Очаква се глобалните цени на хранителните продукти да нараснат с двуцифрени темпове през 2026 г. Ескалацията на войната в Украйна допълнително засилва ефекта от останалите ценови шокове според анализ на Oxford Economics.

Анализът показва, че пшеницата ще бъде под най-голям натиск, което ще повиши цените на хляба и макаронените изделия, отбелязва Euronews.

Прогнозите сочат, че световните цени на храните ще се повишат с 11,8% през тази година и с още 4,8% през 2027 г. Най-сериозен ще бъде ударът върху зърнените култури, плодовете, зеленчуците и млечните продукти.

Тази прогноза идва на фона на екстремни горещини и суши в Европа, които сериозно засягат земеделието. Фермерите се сблъскват и с високи цени на енергията и торовете, допълнително усложнени от конфликтите в Близкия изток и Украйна. На Стария континент базираната в Брюксел Европейска асоциация за търговия със зърнени и маслодайни култури (Coceral) публикува извънреден доклад през юли. В него тя понижава прогнозата си за комбинираната зърнена реколта на ЕС и Великобритания от 295,5 млн. тона на 286,6 млн. тона. За сравнение през 2025 г. прибраната реколта възлизаше на 310 млн. тона.

В Германия също се очаква зърнената реколта да намалее със 7% тази година до 41,9 млн. тона поради сушата, съобщава AFP, позовавайки се на Асоциацията на германските фермери.

Климатичните промени причиняват щети на продукцията, а земеделците понасят и сериозни финансови загуби поради нарушени доставки на суровини и петрол вследствие на блокадата на Ормузкия проток.

Томас Дворжак, старши икономист в Oxford Economics, заявява пред Euronews Business, че основното въздействие върху световните цени на храните идва от конфликта между САЩ и Иран и неговия ефект върху ключови ресурси за производството на храни като петрол, природен газ и торове.

Данните сочат, че глобалните цени на дизела са се увеличили с 36% на годишна база през юли, а торовете се очаква да поскъпнат с 22% тази година.

Ормузкият проток е ключов не само за транспорта на петрол и газ, но и за торове от критично значение за селското стопанство. Нарушенията в доставките могат да доведат до по-ниски добиви и по-скъпи храни

Глобалният пазар на храни е под риск от ценови шок. Кои ще бъдат най-засегнати

Войната в Украйна продължава да бъде ключов фактор за ценовата нестабилност. Зърнените култури формират 25% от глобалния индекс на цените на храните, а Русия и Украйна заедно държат малко под 30% от общия световен износ на пшеница и над 10% от този на царевица.

Атаките срещу руски и украински пристанища, товарни терминали и кораби, както и нарушаването на износа през Черно и Азовско море, могат да блокират капацитет от 86 млн. тона годишно (52 млн. тона от Русия и 34 млн. тона от Украйна). Това представлява близо 17% от световния износ на зърно според доклада.

По данни на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (FAO) световните цени на хранителните стоки през юли са били с 1% по-високи спрямо година по-рано. Зърнените култури са поскъпнали с 6,9%, а растителните масла – с близо 17,3%. Макар индексът на Oxford Economics да проследява цените на суровините и това да не води автоматично до същия ръст в супермаркетите, експертите отчитат осезаем натиск. Прогнозираното увеличение за 2026 г. остава под рекордния ръст от 14,2%, отчетен през 2022 г.

Поддръжниците на подхода виждат в него път към по-устойчиво производство на храни, но част от експертите остават скептични към потенциала му да намали емисиите

Може ли регенеративното земеделие да помогне в борбата с климатичните промени?

Кои продукти ще поскъпнат най-много и кога?

Томас Дворжак посочва, че най-силно ще бъдат засегнати зърнените култури, плодовете, зеленчуците и млечните продукти, тъй като са най-уязвими от сушите. Това ще се отрази и на цените на преработените стоки като хляб, сирене, вино и олио. Месните продукти се очаква да бъдат по-слабо засегнати.

  • Пшеницата, която изисква интензивно наторяване, е под най-голям натиск. Очаква се цената ѝ да се увеличи с 36% на годишна база до 6,92 долара за бушел през третото тримесечие на 2026 г.

  • При пресните храни ефектът ще се усети от потребителите в рамките на два до три месеца (между октомври и ноември 2026 г.).

При преработените храни забавянето е по-голямо поради времето за прибиране на реколтата и производствения цикъл. Пикът в потребителските цени се очаква след шест до девет месеца (между февруари и май 2027 г.).

Джед Картлидж, икономист по селскостопански суровини в Oxford Economics, предупреждава, че ценовият шок може да бъде дори по-сериозен от прогнозираното. Пълният ефект от атаките в Черно море все още не е ясен, а климатичният феномен Ел Ниньо застрашава реколтите и извън Европа. Като положителен фактор се посочва, че по-високите цени на пшеницата могат да направят алтернативните експортни маршрути търговски изгодни, което би компенсирало част от логистичните прекъсвания.