Центровете за данни, които захранват развитието на изкуствения интелект, консумират огромни количества електроенергия, отделят значително количество топлина и често изискват милиони литри вода за охлаждане. Американски стартъп разработва технология, която използва един от страничните продукти на тази инфраструктура, за да реши друг неин проблем.

Базираната в Калифорния компания Atoco създава система, способна да извлича вода директно от въздуха, като използва отпадната топлина от промишлени съоръжения. Сред потенциалните приложения са именно AI центровете за данни, обяснява WIRED.

Технологията използва специални материали, известни като металоорганични рамки. Те са в основата на изследванията, за които основателят на Atoco Омар Яги получава Нобеловата награда за химия през 2025 г.

Компанията вече е разработила прототип, който може да произвежда до 300 литра вода дневно, без за самия процес на извличане да е необходимо електрическо захранване. Вместо това системата използва топлина, каквато центровете за данни обикновено трябва да отвеждат в околната среда.

Как работи технологията?

Металоорганичните рамки са порести материали, съставени от метални йони и органични съединения. Структурата им осигурява голяма вътрешна повърхност, която улеснява улавянето и задържането на молекули, включително водни пари.

Сет Коен, декан на Факултета по физически науки в Калифорнийския университет в Ървайн, който не участва в разработката на Atoco, ги сравнява с молекулярни гъби.

Материалите могат да задържат водни молекули от преминаващия през тях въздух и след това да ги освобождават при нагряване. За разлика от някои традиционни влагопоглъщащи вещества, те работят при по-ниски температури.

Според главния изпълнителен директор на Atoco Самер Таха системата работи дори при относителна влажност под 20%. За освобождаването на събраната вода е достатъчна температура от около 38 градуса по Целзий.

При демонстрация пред WIRED компанията използва източник на топлина с температура около 66 градуса, за да симулира условията в център за данни. Слънчев панел захранва спомагателните системи, но не и самия процес на извличане на вода.

Получената вода е сравнима с дестилираната, тъй като използваните материали са проектирани да улавят водни молекули, а не замърсителите във въздуха. Това обаче не означава автоматично, че тя е сертифицирана за пиене.

Изкуственото стимулиране на валежите набира скорост въпреки съмненията за безопасността му

Може ли отпадната топлина да реши проблема с водата в AI индустрията?

Според Самер Таха около 70% от отпадната топлина в промишлеността е нискотемпературна, като голяма част от нея се освобождава неизползвана в атмосферата или водните басейни. Центровете за данни са все по-значим източник на подобна топлина.

Някои големи съоръжения отделят количество топлина, сравнимо с това на десетки хиляди домакинства, а охладителните им системи могат да консумират милиони галони вода дневно.

Atoco вижда възможност да използва единия ресурс, за да намали нуждата от другия. Вместо операторите да изразходват средства единствено за отвеждане на топлината, тя може да се използва за производство на вода.

2025 г. е сред най-сухите години за реките по света от началото на измерванията, показва проучване

Засега обаче мащабът на технологията е ограничен.

Демонстрационната система на компанията произвежда до 300 литра вода дневно, като използва топлина, еквивалентна на тази, отделяна от 20-киловатов център за данни. За сравнение, най-големите центрове за данни разполагат с многократно по-високи енергийни мощности.

Atoco разработва търговска версия с капацитет до 1000 литра вода дневно и планира множество устройства да работят съвместно, за да осигуряват по-големи количества.

Компанията вече е провела пет изпитания с прототипи, свързани към електрическата мрежа, в партньорство с организации в САЩ и държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив. Atoco планира да започне да приема поръчки за първия си продукт до края на 2026 г.

Таха твърди, че компанията води разговори с големи технологични компании за пилотно внедряване в центрове за данни, но не разкрива имената им или очакваната цена на оборудването.

Потенциалният пазар е значителен. Microsoft, Google и Amazon Web Services вече са поели ангажименти до 2030 г. да постигнат положителен воден баланс, тоест да възстановяват повече вода, отколкото използват.

Според Atoco производството на вода с новата технология може да струва приблизително 5 долара на метричен тон, което я прави конкурентна на по-старите инсталации за обезсоляване. Съвременните съоръжения обаче вече постигат разходи от 2 долара на тон или по-малко.

Таха отбелязва, че на компанията вероятно ще са необходими още три до пет години, за да достигне подобни нива на разходите.

Учени предпазват коралите от екстремните температури с… чадъри

Друго съществено предизвикателство е, че металоорганичните рамки все още не са доказали своята ефективност при широко промишлено приложение. Сет Коен предупреждава, че тази технология не е универсално решение на проблема с недостига на вода.

Дори най-ефективните материали изискват източник на топлина за освобождаване на уловената влага. Това може да ограничи приложението им в отдалечени райони, където липсват промишлена инфраструктура и надеждно енергоснабдяване.

Въпреки това Atoco разглежда подобни общности като важна част от бъдещия си пазар. Компанията се надява един ден технологията да осигурява вода на населени места, които в момента разчитат на доставки с цистерни.

За основателя на компанията Омар Яги тази цел е и лична мисия. Израствайки като палестински бежанец в Йордания, той е пълнил съдове с вода за семейството си всеки път, когато пристигала водоноската, обикновено веднъж на две седмици.

Днес ученият вижда в разработените от него материали възможност хората да имат по-голям контрол върху достъпа си до вода. За да се реализира тази визия, Atoco трябва да докаже, че технологията може да осигурява достатъчни количества на конкурентна цена.