Глобалната инфлация на хранителните продукти се очаква да се ускори в следващите месеци и да продължи до 2027 г., тъй като свързаните с войната прекъсвания в морските превози и сушата, предизвикана от Ел Ниньо, ограничават доставките на зърнени култури, а тенденцията продължава да оказва допълнителен натиск за уязвимите потребители, съобщава Reuters.

Подобен пример е Мухамад Ясин, 63-годишен баща на четири деца, който работи като паркинг-служител в центъра на индонезийската столица Джакарта. Мъжът споделя, че е ограничил храненето си, тъй като растящите цени са направили основните продукти недостъпни. „Преди можех да си купя ориз, темпе и тофу за 7 000 до 8 000 рупии (0,39 до 0,44 долара). Сега цената е 15 000 рупии“, признава мъжът, който печели между 200 000 и 300 000 рупии на седмица.

В Индонезия цените на ориза вече са се покачили до рекордни нива на фона на прогнозите за закъснели дъждове, докато цената на хляба в Египет се е повишила с 25%, а цените на захарта в Индия са най-високото си ниво за всички времена, тъй като най-слабият мусон от повече от десетилетие насам ограничава производството.

„Всичко това оказа значителен натиск върху системата“, заявява Масимо Тореро, главен икономист в Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО). „Ще видим по-голямо въздействие към края на годината, в началото на следващата година и потенциално през цялата следваща година“, отбелязва той.

Богатите донори оттеглят помощите си за ФАО и поставят на карта продоволствената сигурност

Най-бедните потребители в света са най-тежко засегнати, тъй като цените на хранителните продукти рязко се повишават в страните с ниски и средни доходи в Близкия изток, Северна Африка и Азия, където храната съставлява по-голям дял от разходите на домакинствата.

Според Световната банка цените на храните през тримесечието, приключило през септември, надминават общата инфлация в 22% от 150-те анализирани държави, увеличение спрямо 14% през предходното тримесечие.

Индексът на цените на храните на ФАО, който проследява месечните промени в кошница от стоки, търгувани на международните пазари, достига средна стойност от 136 пункта през септември, най-високата от ноември 2022 г.

Покачването на цените увеличава риска от социални вълнения и може да подтикне правителствата на ключовите доставчици да наложат забрани за износ, което допълнително ще задълбочи недостига, допълва Reuters.

Военни конфликти и екстремни климатични условия тласкат глобалните цени на храните към двуцифрен ръст

Поредица от шокове в доставките

Атаките срещу зърнената инфраструктура в Черно море нарушават доставките на пшеница, принуждавайки големи вносители Египет и Индонезия да търсят алтернативни източници, докато несигурността в Червено море принуждава корабите да се отклоняват към по-дълги и по-скъпи маршрути около Африка.

Войната на САЩ и Израел срещу Иран доведе до повишаване на цените на горивата и прекъсна износа на торове през Ормузкия проток, което повиши разходите за селското стопанство, докато сухите климатични условия, свързани с Ел Ниньо, намаляват производството в Индия и Югоизточна Азия.

Цените на пшеницата са се повишили с над 30% през 2026 г., докато цените на ориза в ключови азиатски износители са се повишили с 10% до 13%, въпреки големите запаси. Цените на торовете са спаднали спрямо върховете от началото на войната с Иран, но остават високи.

„Нарастващата инфлация, особено тази на хранителните продукти, е реалност“, заявява Маниш Тивари, председател и управляващ директор на Nestle India, като посочва „предизвикателна среда“, която се дължи отчасти на по-високите цени на суровините.

В Египет цените на несубсидирания хляб са се повишили до около 5 египетски лири (0,093 долара) за голям хляб от 4 лири през юли, докато цената на олиото за готвене е скочила с около 40% в Обединените арабски емирства.

Цената на растителното масло в Индонезия е скочила със 7% тази година, въпреки че страната е най-големият производител на палмово масло в света.

Цените на захарта, лука и бобовите култури в Индия са скочили с над 10% през септември спрямо предходния месец поради недостиг на продукция.

Петролът поскъпва, след като атаките на хутите срещу Саудитска Арабия засилиха опасенията за доставките

За пекаря Сайед Абдел Хамид Мохамед от Кайро проблемът не е само в цената на брашното. „Ако наемеш квалифициран работник, това ти струва скъпо“, казва той. „Цените на електроенергията, водата, маята и суровините, които използваме да правим хляб, също са се повишили.“

Тарек Азаб, клиент на пекарната, заявява, че цените непрекъснато се покачват – „не веднъж, не два пъти, нито три пъти“ – през последните няколко години.

Цените на превозите също са се повишили с около 50 % по някои ключови глобални маршрути, като например от Черно море към Югоизточна Азия, на фона на скока в цените на петрола.

Глобалната морска търговия е изправена пред срив заради геополитическите сътресения

Катализатор на инфлацията

Макар цените на хранителните продукти да се повишават от края на 2025 г., намаляващите запаси и по-високите цени на суровините, които се отразяват на потребителите, заплашват да ускорят инфлацията.

Ключовите вносители в Близкия Изток и Африка, които отложиха покупките си след богатите местни реколти, сега трябва да се върнат на световните пазари, което потенциално може да предизвика скок в търсенето.

„До няколко месеца може да настъпи значителна нова вълна на търсене, тъй като вносителите се връщат на пазара“, казва Александър Каравайцев, старши икономист в Международния съвет по зърнените култури в Лондон.

„Запасът от рекордните световни запаси от зърнени култури започва да се изчерпва“, заявява Тореро от ФАО. „Запасите и добрите реколти от предишните сезони служеха като буфер, но сега тези буфери са под натиск. Това означава, че повишенията на цените на суровините могат да станат по-изразени“, допълва той.

Хранителните суровини достигат най-високите си световни цени за последните 3 години

Производителите на храни, които обикновено купуват суровини по договори с продължителност от три до шест месеца, сега подновяват тези споразумения на по-високи цени, като отслабването на местните валути допълнително увеличава разходите.

„Разходите за транспорт също са се увеличили и когато се превръщат в рупии, ефектът се усилва от отслабването на индонезийската валута“, заявява Францискус Велиранг, директор на PT Indofood, най-голямата компания за храни в страната.

Освен по-високите цени, преработвателите изпитват затруднения при осигуряването на доставки, посочват търговци. Производители на пшенично брашно в Индонезия работят под капацитета си, тъй като войната в Украйна е довела до намаляване на пристигащите товари, заявява висш мениджър от компания за производство на брашно в Джакарта, цитиран от Reuters.

ООН: Светът има 6 месеца, за да предотврати продоволствена криза заради Ормузкия проток

Данните на Kpler показват, че доставките на пшеница в Индонезия са спаднали с 41% до 491 000 метрични тона през септември в сравнение с предходната година.

Засега запасите от соя и царевица са достатъчни, като бъдещите доставки зависят от производството в САЩ и Южна Америка, въпреки че по-високите цени на петрола подкрепят и двете култури поради нарастващото им използване в биогоривата.

Очакват се благоприятни реколти от пшеница в южното полукълбо и всеки риск от спад в производството в страни износителки като Австралия и Аржентина може да добави нов фактор за повишение на цените, допълва анализаторът от IGC.