Когато Европейският съюз създаде еврото преди малко повече от две десетилетия, икономистите не бяха сигурни дали ще успее да постигне това, което никоя друга валута не беше успяла след Втората световна война - да отправи предизвикателство към световната доминация на щатския долар.

До голяма степен скептиците се оказаха прави, защото централните банкери и инвестиционните мениджъри по света като цяло продължават да държат паричните си резерви основно в "зелените пари".

Сега обаче Европа отново има шанс да се опита да наложи еврото в международната финансова система, пише The Economist.

Важна крачка в тази посока беше направена на 15 юни тази година, когато бяха издадени първите облигации от плана Next Generation EU, насочен към възстановяването на европейските икономики след кризата, предизвикана от COVID-19. Емисията е на стойност 20 млрд. евро.

Валутите съществуват най-вече за да обслужват трансакциите между хората и компаниите в границите на държавите, които ги издават. Но силното международно присъствие също е полезно в много отношения. За компаниите, които извършват внос или износ в собствената си валута, а не в долари, например, това означава минимизиране на валутния риск.

Ако чужденците искат да притежават валутата на дадена страна, тя много по-лесно би получила финансиране от международните пазари при изгодни условия. А това, на свой ред, понижава цената на кредитирането за фирмите и банките.

Еврото отдавна присъства извън границите на 19-те държави от еврозоната, в които е въведено като официална валута. Други над 20 държави го използват като бенчмарк, към който са привързани техните собствени парични единици.

Около една трета от стойността на всички издадени евробанкоти се намира извън границите на еврозоната, по данни на Европейската центрана банка. Но въпреки това - по всички показатели, които измерват международното ѝ влияние, единната европейска валута все още остъпва значително на щатския долар.

Около една пета от всички валутни резерви на централните банки и приблизително същия дял от трансграничните кредити и облигации са деноминирани в евро, докато делът на долара е близо 60 на сто. При разплащанията дяловете на двете валути са по-близки, което не е изненада, имайки предвид, че ЕС е един от водещите вносители и износители на стоки и услуги. Но въпреки това цените на повечето суровини на световните пазари също са деноминирани в долари.

В първите години от своето съществуване еврото изглеждаше, че има потенциал да отправи реално предизвикателство към следвоенната доминация на долара. До 2007 г. то успя да се превърне в основната валута за международните дългови ценни книжа, но тази позиция не беше запазена за дълго.

Световната финансова криза накара инвеститорите да се върнат към "добрия стар долар", а еврозоната беше изправена пред тежка дългова криза, която постави самото съществуване на еврото под въпрос.

Задава ли се нов срив на щатския долар?Само допреди два месеца щатският долар беше в силен възходящ тренд, който започна още в края на 2020 г.

Сега обаче ситуацията отново е променена, а Европа отново има шанс да увеличи световното си финансово влияние. Има две ключови обстоятелства, които биха могли да ѝ помогнат в това начинание.

Първото е свързано с промяната в отношението на САЩ към икономическата политика. То започна още при Доналд Тръмп с неговата агресивна търговска политика под лозунга "Америка на първо място". Но дори и на фона на доста по-меката реторика на Джо Байдън, европейските лидери вече са наясно, че техните интереси не винаги ще съвпадат с тези на господарите на Белия дом. И според много от тях да се разчита на щатския долар в тази ситуация вече се превръща в сериозна слабост.

Засилването на международното влияние на еврото ще помогне на Стария континент да се доближи повече до своята стратегическа автономност. Европейските компании, например, с нежелание установиха, че са длъжни да се съобразяват със санкциите, наложени от САЩ на трети страни, например Иран, въпреки че техните собствени политически лидери не бяха убедени в необходимостта от прилагането им.

Някои анализатори смятат, че САЩ вече съвсем открито използва долара като икономическо оръжие за налагане на санкции върху всички, които не са съгласни с външната им политика. А това е още един стимул за европейските политици да се стремят към малко по-широка финансова независимост.

Втората голяма промяна дойде съвсем неочаквано и беше резултат от пандемията от COVID-19. Предишната финансова криза нанесе тежък удар върху единната европейска валута, но този път бързите действия на ЕЦБ и на националните правителства в подкрепа на техните икономики бяха приети добре от пазарните участници. А "надеждността" на еврото в кризисни времена беше потвърдена официално.

Общоевропейските облигации по плана Next Generation EU са ключов елемент от този процес. На практика те са обезпечени с активите на всички държави членки и представляват аналог на американските държавни облигации. Това е новост за Европа, в която до този момент държавите осигуряваха собственото си финансиране в съотвествие с кредитоспособността на всяка една от тях.

Новите еврооблигации дават възможност на инвеститорите да придобиват дългови ценни книжа в евро, но без да се притесняват за кредитния риск на Гърция или Италия, например.

Далеч не всички бариери пред по-широкото международно използване на еврото обаче са премахнати. Последните облигации по плана NGEU ще бъдат издадени през 2026 г. и въпреки че според някои финансисти схемата може да бъде удължена, размерът на емисиите е сравнително малък по световните стандарти.

Общият европейски дълг ще достигне около 1 трилион долара, докато към момента САЩ имат издадени държавни облигации на стойност 20 трлн. долара, които са на разположение на инвеститорите.

Другият ключов проблем, е че самата еврозона все още не притежава всички характеристики на единен финансов съюз. Държавите все още провеждат собствена фискална политика, а обезпечението на банковите активи също е предимно на национално равнище.

Капиталовите пазари на Стария континент също са фрагментирани, за разлика от тези в САЩ. След брекзит те вече не разполагат и с водещ финансов център.

Виновни ли бяха банките за Голямата депресия? По време на Голямата депресия голям брой банки фалират. Въпросът е дали те са жертви или виновници?

Дори еврото успее да "завземе" част от дела на щатския долар на световните финансови пазари, не е ясно доколко това ще успее да изолира Европа от американското икономическо влияние. Банките винаги ще се нуждаят от долари и съответно от представителство в Ню Йорк. Хората, които вярват, че еврото ще бъде новата световна валута, са малцинство, но въпреки това увеличаването на неговото влияние би било полезно за балансирането на глобалната финансова система.

През 2013 г. например сигналите за затягане на монетарната политика в САЩ от страна на Федералния резерв предизвикаха глобални сътресения. Еврото може да се превърне в ключова алтернатива за диверсификация в подобни ситуации.

През 2019 г. бившият управител на Английската централна банка Марк Карни прогнозира, че новите технологии могат да "разчупят" мрежата, която осигурява доминацията на долара в световните финанси. Той визираше възхода на дигиталните валути, върху които работят много от централните банки, включително и ЕЦБ.

Може да се стигне до ситуация, в която статусът на световна резервна валута ще се споделя от няколко от тях, включително и от китайския юан, който до този момент беше ограничен от липсата на ликвидност.

Подобен сценарий засега изглежда малко вероятен и би могъл да се реализира чак след няколко години. Но би представлявал любопитно завръщане към нормата, валидна преди Втората световна война, в която няколко валути, в това число и щатския долар, са споделяли глобалната си доминация, но без явно преимущество на нито една от тях.

Европа от десетилетия "завижда" на САЩ заради позицията, на която се радва долара в системата на световните финанси. И може би е дошъл моментът, в който тя ще се опита да я предизвика.