Св. Георги е от малкото светци, почитан и славен както от християни, така и от мюсюлмани. Празникът се чества като Ден на храбростта и на Българската армия.

Християнският великомъченик Св. Георги Победоносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклециан (284-305 г.). Георги постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности.

На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун. Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен. Погребан е в палестинския град Лида, който е днешният град Лод в Израел. Скоро след това християните започват да го почитат като мъченик за многото чудеса, които извършил след смъртта си като небесен воин и закрилник.

Едно от чудесата, извършени от Св. Георги и заради което често е изобразяван на иконите като конник, убиващ змей, е чудото, станало близо до град Вирит, в днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца. Близо до Вирит имало голямо езеро, в което живеел страшен змей. Той често излизал и много хора ставали негова жертва. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на змееборец в християнството, поради което е обявен за светец - воин, покровител на войската, припомня БТА.

В християнската иконография Св. великомъченик Георги се изобразява възседнал бял кон, а дългото му копие е забито в устата на страшен змей.

В памет на Св. Георги (от гръцки -"земеделец") Гергьовден се почита от народа ни и като празник на земята, на земеделието и животновъдството.

У нас Св. Георги Победоносец е патрон на Българската армия. Един от най-древните храмове в християнския свят, посветени на мъченика, е ротондата "Св. Георги" в нашата столица, построена през 4-и век. Този факт сам по себе си говори много - само няколко десетилетия след мъченическата смърт на светеца в Сердика е издигнат храм на негово име. Мнозина изследователи застъпват тезата, че вероятно в тази църква и в храмовия комплекс, прилежащ към нея, се е състоял свиканият Вселенски събор в Сердика.

Стотици са църквите и манастирите, издигнати от българските царе и велможи, посветени на Св. Георги Победоносец, като по-известните от тях са Кремиковският, Гложенският, Белащенският, Поморийският, Букоровският манастир и многи други. Във всеки от тях се съхраняват многобройни реликви, които свидетелстват за проявената от светеца молитвена помощ към християните.

Денят на храбростта и празникът на Българската армия ще бъде отбелязан днес с водосвет на бойните знамена и знамената-светини, отдаване на почести в знак на признателност към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България.

Тази година е трета поредна, в която техника и военни няма да маршируват по жълтите павета в центъра на София. През 2020 година пандемията от коронавирус отмени традиционния парад, миналата година такъв също не се проведе.

Това обаче се отнася само за София. Бойни способности ще бъдат демонстрирани в Граф Игнатиево, Ново село и Црънча.

На 6 май водосветът на бойните знамена и знамената-светини ще започне в 9.00 ч. пред паметника на Незнайния воин в София. Той ще бъде отслужен от Негово Преосвещенство Белоградчишкият епископ Поликарп. В тържествения ритуал ще участват Гвардейският представителен духов оркестър, знаменен блок със знамената-светини и представителни блокове на Националната гвардейска част.

След водосвета президентът и върховен главнокомандващ на въоръжените сили Румен Радев, министърът на отбраната Драгомир Заков и началникът на отбраната адмирал Емил Ефтимов ще почетат паметта на загиналите за свободата и независимостта на Родината с поднасяне на венци пред паметника на Незнайния воин, информира БНТ.