТО.

Както обобщава Рюте, в днешна Европа разлика от десет минути вече не разделя една сигурна държава от друга, изложена на риск.