Уорън Бъфет за пореден път направи това, в което е най-добър: да обясни на инвеститорите ключови концепции за „риск“ и „сигурност“ в традиционния годишен бюлетин за акционерите.

Според Бъфет класът от активи, смятан за най-рисков - акциите, на практика е най-сигурен в дългосрочен аспект . И обратното класът активи, смятан за най-сигурен - парите в брой, на практика е най-рисков.

Защо това е така? Заради инфлацията.

Дори и при умерен темп на инфлацията средствата в брой гарантирано ще донесат огромни загуби за инвеститорите с течение на времето, пише финансовото издание Business Insider, цитирайки големия инвеститор.

Така например през миналия век стойността на един долар се е понижила до 3.8 цента.

В същото време инвестициите в акции са носели среден годишен доход от 10% на годината.

От 1965 година стойността на долара се е понижила с 85%. Към момента са необходими 7 долара, за да се купи един тогавашен долар. За същия период от време индексът на сините чипове Dow се е повишил 13 пъти.

Разбира се, по пътя нагоре е имало пазарни сривове. Акциите са волатилни инвестиции, което означава, че цените им могат да флуктуират значително. Повечето анализатори на Уолстрийт обясняват тази „бета“ като риск. Бъфет посочва обаче, че това не е правилно и бетата не е рискът, свързан с акциите.

Като истински риск, свързан с инвестициите, Бъфет описва загубата на покупателна способност.

С течение на времето инвестициите във валута се обезценяват, тъй като тя губи покупателната си сила.

Разбира се, кешът има своето място във всеки портфейл. Това, което носи кешът, е ликвидност и подвижност за всеки един портфейл. Бъдещето е непредсказуемо и човек никога не знае кога ще му потрябват пари в брой. И затова нито един инвеститор не би искал да бъде принуден да продава дългосрочните си инвестиции за набавяне на текущо необходими средства.

Така например Бъфет държи около 20 млрд. долара наличност (като минимумът му е 10 млрд. долара). Той знае, че ще получи много висока възвръщаемост на този кеш в дългосрочен период, но необходимостта му от ликвидност и подвижност го карат да го държи.

Инвестиции, деноминирани в определена валута, като тези в парични фондове, облигации, ипотечни облигации, депозити и други се смятат за „сигурни“. В действителност тяхната бета е нула, но рискът, свързан с тези инвестиции, е огромен, коментира Бъфет.

През изминалия век тези инструменти са унищожили покупателната сила на инвеститорите в много страни, дори въпрекиче инвестиралите в тях са получавали лихви и дивиденти с течение на времето.

Дори в САЩ, където валутата е стабилна и силна, доларът е загубил 86% от стойността си от 1965 година насам, когато Бъфет поема контрола върху Berkshire.