Изтече срокът за обществено обсъждане на методиката, по която държавата възнамерява да определя т.нар. „справедлива стойност“ на основни хранителни продукти. Но вместо да даде ясен отговор как тази формула ще помогне за по-ниски цени, предложението повдига нови въпроси – включително доколко надеждни са данните, върху които е изградено.

Според Николай Вълканов, изпълнителен директор на Сдружението за модерна търговия, проблемът започва още от самата конструкция на методиката.

„Аз няма как да обясня просто това, което предлага държавата, тъй като тя самата не може да го обясни по прост и ясен начин“, коментира той пред bTV.

По думите му на работна среща в Министерството на икономиката дори авторите на формулата са признали, че в нея има грешки, а част от изходните данни не отразяват достатъчно добре реалната ситуация на пазара.

Сред спорните елементи са цените от стоковите тържища и данните за вноса.

„По думите на самия земеделски министър Абровски и цените на вноса не са много релевантни, тъй като според него има внос на занижени цени. Ако според един министър данните за вноса не са коректни, как според друг министър това може да бъде рефер за каквото и да било, на всичко отгоре с претенцията да се нарича справедливо“, казва Вълканов.

Цената на още една административна система

Критиките на търговците не са само към формулата. Според Сдружението за модерна търговия държавата се готви да създаде нов административен механизъм, въпреки че вече разполага с голям обем информация за цените.

От август миналата година търговските вериги подават ежедневно данни към Комисията за защита на потребителите, което е наложило специална интеграция на информационните им системи. Вече съществуват и частни платформи, които обработват подобна информация.

Вълканов предупреждава, че всяко следващо изискване означава нови разходи за IT разработки и човешки ресурс.

„Всяка една такава административна мярка включва някакъв допълнителен ангажимент, който търговецът трябва да изпълни. Той е свързан с доразработването на IT системи и с ангажирането на човекочасове.“

А тези разходи в крайна сметка не остават само за бизнеса.

„Всичко това струва пари, всичко това го плащаме и ние през цените на храните“, посочва той.

Световните запаси от храна са в „перфектната буря“ заради скъпата пшеница

Проблемът започва преди магазина

По-същественият спор обаче е друг: може ли държавата да повлияе трайно върху цените в магазините, без да реши проблемите в производството?

Според Вълканов именно тук разговорът за „справедливата стойност“ пропуска основната причина за част от високите цени.

„Ние сме тръгнали да оправяме търговията, където може да си има някакви грешки, както във всяка една сфера на обществено-икономическия живот, но пак слагаме каруцата пред коня.“

Той посочва ниската производителност на българското земеделие, недостатъчното напояване, качеството на семената, управлението на стопанствата и растящите разходи като фактори, които директно се пренасят върху крайната цена.

По думите му под 2% от земеделските площи в България се напояват. Сравнението с други държави, включително Гърция, показва значително по-добре развита инфраструктура за напояване.

„Как може да си говорим тогава и защо да изместваме разговора в посока на някакви имагинерни понятия като „справедлива стойност“, вместо да решаваме реалните проблеми“, пита Вълканов.

Военни конфликти и екстремни климатични условия тласкат глобалните цени на храните към двуцифрен ръст

От 9 евроцента при производителя до магазина

Един от най-често използваните аргументи в дебата за храните е голямата разлика между цената, която получава производителят, и тази, която вижда потребителят на щанда.

Като пример в разговора пред bTV бяха посочени дините. Производители твърдят, че получават около 8–9 евроцента за килограм, докато крайната цена може да бъде многократно по-висока.

Вълканов оспорва тезата, че големите търговски вериги купуват продукцията на подобни нива. По думите му в разгара на сезона дини в големите магазини са се продавали за около 25–29 евроцента за килограм.

Разликата зависи и от сорта, произхода, количеството и начина, по който продукцията достига до магазина.

„Там, където веригата е по-дълга, неминуемо минава през повече ръце. Всички тези ръце също искат да сложат нещо отгоре си. Те също полагат труд и трябва да купят същите неща, които си купуваме ние с вас от магазина.“

При малките търговци има и друг фактор – те не могат да реализират огромни количества, а част от плодовете и зеленчуците неизбежно се бракуват. Затова според него високата крайна цена сама по себе си не доказва прекомерна печалба.

Кристалина Георгиева: Световната икономика расте, но дългът, енергията и инфлацията вдигат риска

Вносът не е непременно враг на българския производител

Вълканов оспорва и широко разпространеното разбиране, че вносът на плодове и зеленчуци автоматично вреди на вътрешния пазар.

Когато българското производство не може да покрие потреблението, вносът се превръща в механизъм, който увеличава предлагането и ограничава поскъпването.

„Ако българските домати не са достатъчни като количество, за да задоволят нашето потребление, очевидно трябва да си внесем. Не само че трябва да си внесем, ами това е естествен механизъм да поддържаме цените ниски на вътрешния пазар.“

Икономическата логика е проста – когато предлагането е недостатъчно спрямо търсенето, цената се повишава.

Затова въпросът според него не е как административно да бъде ограничен вносът, а как българското производство да стане достатъчно конкурентоспособно, за да предлага необходимите количества на приемлива цена.

Европейските земеделци са изправени пред „безпрецедентна криза“ след поредица от горещи вълни

Над 2 млрд. евро за земеделие – срещу какъв резултат?

Това отвежда разговора към държавната политика в сектора.

По думите на Вълканов през тази година към българското земеделие се насочват рекордни средства – над 2 млрд. евро от европейско и национално финансиране.

За него обаче размерът на субсидиите сам по себе си не е достатъчен показател. По-важно е какво производство се създава срещу тях.

„Нека да излезе този човек и да каже: ние ще дадем 200 милиона повече. Това ще доведе ли до 5% повече българско мляко, до 7% повече български праскови, до нещо измеримо?“

Според него публичният ресурс трябва да бъде свързан с конкретни резултати и инвестиции – повече напояване, модернизация, коопериране между производителите, по-добро управление на риска и инфраструктура.

Рязък скок на инфлацията в еврозоната през август, България е сред страните с най-висок процент

При зеленчуците натискът върху цените остава

Въпреки обществения фокус върху поскъпването на храните, картината не е еднаква при всички категории.

Вълканов посочва, че при млечните продукти, яйцата, свинското и пилешкото месо цените до голяма степен са близки до нивата от миналата година.

При плодовете и зеленчуците обаче очакванията му са по-песимистични.

„Аз не виждам как ще станат по-ниски. Първо, защото виждате какво е положението – вода няма, няма кой да бере.“

Недостигът на работна ръка вече засяга не само земеделието, но и складовете и търговията. По-високите разходи за труд се пренасят по цялата верига, а когато местното производство не е достатъчно, вносът остава най-бързият начин да се компенсира дефицитът.

Климатичният риск вече се търгува на пазарите на суровини

Може ли държавата да изчисли „справедливата“ цена?

В крайна сметка спорът около новата методика поставя по-голям въпрос от това колко трябва да струва конкретен продукт.

Държавата може да събира данни, да следи цените и да търси нарушения на конкуренцията. Много по-трудно е административно да определи каква е „справедливата стойност“ на продукт, чиято цена зависи от добивите, времето, труда, енергията, транспорта, вноса, брака, мащаба на производителя и търговеца и силата на конкуренцията.

Вълканов е скептичен и към инициативи като „Кошницата с грижа“, които според него не могат да заместят свободната конкуренция и да решат структурните слабости на пазара.

Затова и основната му критика към държавния подход е, че усилията са насочени към последната част от веригата, докато проблемите се натрупват много преди храната да стигне до магазина.

Ако производителността остава ниска, напояването липсва, работната ръка не достига, а производството не може да задоволи вътрешното търсене, една нова формула може да изчисли „справедлива стойност“. Tрудно обаче може да произведе по-евтина храна.