В сряда на 100-годишна възраст почина Хенри Кисинджър, дипломат, който като съветник по националната сигурност и държавен секретар при двама президенти оставя незаличима следа във външната политика на САЩ и получава противоречива Нобелова награда за мир.

Кисинджър е починал в дома си в Кънектикът, става ясно от изявление на неговата компания за геополитически консултации Kissinger Associates Inc., цитирана от Reuters, без да се споменава при какви обстоятелствата.

Кисинджър е активен и след стогодишнината си, като участва в срещи в Белия дом, публикува книга за стиловете на ръководство и свидетелства пред сенатска комисия за ядрената заплаха, която представлява Северна Корея. През юли 2023 г. той прави изненадващо посещение в Пекин, за да се срещне с китайския президент Си Дзинпин.

През 70-те години на миналия век, в разгара на Студената война, той има пръст в много от епохално променящите се глобални събития на десетилетието, докато е съветник по националната сигурност и държавен секретар при президента републиканец Ричард Никсън. Усилията на родения в Германия еврейски бежанец довеждат до отварянето на дипломатическите отношения на САЩ с Китай, до знакови американско-съветски преговори за контрол на въоръженията, до разширяване на връзките между Израел и арабските му съседи и до Парижкото мирно споразумение със Северен Виетнам.

Пред 100-годишния Кисинджър: Си изрази готовност за напредък със САЩПрез юли 1971 г. Кисинджър става първият високопоставен американски служител, посетил комунистически Китай


Управлението на Кисинджър като главен архитект на външната политика на САЩ отслабва с оставката на Никсън през 1974 г. в рамките на скандала "Уотъргейт". Въпреки това той продължава да бъде дипломатическа сила като държавен секретар при наследника на Никсън, президента Джералд Форд, и да изказва категорични мнения до края на живота си.

Но докато едни приветстват Кисинджър заради неговия богат опит, други го заклеймяват като военнопрестъпник заради подкрепата му за антикомунистическите диктатури, особено в Латинска Америка. През последните години пътуванията му са ограничени от опитите на други държави да го арестуват или да го разпитват за външната политика на САЩ в миналото.

Наградата му за мир за 1973 г., присъдена съвместно със северновиетнамския лидер Ле Дук Тхо, който я отказва, е една от най-противоречивите в историята. Двама членове на Нобеловия комитет подават оставка заради избора, тъй като възникват въпроси относно тайните бомбардировки на САЩ над Камбоджа.

Форд нарича Кисинджър "супер държавен секретар", но също така отбелязва неговата сприхавост и самоувереност, които критиците по-скоро наричат параноя и егоизъм.

Харвардски факултет

Хайнц Алфред Кисинджър е роден на 27 май 1923 г. във Фюрт, Германия, и се премества в Съединените щати със семейството си през 1938 г. преди нацистката кампания за изтребване на европейските евреи. Хайнц променя името си на Хенри и става натурализиран гражданин на САЩ през 1943 г., служи в армията в Европа през Втората световна война и учи в Харвардския университет със стипендия, като получава магистърска степен през 1952 г. и докторска през 1954 г. През следващите 17 години той е преподавател в Харвард.

Чарли Мънгър, дясната ръка на Уорън Бъфет, почина на 99 годиниКато вицепрезидент на Berkshire Hathaway неговият остър ум завладя поколения инвеститори


През по-голямата част от това време Кисинджър работи като консултант на правителствени агенции, включително през 1967 г., когато действа като посредник на Държавния департамент във Виетнам. Той използва връзките си с администрацията на президента Линдън Джонсън, за да предаде информация за мирните преговори на лагера на Никсън.

Когато обещанието на Никсън да сложи край на войната във Виетнам му помага да спечели президентските избори през 1968 г., той привлича Кисинджър в Белия дом като съветник по националната сигурност. Но процесът на "виетнамизация" - прехвърляне на тежестта на войната от 500 000-те американски войници към южновиетнамците - е дълъг и кървав, прекъсван от масирани американски бомбардировки на Северен Виетнам, миниране на северните пристанища и бомбардиране на Камбоджа.

През 1972 г. Кисинджър обявява, че "мирът е близо" във Виетнам, но Парижките мирни споразумения, проведени през януари 1973 г., са само прелюдия към окончателното комунистическо превземане на Юга две години по-късно.

През 1973 г., в допълнение към ролята си на съветник по националната сигурност, Кисинджър е назначен за държавен секретар - което му дава неоспорима власт в областта на външните работи. Засилващият се арабско-израелски конфликт изстрелва Кисинджър на първата му така наречена "совалка" - вид лична дипломация под високо напрежение, с която той става известен. Тридесет и двата дни, прекарани в пътуване между Йерусалим и Дамаск, помагат на Кисинджър да изработи дълготрайно споразумение за изтегляне от окупираните от Израел Голански възвишения в Сирия.

В стремежа си да намали влиянието на Съветския съюз той се свързва с неговия главен комунистически съперник Китай и прави две пътувания дотам, включително тайно пътуване за среща с премиера Джоу Енлай. Резултатът е историческата среща на върха на Никсън в Пекин с председателя Мао Дзедун и официализирането на отношенията между двете страни.

Краят на една ера: Почина бившият премиер на Китай Ли Къцян Той остава в историята като двигател на икономическата реформа, защитник на свободния пазар и социално слабите


Споразумение за стратегическите оръжия

Скандалът "Уотъргейт", който принуждава Никсън да подаде оставка, не засяга Кисинджър и той остава на поста държавен секретар, когато Форд встъпва в длъжност през лятото на 1974 г. Новият президент обаче го заменя като съветник по националната сигурност в стремежа си да чуе повече гласове по въпросите на външната политика.

По-късно същата година Кисинджър заминава с Форд за Владивосток в Съветския съюз, където американският президент се среща със съветския лидер Леонид Брежнев и постига съгласие за основната рамка на пакта за стратегическо въоръжаване. Споразумението увенчава пионерските усилия на Кисинджър за разведряване, които водят до отслабване на американско-съветското напрежение.

Но дипломатическите умения на Кисинджър имат своите граници. През 1975 г. той е обвинен, че не е успял да убеди Израел и Египет да се съгласят на втори етап на изтегляне от Синайския полуостров. А по време на Индийско-пакистанската война през 1971 г. Никсън и Кисинджър са остро критикувани за това, че са заели страната на Пакистан.

Подобно на Никсън, той се страхува от разпространението на леви идеи в Западното полукълбо, а действията му в това отношение в крайна метка предизвикват дълбоко недоверие към Вашингтон от страна на много латиноамериканци за години напред.

През 1970 г. той планира с ЦРУ как най-добре да дестабилизира и свали марксисткия, но демократично избран чилийски президент Салвадор Алиенде, а след кървавия преврат в Аржентина през 1976 г. заявява в меморандум, че военните диктатори трябва да бъдат насърчавани.

САЩ и Китай възстановяват военната комуникация: Какво си казаха Байдън и СиДвамата лидери са обсъдили редица въпроси – от AI до фентанил


Когато през 1976 г. Форд губи от демократа Джими Картър, дните на Кисинджър в коридорите на държавната власт до голяма степен приключват. Следващият републиканец в Белия дом, Роналд Рейгън, се дистанцира от Кисинджър, който според него не е в унисон с консервативните му избиратели.

След като напуска правителството, Кисинджър създава в Ню Йорк консултантска компания, която предлага съвети на световния корпоративен елит. Той е член на управителните съвети на няколко компании и на различни форуми за външна политика и сигурност, пише книги и става редовен медиен коментатор по международните въпроси.

След атентатите от 11 септември 2001 г. президентът Джордж Буш-младши избира Кисинджър за ръководител на разследващата комисия, но протестите на демократите, които виждат конфликт на интереси с много от клиентите на консултантската му компания, принуждават Кисинджър да се оттегли от поста.