Норвежкият държавен инвестиционен фонд, най-големият в света, отчете загуба от близо 30 млрд. долара през третото тримесечие, след като покачването на лихвите натисна стойността на облигациите в портфейла му.

Norges Bank Investment Management (NBIM), която управлява активи за около 2,3 трлн. долара, съобщи, че за периода е отчела загуба от 278 млрд. норвежки крони, или 29,7 млрд. долара.

Около 70% от инвестициите на фонда в инструменти с фиксиран доход са в държавни облигации, а останалата част е вложена в корпоративен дълг.

Третото тримесечие беше тежко за глобалните облигационни пазари. Доходността по държавните облигации рязко се повиши, след като големите централни банки, включително Федералният резерв на САЩ, започнаха отново да вдигат лихвите. Допълнителен натиск дойде от опасенията за инфлацията и високите равнища на държавния дълг.

Пазарите засилват натиска върху Париж за овладяване на дефицита, докато правителството се опитва да прокара бюджетни съкращения на фона на насилствени протести и политическа нестабилност

Доходността по 10-годишните облигации на Франция удари 5% за първи път от 2002 г.

Инвестициите на NBIM в инструменти с фиксиран доход донесоха отрицателна доходност от 3,5%, което според ръководството на фонда е било основната причина за слабия общ резултат.

„Доходността на фонда беше близо до нулата, но в крайна сметка остана леко отрицателна, тъй като покачването на лихвите доведе до по-слаби резултати при инвестициите ни с фиксиран доход“, заяви заместник главният изпълнителен директор на NBIM Тронд Гранде, цитиран от CNBC.

Според Макс Кетнър стратегия от типа „купувам производители на чипове и не ги пипам 12 месеца“ просто не работи в сегашния пазар

Водещ стратег на HSBC: AI акциите вече изискват много по-къс хоризонт

Облигациите и останалите инструменти с фиксиран доход представляват малко над една четвърт от целия портфейл на фонда. NBIM държи 1664 облигации в 51 държави.

Миналия месец фондът съобщи, че планира да намали вложенията си в американски държавни облигации като част от по-широка стратегия за свиване на експозицията към държавен дълг.