Изкуственият интелект вече може да отговаря на сложни въпроси, но милиони хора продължават да търсят отговори за бъдещето си в хороскопите, картите таро и ясновидството. В социалните мрежи подобно съдържание заема все по-видимо място, повдигайки един любопитен въпрос: защо в свят, в който имаме достъп до толкова напреднали технологии, хората продължават да се обръщат към практики, които нямат научна основа?

Испанската журналистка Марта Садер, автор на книгата Espiritualidad líquida („Течна духовност“), смята, че зад нарастващия интерес към астрологията и алтернативната духовност стоят по-дълбоки обществени причини.

В разговор с Карлос Мартинес за испанското издание EL PAÍS тя обяснява, че несигурността в съвременното общество кара все повече хора да търсят опора в алтернативни вярвания. Стабилната работа, собственото жилище и семейният живот, които дълго време са се възприемали като основа на сигурното бъдеще, стават все по-трудно постижими за много хора. На този фон духовните практики предлагат усещане за спокойствие и предвидимост.

„Тези вярвания дават спокойствие в свят, в който нищо не изглежда ясно и сигурно“, посочва Садер.

Според нея непрекъснатият поток от информация допълнително засилва потребността от по-прости обяснения.

Научното знание също се развива бързо, а новите открития понякога променят досегашните разбирания. Това може да създаде объркване и недоверие сред хората, които трудно се ориентират в големия обем информация.

„Хората са пренаситени и претоварени с информация. Всичко, което искат, са няколко основни обяснения“, допълва журналистката.

Духовността като бизнес

В книгата си Садер разглежда явление, което нарича „течна духовност“ – съвременни духовни практики, които не са обвързани с традиционните религии и не изискват дългосрочна ангажираност.

Докато религиозният живот обикновено предполага спазване на определени правила и ритуали, този тип духовност позволява на човек свободно да избира между различни занимания според интересите и потребностите си.

Това могат да бъдат курсове за емоционално освобождаване, двудневни медитативни ретрийти или други алтернативни практики, обещаващи вътрешен баланс и личностно развитие.

Според Садер голяма част от тези предложения имат повече общо с маркетинга, отколкото с духовността.

„Списъкът е безкраен, защото почти всеки ден се появява нещо ново“, обяснява тя.

Така духовното търсене се превръща и в пазар на услуги и преживявания. Потребителите могат да избират между различни курсове и програми, които обещават да им помогнат да се почувстват по-щастливи, по-уверени или по-удовлетворени от живота.

Садер откроява и друг характерен аспект на тази тенденция – убеждението, че човек носи почти цялата отговорност за собственото си благополучие.

В подобна система от вярвания здравето, успехът и щастието често се представят като въпрос на личен избор и усилия. Икономическите условия, социалното неравенство и други обстоятелства, върху които хората нямат пряк контрол, остават на заден план.

Според журналистката този начин на мислене е тясно свързан с крайния индивидуализъм и с идеята, че всеки трябва непрекъснато да работи върху себе си, за да подобри живота си.

„Колкото и често да ставате в пет сутринта, за да практикувате йога и да си приготвяте здравословна закуска, няма да промените нещата. Единственото, което правите, е да поставяте кръпка върху системен проблем“, коментира тя.

Садер поставя под въпрос представата, че индивидуалните усилия могат сами по себе си да разрешат проблеми, които произтичат от по-широки социални и икономически условия.

Защо хороскопите са толкова привлекателни?

Астрологията е един от най-разпознаваемите примери за този тип духовност. През последните години хороскопите намират място не само в специализираните издания, но и в приложенията за запознанства, социалните мрежи, музиката и популярната култура.

Според Садер част от тяхната привлекателност се крие в това, че предлагат на хората възможност да открият обяснение за собствените си преживявания и да се почувстват част от определена общност.

Хороскопите често съдържат описания на личностни характеристики или житейски ситуации, които могат да бъдат тълкувани по различни начини.

„Хороскопът има силна символична функция – тази на оракула. Той не дава окончателен отговор, а такъв, който е отворен за тълкуване и който можете да свържете със собствения си живот“, обяснява журналистката.

Тук важна роля играе и т.нар. склонност към потвърждение – психологически механизъм, при който хората обръщат по-голямо внимание на информацията, която съвпада с вече съществуващите им убеждения.

Например човек може да запомни астрологична прогноза, която изглежда съвпада с преживяното от него, но да пренебрегне други прогнози, които не са се сбъднали.

По този начин дори общи и двусмислени твърдения могат да създадат усещането, че описват конкретно неговия живот.

Според Садер именно тази възможност за лично тълкуване е сред причините хороскопите да бъдат толкова привлекателни.

Кога алтернативната духовност се превръща в риск?

Садер обръща внимание и на по-проблематичната страна на съвременната духовност – възможността определени общности да се превърнат в среда за разпространение на дезинформация и конспиративни теории.

Тя посочва журналистическо разследване сред практикуващи йога, което проследява как по време на пандемията от COVID-19 в подобна общност започват да се разпространяват неверни здравни твърдения, а впоследствие и крайнодесни конспиративни послания.

Това не означава, че интересът към йога, медитация, астрология или таро непременно води до подобни убеждения. Садер също уточнява, че тази връзка не е неизбежна, но според нея в определени среди се създават условия за разпространението на такива идеи.

Журналистката оспорва и представата, че хората, привлечени от псевдонаучни вярвания, непременно са в неравностойно социално или икономическо положение.

Като пример тя посочва скъпите йога и медитативни ретрийти, които понякога се организират в петзвездни хотели и са достъпни предимно за хора с високи доходи.

Според нея част от потребителите на подобни услуги изпитват недоверие към традиционните институции и политиката. В такива среди понякога могат да намерят място и конспиративни теории, включително крайнодесни идеи.

Това обаче е наблюдение и интерпретация на Садер, а не основание да се правят обобщения за политическите убеждения на хората, които практикуват йога или медитация.

Когато псевдонауката навлезе в медицината

Най-сериозните рискове според Садер възникват, когато алтернативните вярвания започнат да се представят като заместител на научно обоснованата медицина.

Докато хороскопите и картите таро могат да останат форма на развлечение или лично духовно търсене, някои псевдотерапевтични практики отправят твърдения, които могат да повлияят на решенията на хората за собственото им здраве.

Като пример журналистката посочва т.нар. бионевроемоция – псевдотерапевтичен подход, който свързва физическите заболявания с неразрешени емоционални конфликти.

Според привържениците на подобни идеи определени здравословни проблеми могат да бъдат обяснени чрез отношенията на човек със семейството му. Например заболявания на гърдите се свързват с конфликти с майката, а ракът на тестисите – с проблеми, свързани с децата.

Подобни конкретни причинно-следствени твърдения нямат надеждна научна основа и не могат да заместят медицинската диагностика и лечение.

Садер критикува и начина, по който се рекламират тези практики. Според нея те често представят сложни заболявания като проблеми, които могат да бъдат преодолени единствено чрез промяна в мисленето и емоциите.

Така отговорността за заболяването и оздравяването се прехвърля почти изцяло върху пациента.

„Това е несправедливо, защото хората, които се придържат към тези вярвания, го правят, защото им се доверяват или защото нищо друго не им е помогнало преди. В този момент навлизаме в сферата на обвинението“, обяснява журналистката.

Подобни внушения могат да създадат допълнително чувство за вина у хора, които вече се намират в уязвимо положение. Вместо да получат подкрепа, те могат да останат с убеждението, че сами са причинили заболяването си или не са направили достатъчно, за да се излекуват.

За Садер популярността на алтернативната духовност е отражение на по-широк обществен проблем – склонността сложни социални, икономически и здравни въпроси да се представят като нещо, което зависи единствено от личните усилия.

В свят, изпълнен с несигурност, подобни вярвания могат да предложат усещане за спокойствие и контрол. Проблемът възниква, когато обещанията за лична промяна започнат да заместват научно обоснованата информация или да внушават, че човек носи отговорност за обстоятелства, които не зависят изцяло от него.