Изминаха 29 години от 31 август 1997 г. – деня на трагичната катастрофа в Париж, при която една от най-влиятелните личности в нашето съвремие – принцеса Даяна, губи живота си едва навършила 36 години.

Три десетилетия по-късно вторият ѝ син, 42-годишният принц Хари, споделя откровено за трудния и болезнен процес на преживяване на скръбта.

„Не можех да си спомня смеха на майка ми, не можех да си спомня как изглежда. Трябваше да се науча как да преживея скръбта и загубата. Трябваше да приема, че след нейната смърт имам право да бъда щастлив“, споделя той.

Заедно с д-р Мери-Франсис О’Конър, невролог с международна известност и експерт по преживяването на скръбта, британският принц създава майсторския клас Redefining Grief: Building Resilience Through Loss (Преосмисляне на скръбта: Да изградиш устойчивост чрез загубата), достъпен за стрийминг в MasterClass.

Непубликуваните архиви на принцесата на Уелс са включени в документален филм в три части, предлагащ взрив от емоции и отговори на въпроси, актуални до днес

Даяна разказва историята си – със свой глас и думи в неизвестни досега записи

Италианското издание на VanityFair разглежда по-подробно деликатната тема за скръбта и приемането ѝ.

Фази на скръбта: защо няма един и същ път за всички

„Отричане, гняв, преговаряне, депресия и приемане: петте фази на скръбта, теоретизирани от психиатъра Елизабет Кюблер-Рос, са допринесли за изразяване страданието на онези, които се сблъскват със загуба, но не описват задължителен и универсален път“, обяснява психоложката и психотерапевт Елиза Фарета, сътрудник в CRSP, Център за изследвания и проучвания в психотравматологията.

„Няма календар на скръбта, както няма и един и същ начин за всички да се справят със загубата. Емоциите могат да се редуват, да се припокриват и да се появяват с течение на времето. В случая с принц Хари, останал без майка още в детството си, загубата напомня за сложността на една липса, която може да съпътства различните етапи на израстването.

Да преживееш скръбта не означава да забравиш човека, който вече го няма, а да се научиш да интегрираш загубата в собствената си история.

Примерът на принц Хари: какво се случва в съзнанието, когато загубим близък човек

„Смъртта на любим човек не изтрива автоматично навиците, спомените и механизмите на привързаност, изградени с течение на времето“, подчертава психологът.

„Ето защо може да се случи инстинктивно да го търсим, да очакваме обаждане от него или за миг да ни се струва, че все още е тук. Невронауките изучават това привидно противоречие между рационалното осъзнаване на отсъствието и времето, необходимо за емоционалното приспособяване.

В мемоарите си Чарлз Спенсър обвинява настоящия крал на Великобритания в презрение към покойната му съпруга и цитира негова реплика: „Скоро ще я забравим“. От Бъкингам реагираха с остро изявление, рядкост за стандартите им

30 години по-късно болката за принцеса Даяна разпали нова война между Двореца и брат ѝ

Изследването, проведено от Мери-Франсис О’Конър, е наблюдавало при хора с усложнено възприемане на скръбта активиране на мозъчна област, свързана с механизмите на възнаграждението и мотивацията.

В случая с принц Хари загубата на майка му, когато той все още е дете, ни кара да се замислим как подобно преживяване може да повлияе на чувството за сигурност и на пътя на израстването, без обаче да предполагаме, че всеки човек реагира по същия начин.“

Да се радваш отново, без да се чувстваш вина

„Да се върнем към усмивките и смеха, да поддържаме връзки и да си представяме бъдещето не означава да предадем човека, който го няма“, допълва психологът.

И все пак, след загубата на близък, може да възникне страх, че да се чувстваме добре е равносилно на това да го забравим.

Примирението със скръбта минава и през възможността да се съхрани емоционалната връзка, без да останем затворени в страданието.

Да говорим за този, който си е отишъл, да споделяме спомени, да възстановим малките ежедневни навици и да редуваме моментите на болка с моменти на спокойствие може постепенно да улесни адаптирането.

41-годишният принц, който отдавна обвинява пресата за автомобилната катастрофа в Париж през 1997 г., при която загина майка му, принцеса Даяна, разглеждаше завеждането на съдебния иск срещу издателя като свой „обществен дълг“

Принц Хари загуби битката срещу Daily Mail за нарушаване правото на личен живот

Историята на принц Хари отново насочва вниманието към сложността на скръбта, преживяна от децата, и нейното възможно влияние с течение на времето.

Трябва да се отбележи, че когато страданието от загубата стане упорито и инвалидизиращо, до степен, че започне да пречи на ежедневието, търсенето на помощ от специалист може да бъде важна и понякога необходима стъпка, допълва психологът.

„Защото да продължим да живеем не означава да оставим зад гърба си онзи, когото сме обичали, а да намерим нов начин да го носим със себе си.“