Лакшми Митал има две страсти - стоманодобивната индустрия и семейството си.

Първата от тях превръща бедното момче от Раджастан в човека, който става известен като Карнеги от Калкута.

Индийският предприемач успява да изгради втората по големина стоманена империя в света буквално от нулата, а през 2006 г. купува европейския стоманодобивен гигант Arcelor.

Втората му страст пък често заема челните страници на таблоидите - пищните сватби в Париж и лъскавите семейни имения, сред които и т. нар. Тадж Митал в Лондон. Семейство Митал обича лукса, но освен това познава до най-малки подробности бизнеса със стомана, пише The Economist.

През 2021 г. Адитя - 46-годишният син на Лакшми, стана главен изпълнителен директор на ArcelorMittal. Сега той има задачата за пореден път да трансформира индустрията в изключително динамични времена.

Около половината от приходите на ArcelorMittal идват от Европа, където натискът за декарбонизация на производството на стомана, източник на 10% от глобалните емисии на въглероден диоксид, става неустоим. В Европа все още работят много доменни пещи за изгаряне на въглища, а те са най-замъсряващата технология за производство на стомана.

Много от тези мощности вече са в края на жизнения си цикъл. Вместо да ги ремонтират, някои фирми избират да ги заменят с нови инсталации с директно редуциране на желязо (DRI) и електродъгови пещи (EAF).

Производството на стомана в доменни пещи е двойно по-интензивно от гледна точка на въглеродните емисии. То използва въглища както за поглъщане на кислород от желязната руда, така и за отопление на пещите. Съвременните технологии за обработка на желязната руда се захранват с природен газ, който в бъдеще може да бъде заменен от водород или възобновяема енергия.

Увеличаването на мащабите на тези нови производства може да предизвика революция в производството на стомана. Изхвърляйки своите доменни пещи, европейските производители на стомана се надяват да започнат да намаляват емисиите през това десетилетие и да ги сведат до нулеви в средата на века.

Адитя Митал все още може да разчита на помощта на 71-годишния си баща като изпълнителен председател на ArcelorMittal. Но предизвикателствата пред компанията са изключително трудни. Докато по-възрастният Митал сам е изградил империята си, Адитя не е господар на собствената си съдба.

Той се нуждае от обширна инфраструктура за улавяне на водород и въглерод, за да постигне своите амбиции, а и осигуряването на пазар за по-скъпата „зелена" стомана може да се окаже проблематично.

За разлика от баща си, който натрупва богатството си, приватизирайки закъсали държавни стоманодобивни комбинати, новият предстедател на ArcelorMittal няма да успее, ако компанията не получи подкрепа от данъкоплатците. Той не е единственият, който търси такава. Целият сектор поддържа тезата, че бързата декарбонизация ще бъде невъзможна, ако правителствата не платят част от "сметката".

Може ли производството на бетон да стане Най-много въглеродни емисии се отделят при производството на цимент, който е една от основните съставки на бетона

ArcelorMittal все пак има редица предимства. В продължение на десетилетия Митал купува стоманодобивни комбинати в различни части на света, които използват сухи пелети и електродъгови пещи. Преходът обаче ще струва скъпо.

По данни на консултантската компания McKinsey, декарбонизирането на стоманата изисква инвестиции от средно 145 милиарда долара годишно през следващите 30 години и може да увеличи разходите за производство на суровината с 30%.

ArcelorMittal прогнозира, че трите нисковъглеродни централи, които компанията планира да изгради, ще струват общо 10 милиарда долара до 2030 г., което е изпълнимо за компания с годишни капиталови разходи от около 3 милиарда долара.

Силните финансови резултати обаче повишават изискванията на инвеститорите за по-високи дивиденти и ръководството трябва да вземе предвид техните искания, преди да се впуска в мащабни инвестиции в "зелена" стомана. Дори при скромна държавна подкрепа за капиталови и оперативни разходи, възвръщаемостта от подобни проекти би била твърде ниска, за да оправдае разходите.

Ето защо представителите на стоманодобивната индустрия, в това число и ArcelorMittal, са на мнение, че значителната държавна подкрепа е от съществено значение. Компанията на семейство Митал очаква правителствата да финансират около половината от предвидените 10 милиарда долара за декарбонизация през следващите десет години.

Инвеститорите твърдят, че трябва да се субсидират и част от оперативните разходи, като сметките за ток. Същото важи и за помощта за увеличаване на производството на чист водород, чиято цена трябва да падне с 60%, за да стане чистата стомана конкурентоспособна на разходите с алтернативите, според McKinsey.

МАЕ: Цените на електроенергията ще останат високи за дългоСветът е изправен пред дълъг период на скъпа енергия и високи нива на вредните емисии, прогнозират от Международната агенция по енергетика

Държавните инвестиции са необходими и за ускореното внедряване на повече възобновяема енергия, необходима за захранването на чистите пещи. Общото търсене на електроенергия от страна на производителите на стомана в ЕС ще се удвои до 2030 г.

Доменните пещи в развиващия се свят, които са строени по-късно от европейските, вероятно ще бъдат оборудвани със системи за улавяне и съхранение на въглерод, а няма да бъдат изцяло заменени. Тази зараждаща се технология също се нуждае от подкрепа от страна на правителствата.

До средата на настоящото десетилетие европейските производители на стомана ще започнат да губят безплатното разпределение на въглеродните квоти, които получават по системата за търговия с емисии на ЕС. За да ги компенсират, те очакват през 2026 г. да бъде въведен механизъм за регулиране на въглеродните лимити, който да ги защити от вноса на по-евтина "мръсна" стомана.

Те се нуждаят от държавната подкрепа и по друга линия - за насърчаване на търсенето на зелена стомана. Някои сектори, като автомобилните производители, са склонни да я купуват, вярвайки, че могат да прехвърлят разходите върху потребителите, които се грижат за въглеродните емисии.

Но строителната индустрия, който е най-големият пазар на стоманодобивните фирми, не е толкова ентусиазирана. Затова стоманопроизводителите твърдят, че се нуждаят от много обществени проекти, построени с нисковъглеродна стомана, за да оправдаят инвестициите си.

Някои държавни действия са оправдани. В дългосрочен план декарбонизацията на стоманодобивната индустрия би имала по-силен ефект от субсидиите за електрически превозни средства, например.

Но лечението трябва да бъде разумно, пише още The Economist. Твърде лесно близките отношения на правителствата със стоманодобивната индустрия могат да се "изродят" в схеми за запазване на работни места, протекционизъм и възраждане на старите схеми на тъмно сътрудничество между бюрократите и бизнеса.

Те обаче бяха разбити именно благодарение на усилията на хора, като Лакшми Митал. Скоро ще стане ясно дали неговият наследник ще осъществи следващата голяма революция в сектора.