Кафе, портокалов сок и палачинки с боровинки – обикновено това са „главните герои“ в представата за перфектна закуска на повечето хора.

В скоро време обаче те могат да поскъпнат значително, ако планът на Брюксел чуждестранните производители да се съобразят с правилата на ЕС за пестицидите бъде приет.

Анализ, изготвен от вътрешните изследователи на ЕК, потвърждава това, което земеделските производители извън ЕС твърдят от месеци: планът за изключване на всякакви следи от някои от „най-опасните“ пестициди, забранени в ЕС по здравословни и екологични причини, би довел до по-малко и по-скъпи продукти, съобщава Politico.

При най-лошия хипотетичен сценарий, в който производителите извън ЕС не се приспособят към правилата, ще плащаме с 332% повече за кафе и с 82% повече за цитрусови плодове, според анализ на Съвместния изследователски център. Вносът на селскостопански продукти в ЕС ще намалее с 41%, а животновъдите също ще бъдат засегнати от по-високите разходи за фураж.

Дори при по-правдоподобните сценарии, предвидени от изследователите, при които производители от трети страни се включват в различна степен, потребителските цени биха се повишили, а вносът на селскостопански продукти би намалял. Въпреки че това от своя страна би стимулирало вътрешното производство, точните цифри ще зависят от готовността на производителите за адаптиране.

Брюксел иска да блокира селскостопански продукти, съдържащи забранени пестициди

ЕС планира нови забрани за внос на храни, които не отговарят на стандартите му

Резултатите поставят Брюксел пред неприятен избор: да не допусне тракторите на разгневените стопани по улиците или да удари джоба на потребителите, докато те задоволяват основните си нужди от хранителни стоки.

Предложената забрана за остатъчни вещества, част от пакета за опростяване на безопасността на храните и фуражите, е популярна сред европейските производители, които търсят равни условия с чуждестранните.

В крайна сметка тя беше частично разработена, за да успокои гнева им по повод търговското споразумение с „Меркосур“, състоящ се от Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай. За да се избегнат следи от каквито и да е остатъчни вещества върху плодове и зеленчуци, производителите по същество ще трябва да престанат да използват въпросното вещество.

Критиците обаче твърдят, че това противоречи на правилата за световната търговия, тъй като налага правилата на ЕС върху чуждестранните производители, което е известно като „огледална клауза“. Широк кръг от международни групи производители твърдят, че предложената забрана надхвърля съществуващите мерки за защита на здравето, за да наложи универсален подход, като пренебрегва реалността, че производителите се сблъскват с различни вредители, климатични условия и условия на отглеждане по цял свят.

„Изборът е между плодове, налични целогодишно, здрави, безопасни и на справедлива цена, или ограничено производство на висока цена“, коментира Амин Бенани, председател на Мароканската асоциация на производителите на червени плодове. Т.нар. от Брюксел „уеднаквяване на стандартите“, заявява той в имейл до Politico, на практика се равнява на „търговска бариера“. Той изразява недоволство, че с Асоциацията не са били проведени консултации, въпреки че законодателството ще засегне 250 000 мароканци, работещи в сектора.

В навечерието на приемането на сделката Брюксел тихомълком наклони везните в полза на фермерите

ЕС–Меркосур: Загубена търговска битка, спечелена политическа война за земеделците

Тези опасения не са характерни само за мароканските производители на ягоди. Южноафриканската асоциация на производителите на плодове Hortgro и Южноафриканската индустрия за трапезни сортове грозде твърдят, че износът е от решаващо значение за прехраната на хиляди хора.

Подобни аргументи бяха изтъкнати и от други производители, включително канадският сектор за зърнени култури и бобови растения, секторът за износ на дини от Хондурас, бразилският Съюз за животновъдство и земеделие и секторът за бадеми в Калифорния.

ЕК заяви, че целта ѝ е да предотврати напълно повторното навлизане в ЕС на най-опасните вещества, чиято употреба е забранена, като намали границите за остатъчни количества до нула. Както ЕК, така и световните производители са съгласни по един въпрос: границите за остатъчни количества вече са определени така, че да гарантират безопасни нива на консумация за човешкото здраве.

Profit.bg

Фермерските протести в Европа охлаждат зелените амбиции на ЕС

Критиците обаче твърдят, че изпълнителният орган на ЕС иска да отиде далеч отвъд съществуващите гаранции за човешкото здраве, тъй като се стреми да блокира дори следи от вещества, забранени поради по-широки заплахи за здравето и околната среда.

„Много високите стандарти“ на Европа за безопасност „трябва да бъдат адекватно контролирани“, заявява Елизабет Вернер, генерален директор на Главна дирекция „Земеделие“, по време на срещата на върха „Politico Sustainable Futures Summit“ преди представянето на предложението миналата година.

Допълнителна несигурност създава фактът, че ЕК все още не е уточнила кои забранени пестициди ще обхване мярката. Проучването на Съвместния изследователски център (JRC) идентифицира 18 активни вещества, които могат да бъдат обект на забраната, засягаща 235 стоки и 86 държави.

Европа отчаяно търси пари за отбрана и конкуренция с Китай, а земеделските субсидии изглеждат очевидно място за съкращения. Но никой не иска тракторите отново по улиците

Страхът от фермерите пренарежда следващия бюджет на ЕС

ЕС ще взема тези решения за всеки отделен случай, като се основава на оценки на въздействието, според говорителя на Комисията Ева Хърнчирова. Тя подчертава, че всяко действие „ще отчита важността на запазването на продоволствената сигурност и възможните международни последици“.

ЕС има основания да се притеснява от международните последици. Няколко държави, сред които Австралия, Канада, Парагвай и САЩ, оспориха мярката на равнището на Световната търговска организация, докато Международната асоциация за пресни продукти твърди, че глобалните стандарти за безопасност на храните вече защитават потребителите, като улесняват търговията.

Някои държави от ЕС подкрепят „огледалните клаузи“ като начин да се постъпи по-справедливо спрямо европейските производители, които се опасяват, че споразуменията за свободна търговия като това с „Меркосур“ позволяват конкуренция от чужбина, която не е подчинена на същите ограничения.

Франция се изказа особено категорично, като по-рано тази година наложи забрани на национално ниво за продукти с остатъчни нива на някои пестициди, чиято употреба е забранена в ЕС, което ограничи вноса на някои видове картофи и авокадо.

Толкова за тоста с авокадо, заключава Politico.