Новото правителство на Унгария ще разкрие в сряда имената на десетки хиляди информатори на комунистическите тайни служби в опит страната да се изправи срещу миналото си и да възстанови общественото доверие.

Както е общоизвестно, между 1945 и 1989 г. комунистическите служби за държавна сигурност разчитат на огромна мрежа от информатори, за да наблюдават обществото и да потискат всяка форма на несъгласие. Някои са били изнудвани или принуждавани да донасят за съседи, приятели, колеги и дори членове на собствените си семейства. Други са били вербувани срещу обещания за различни облаги.

В продължение на десетилетия мащабът на тази мрежа остава скрит от обществото. Т.нар. агентурни досиета, съхранявани в подземията на Историческия архив на унгарската държавна сигурност, до голяма степен остават недостъпни за широката публика въпреки многократните призиви за тяхното отваряне и отделни изтичания на информация.

По време на кампанията преди парламентарните избори през април Петер Мадяр обеща да направи досиетата на държавна сигурност публични – обещание, което очевидно възнамерява да изпълни, след като вече е на власт.

През септември правителството му прие закон, който проправи пътя за публикуването на документите. Според социологическите проучвания тази стъпка е подкрепена от повече от две трети от унгарците. Първоначално досиетата трябваше да бъдат отворени на годишнината от антисъветското въстание през 1956 г., но датата беше отложена за 4 ноември.

Зад стените на двореца Грешам – от праха на комунизма до луксозното бижу на Будапеща

„Едно демократично общество има право да познава миналото си“, написа във Facebook министърът на обществените отношения и културата Золтан Тар.

Досега достъп до сведенията за информаторите имаха основно изследователи и роднини на жертви на режима. С новата онлайн база данни, в която ще може да се търси по имена, архивът на бившите унгарски служби ще се превърне в най-достъпния сред страните от бившия Източен блок, смятат изследователи.

„Отваряме широко врата, която досега беше оставена само открехната“, казва пред The Guardian историкът Ищван Пап, ръководител на научния отдел на архива.

„Като историк подкрепям публикуването на досиетата. Но в личен план изпитвам съчувствие към хората, които за първи път ще се сблъскат с историята на собственото си семейство“, добавя той.

В документите фигурират имената на между 50 000 и 60 000 души. По оценки на историците около 10% от тях все още са живи.

Мадяр залага на Централна Европа като нов политически център

30 години спорове как да бъде разкрито миналото

В продължение на три десетилетия страните от бившия Източен блок подхождат различно към въпроса кога и как да бъдат публикувани досиетата на агентите.

В бивша Източна Германия Бундестагът отвори архивите на Щази през 1992 г. В Чехия те станаха достъпни за обществеността през 2003 г., а Латвия публикува документи за информаторите си през 2018 г.

В България архивите на комунистическата Държавна сигурност започнаха да се отварят системно след приемането на Закона за досиетата през 2006 г. и създаването на независима комисия година по-късно. Две десетилетия по-късно обаче самият модел беше поставен под въпрос. През лятото правителството на Румен Радев обяви намерение да закрие Комисията по досиетата до края на 2026 г. Това стана ясно от проектобюджета за 2026 г., публикуван на сайта на Министерството на финансите. Официалното предложение гласеше Комисията по досиетата да бъде закрита, а нейният архив да премине към Държавна агенция "Архиви". Ходът предизвика остра съпротива от историци и общественици заради опасения, че публичният контрол върху архивите на ДС ще бъде отслабен.

Комунизъм в Америка: Републиканците тестват избирателите с реторика от Студената война

Миклош Киш, оцелял от унгарски лагер за принудителен труд и председател на организация на жертвите, би предпочел Унгария да беше последвала германския пример и да отвори архивите по-рано.

„Ако това се беше случило, досега всичко щеше да е приключило“, казва той пред The Guardian.

„Хората ще научат, че предатели е имало във всяко семейство, във всеки квартал и на всяка улица. Но какво трябва да правим с тази информация сега?“, пита Киш.

Подредени един до друг, документите биха образували редица с дължина около пет километра – достатъчно, за да се очертае периметърът на лондонския Хайд парк. И въпреки това архивът е сравнително малък в сравнение с тези на полските или румънските тайни служби, посочва историкът Ищван Пап.

В Унгария много документи са унищожени по време на антисъветското въстание през 1956 г. Други изчезват при политическия преход през 1989 г. – постепенен и до голяма степен мирен процес, който дава достатъчно време на властите да се освободят от компрометиращи материали.

Жижек срещу света: Черен хумор, противоречив комунизъм и мъдростта като „конформистка глупост“

Много от досиетата ще оставят въпроси без отговор

Голяма част от документите са непълни. В много случаи няма да стане ясно защо даден човек е станал информатор и колко активно е сътрудничил на службите.

От близо 60 000 души, чиито имена се срещат в архива, подробни досиета, проверки на миналото и свидетелски показания съществуват само за около 9000 души.

Тези материали ще бъдат публикувани през февруари, след като от тях бъде заличена чувствителна лична информация – включително данни за здравословно състояние, зависимости и сексуален живот, както и информация за жертвите, в съответствие със законите за защита на личните данни.