Растежът на реалния БВП на България за тази година ще бъде 3,1 на сто, а през 2023 г. - 1,1%. Инфлацията у нас е по-висока, в сравнение с тази в страните от еврозоната - 15,6% през септември, като се очаква заплатите да растат бързо.

Това са част от от изводите за страната ни в доклада на Европейската комисия (ЕК) за състоянието на икономиките в страните от ЕС, представен днес. Според него номиналните разходи за труд на единица продукция нарастват бързо в последните години, като се очаква тази тенденция да се запази на фона на високата базова инфлация. В същото време нефинансовият корпоративен дълг намалява, но остава сравнително висок.

20 области са загубили поне една пета от работната си сила 20 области в страната са загубили една пета от работната си сила, вследствие на демографската криза и срива на човешкия капитал

Относно преките чуждестранни инвестиции, от ЕК посочват, че през миналата година те са се повишили.

Банки и потребители

Докладът акцентира и върху наличието на необслужвани кредити. Променливите лихвени проценти за жилищните заеми създават опасност за потребителите, смятат от Комисията, като изразяват опасания за развитието на цените на жилищата на българския пазар - номиналният ръст на цените на годишна основа се е увеличил до 14,6% през второто тримесечие на 2022 година.

При банките негативните възможности са свързани най-вече с качеството на активите. През 2021 г. съотношението на необслужваните кредити намалява, но остава доста над средното за ЕС. Необслужваните и просрочените кредити се увеличават след пандемията и остават на високи нива, категорични са от ЕК.

„Икономическият растеж на България се очаква да се забави през втората половина на 2022 г. и през 2023 г., преди частично да се възстанови през 2024 година. Нарастването на цените и по-високите разходи по кредитирането се очаква да оказват натиск върху потреблението на домакинствата. Очаква се също така забавяне на растежа на износа в отговор на отслабналото търсене от чужбина до края на 2023 г. и последващо възстановяване през 2024 година“, сочат заключенията на Комисията, публикувани преди десет дни в прогнозния ѝ анализ за България.