Гигантските костенурки, които някога са били на ръба на изчезването, днес са повече от хората в родината си – Сейшелските острови. Това показва ново проучване, проведено на един от най-отдалечените острови на африканската държава.

Изследването, ръководено от Фондацията на Сейшелските острови (SIF) и британския Университет на Ексетър, установява, че на атола Алдабра – група острови в Индийския океан, край източното крайбрежие на континентална Африка – живеят около 180 000 гигантски костенурки от вида Aldabrachelys gigantea.

Това е най-високият регистриран досега брой представители на вида, който значително надхвърля населението на малката островна държава, възлизащо на приблизително 122 000 души.

Въпреки че наблюдаваните популации на диви животни са намалели средно със 73% за половин век, нов доклад на WWF показва, че целенасочените природозащитни мерки могат да обърнат негативната тенденция

От тигрите до морските костенурки: Как усилията за опазване на природата спасяват застрашени видове?

Атолът Алдабра е едно от едва двете места в света, където гигантски костенурки се срещат в дивата природа. Значително по-малка популация обитава Галапагоските острови, принадлежащи на Еквадор.

Алдабра е една от най-слабо засегнатите от човешка дейност островни екосистеми в света. Отдалеченото ѝ местоположение осигурява убежище на редица уникални видове, които намират благоприятни условия за развитие.

Възстановяването на популацията на гигантските костенурки идва след драматичен спад. Интензивният им лов и експлоатация през XIX век намаляват броя им на острова до под 1000 екземпляра, поставяйки вида на ръба на изчезването.

Програма за опазването им допринася за обявяването на атола за строго защитен природен резерват през 1981 г. Година по-късно Алдабра е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО, а засилените мерки за опазване позволяват на популацията постепенно да се възстанови. 

„Повече от 180 000 гигантски костенурки, които се движат свободно из нашия атол, са доказателство за това какво може да се постигне с дългосрочна ангажираност към опазването на природата“, посочва в изявление Фрауке Флайшер-Догли, изпълнителен директор на SIF.

„Това е прекрасна новина за Сейшелските острови, за света и за всички, които са работили за защитата на Алдабра“, допълва тя.

Изготвянето на новата оценка изисква много повече от обикновено преброяване. Данните се основават на анализ на резултатите от петгодишно наблюдение на костенурките, проведено между 2018 и 2022 г. Това е първата актуализация след широко цитирана оценка от края на 90-те години на миналия век, според която популацията е наброявала около 100 000 екземпляра.

„Програмата за наблюдение на гигантските костенурки на Алдабра е една от най-дългогодишните в региона, но гъстата растителност на атола прави преброяването им изключително трудно на определени места“, обяснява пред CNN Нанси Бънбъри, един от съавторите на изследването.

Новата двойка ще остане в Атланта 10 години като част от дългогодишната китайска „панда дипломация“, която използва редките животни като символ на приятелство и по-тесни междудържавни връзки

Две панди с дипломатическа мисия: Ще затоплят ли Пинг Пинг и Фу Шуан отношенията между САЩ и Китай?

По думите ѝ научният екип е успял да създаде най-надеждната досега отправна база за оценка на числеността на вида, която ще позволи проследяването на промените в популацията през следващите десетилетия.

Въпреки обнадеждаващите резултати авторите на проучването подчертават, че постоянните усилия за опазване на костенурките остават от решаващо значение. Климатичните промени водят до по-продължителни и чести засушавания, които могат да ограничат достъпа им до сянка и храна. Повишаването на морското равнище вследствие на глобалното затопляне също застрашава ниско разположените местообитания на атола.

Смята се, че най-старата известна костенурка в света – 194-годишният Джонатан – вероятно произхожда от атола Алдабра или от гранитните Сейшелски острови.

Книгата на рекордите на Гинес признава Джонатан за най-старото живо сухоземно животно и най-възрастната костенурка, регистрирана някога. Предполага се, че той е бил на около 50 години, когато през 1882 г. е преместен на остров Света Елена – британска отвъдморска територия.