Посоката, в която ще се движат финансовите пазари през 2019 г., до голяма степен ще зависи от съдбата на щатския долар, пише The Economist. В момента той изглежда надценен спрямо повечето водещи световни валути, но евентуалното обръщане на тази тенденция е обвързано с много фактори.

През 2018 г., на фона на рязкото увеличаване на волатилността на пазарите по целия свят, "зелените пари" добавиха 7% към стойността си, измерена спрямо кошница от най-търгуваните световни валути. Поскъпването на долара спрямо паричните единици на най-развитите държави беше с 4 на сто.

Един от водещите принципи на валутните пазари обаче гласи, че това, което поскъпва, рано или късно ще падне отново до средните си нива в дългосрочен план.

Американската валута действително изглежда надценена, ако се вземат предвид стандартните модели за сравнение. Един от тях е т. нар. "БигМак индекс", изчисляван от The Economist. Той е базиран на паритета на покупателната способност и измерва разликите в цената на популярния сандвич на различните места по света, обърната в долари.

Идеята е, че ако в Москва бигмакът струва 110 рубли (или около 1.65 долара), а в Ню Йорк цената му е 5.58 долара, рублата е подценена с около 70% спрямо "зелените пари". В Швейцария пък същият сандвич струва 6.50 франка (6.62 долара), което означава, че франкът е надценен спрямо долара с 19 на сто.

Индексът се базира на допускането, че цената би трябвало да се стреми към уеднаквяване и достигане на средната си "равновесна стойност" навсякъде, тъй като съставките и начинът, по който се приготвят сандвичите, са идентични, независимо от географското положение.

Разбира се, този модел има редица недостатъци и съвсем не е прецизен инструмент за оценка на валутните курсове, но дава най-обща представа за това какво може да се купи с един долар на различните места по света.

Бигмак индексът показва и друга интересна зависимост - повечето валути в момента са много по-подценени, отколкото преди шест месеца, пише още изданието. С един долар сега можете да си купите с 35% повече аржентински песос и с 14% повече турски лири.

От тази гледна точка, повечето експерти правят извода, че оттук нататък е много по-вероятно курсът на долара да върви надолу, отколкото да продължи да се повишава.

Големият въпрос е по какъв начин ще се случи това обръщане на тренда.

Забавянето на икономическия растеж в Съединените щати със сигурност би оказало негативно влияние върху валутата. Миналата година един от основните двигатели на амариканската икономика бяха данъчните облекчения, но техният ефект постепенно ще отслабва.

От друга страна, повишаването на лихвените равнище от страна на Федералния резерв ще тежи все повече върху растежа.

Ниската цена на петрола също е ключов фактор. Тя се отразява зле на инвестициите в американските шистови находища, но е добре дошла за големите вносители на "черното злато" от Европа и Азия.

Къде да инвестирате 1 млн. долара през 2019 г.? Bloomberg зададе този въпрос на шестима финансови експерти. Ето техните отговори...


Капиталовите пазари в САЩ също изглеждат доста надценени. Технологичните компании, които бяха в основата на рязкото повишение на борсовите индекси през последните години, вече не изглеждат неуязвими.

Според The Economist, продължителният цикъл на непрекъснат растеж на американската икономика е на път да приключи, а с това ще пострадат и позициите на долара.

Никой обаче не може да каже кога точно ще се случи това. Валутният стратег NatWest Markets Мансур Мохи Удин откроява три предварителни условия, които трябва да бъдат изпълнени, преди да може да се говори за обръщане на позитивния доларов тренд.

Първото е Федералният резерв да направи "пауза" в повишаването на лихвите. Този момент не е далеч, защото управителят на институцията Джером Пауъл загатна в началото на годината, че не е изключено известно забавяне в темповете на затягане на монетарната политика.

Второто условие е да се намери решение на търговския конфликт между САЩ и Китай. По тази точка също има известен напредък, тъй като преговорите между двете държави бяха възобновени на експертно ниво.

Третото условие обаче е свързано с ускоряването на растежа в еврозоната, което би оказало силна подкрепа на еврото. Икономическите данни от Стария континент обаче все още изглеждат доста слаби.

Освен това лихвите в САЩ може и да спрат да се повишават толкова бързо, колкото досега, но така или иначе те си остават доста по-високи от тези в Европа и Япония. А това означава, че за пазарните участници е по-изгодно да държат долари, отколкото други нисколихвени валути.

Откъде може да дойде промяната?

Според експертите, цитирани от The Economist, са възможни два най-общи сценария. Първият от тях предвижда разсейване на тъмните облаци, надвиснали над световната търговия и сваляне на напрежението между враждуващите лагери.

Данъчните облекчения и монетарните стимули ще започнат да дават разултати в Китай и да стимулират частните инвестиции, което автоматично ще се отрази и на останалите водещи икономики в Азиатско-тихоокеанския регион.

Това би се отразило позитивно и на еврозоната, която е чувствителна към настроенията на развиващите се пазари, тъй като те са една от важните експортни дестинации за европейските компании.

При подобно развитие на нещата, доходностите по европейските облигации ще започнат да растат в очакване на по-високи лихви, докато в САЩ те постепенно ще се понижават, усоредно с намаляването на рисковите премии. Тези процеси ще доведат и до поскъпване на еврото спрямо долара.

Постигането на договорка между Великобритания и ЕС и осъществяването на "плавен" брекзит ще окаже подкрепа на британския паунд. Капиталовите потоци ще започнат да се връщат на развиващите се пазари в търсене на по-добра възвръщаемост, а капиталовите пазари отново ще поемат във възходяща посока (особено тези извън САЩ).

Ако тези предвиждания се сбъднат, инвеститорите ще си отдъхнат с облекчение и ще се почувстват отново като през 2017 г.

Най-богатите хора в света загубиха 511 млрд. долара през 2018 г.500-те най-богати хора в света притежават съвкупните 4.7 трилиона долара


Има обаче и втори сценарий, който далеч не е толкова оптимистичен, пише The Economist. Той също предвижда свиване на "пропастта" между темповете на растеж в Съединените щати и останалия свят, но основният фактор за това няма да бъде съживяването на глобалната икономика, а предстоящата американска рецесия.

Търговските конфликти ще ескалират, а финансовите стимули от данъчните облекчения в Китай няма да бъдат инвестирани, а ще бъдат спестени за "черни дни". Това ще повлече надолу и останалите развиващи се пазари, икономическото възстановяване в Европа ще бъде възпрепятствано от слабия износ, а разпродажбите на рискови активи ще продължат.

При този сценарий също се очаква доларът да поевтинее, но най-вече срещу традиционните "инвестиционни убежища", като японската йена и швейцарския франк. Еврото ще остане слабо, а липсата на инвестиционни алтернативи ще увеличи цената на златото.

Дали световната икономика ще тръгне по пътя на първия или на втория сценарий, или пък ще се оформи някакъв "среден вариант", зависи в най-голяма степен от случващото се в Китай, пише The Economist.

Постигането на евентуална сделка между Пекин и Вашингтон ще даде силен тласък на развиващите се пазари, както и на техните валути. Курсът на "зелените пари" спрямо паричните единици на развитите държави пък е обвързан най-вече със скоростта на забавянето на американската икономика.

Ако сривът е внезапен, доларът ще падне спрямо йената, но ако е плавен, "зелените пари" ще се обезценят спрямо еврото.

Начинът, по който доларът ще отстъпи от върха, ще зависи от много събития, но от друга страна, сам по себе си ще бъде решаващ за развитието на глобалната икономика.

Експертите на J.P. Morgan съветват своите клиенти да се застраховат, попълвайки част от портфейлите си с традиционните "спасителни активи", като йената, швейцарския франк и златото. Историята показва, че те демонстрират устойчивост, когато нещата тръгнат "на зле".