Газопроводът „Южен поток" ще минава през Димитровград. Това каза министър-председателят Бойко Борисов, който снощи проведе среща със сръбския президент Борис Тадич. Една от дискутираните теми между двамата е била енергийната.

Премиерът Борисов и президентът Тадич са обсъдили от къде е по-добре да минава „Южен поток" дали през Димитровград или към Зайчер. За сръбската държава е най-удобно и най-изгодно газопроводът да излезе на Димитровград, каза той.

„За нас е безразлично, защото така или иначе той идва до София. Така че на нас ни е много по-удобно и по-лесно на Димитровград да е, но именно за това, когато сега изготвяме проектите, беше хубаво да знаем, че по този начин помагаме и на сръбската държава", каза Борисов.

Остава открит въпроса за другия обсъждан енергиен проект- участие на Сърбия в АЕЦ Белене.

Сърбия ще участва в реализирането на проекта АЕЦ „Белене", каза министър-председателят. „Друго, което беше важно да се каже с колко процента и колко пари като акционерен капитал Сърбия ще участва в построяването на АЕЦ „Белене".

Защото дори и тук Тройната коалиция използва една манипулация, тъй като договорът за двата реактора за АЕЦ „Белене" е 4 млрд. евро, но те не съобщават никога, че в тези договори има т.нар. инфлационен индекс и руската страна към този момент претендира за близо 2,8 млрд. евро индексация на цената от 4 млрд. Плюс, като се прибавят и 500 млн. евро на консултанта, плюс - инфраструктурата, плюс - ако има лихви по заем за останалата част, проектът става на съвсем друга цена. Виждате, че е по-вероятно да е между 6 и 7 млрд., а не това, което казва Станишев - 4 млрд. Така че остана, когато намерим и европейски инвеститори и стане ясно цялостното финансиране на проекта, те ще участват в зависимост от това колко пари имат, с толкова проценти. Но имаме твърдото му „да", че участват", каза Борисов

„Участието на Сърбия в АЕЦ „Белене" в България все още е открито, пише днес сръбският вестник "Блиц". Министърът на енергетиката Петър Шкундрич е заявил, че би било добре Сърбия да участва в проекта. По думите на Шкундрич Сърбия засега не планира изграждане на АЕЦ на своя територия, а българското предложение все още го анализира.

„Би било добре, без значение какъв ще бъде процентът на нашето участие, тъй като ще подсигурим достатъчно чиста и евтина електроенергия", изтъкнал Шкундрич.

На противоположното мнение е в. Политика: Инициативата Сърбия да участва заедно с България в изграждането на АЕЦ „Белене" е опит гражданите да бъдат изправени пред т.нар. синдром на „сготвена жаба". Става дума за жаба, която свиква с увеличаването на температурата и на края и сама не разбира, че вече е сготвена. Според мен в „готвенето на жабата" участва енергийно лоби, което действа силно и тук." Това пише Гойко Мишкович от неправителствената организация „Зелена мрежа Войводина" в авторски текст, публикуван в днес в сръбския вестник "Политика".

„Изграждането на АЕЦ във Финландия, а тя още е далеч от пускане в експлоатация, струваше седем милиарда евро и според преценките ще бъдат необходими още три до края на построяването. В новите страни членки на ЕС, в които се строят атомни електроцентрали, експеримент от този тип означава големи придобивки за отделни представители на националните политически елити, тъй като енергийното лоби винаги е доста щедро. А ние сме известни като страна, чийто елит се оплита в подобни ползи от прехода и затова не трябва да се съмняваме в това, че енергийното лоби има свои представители в Сърбия.

От тази гледна точка изграждането на АЕЦ за Сърбия би означавало още един голям дълг. Това е важна крачка в т.нар. робство като длъжник. И без това страната е прекалено задлъжняла и не се съмнявам колко би струвало участието в изграждането на АЕЦ.

Откъде идва предложението за участието на Сърбия в построяването на АЕЦ в България?

Предполагам, че в това се крие идеята за заобикаляне на мораториума за изграждане на АЕЦ в Сърбия. На българския елит това ще помогне да се включи в разделянето на бъдещите пари, тъй като дългогодишните строителни действия са последвани от много заеми, които се плащат няколкократно, но и плащането на поддръжката, която е също толкова скъпа", пише авторът.

Източник: по материали на агенция Фокус