Икононимисти предупреждават, че рецесията, в която ще се потопи еврозоната през следващите месеци, няма да бъде плитка. Същевременно възстановяването се очертава бавно и трудно. В момента ситуацията за страните от блока е допълнително усложнена от нахлуването на Русия в Украйна и наложените санкции срещу Кремъл. Перспективите са помрачени от продължаващите трудности с вноса на руски газ и необходимостта да се предоставя финансова подкрепа на домакинствата и компании, борещи се с енергийната криза, пише CNBC.

За предстоящите трудни времена икономистите съдят и по влошаването на потребителското доверие.

То “се срина толкова зле, че рецесията вероятно няма да е плитка“, каза Холгер Шмидинг, главен икономист в Berenberg.

Данните на Европейската комисия, на свой ред, показват, че потребителското доверие е спаднало до рекордно ниско ниво през септември. Оттогава леко се е подобрило, но домакинствата все още се страхуват за бъдещето и финансовото си състояние.

Според Шмидинг реалният брутен вътрешен продукт на еврозоната ще се свие рязко през четвъртото тримесечие на тази година и през първото тримесечие на 2023 г. - с кумулативен спад от 1,7%.

В последните седмици Европейската централна банка (ЕЦБ) на няколко пъти изтъкна вероятността от рецесия в региона.

Говорейки по-рано този месец, президентът й Кристин Лагард подчерта, че „рискът от рецесия се е увеличил“. Годишните прогнози за растеж, обаче публикувани от централната банка, все още не предвиждат икономическо свиване в целия блок. В момента те сочат процент на БВП от 3,1% тази година и 0,9% през 2023 г. Актуализираните данни трябва да бъдат публикувани следващия месец.

ЕК предупреди за началото на рецесиятаИкономиката на три страни през 2023 г. ще се сблъска със спад. Това са Германия, Швеция и Латвия

За Спирос Андреопулос, старши европейски икономист в BNP Paribas, рискът от рецесия ще се задържи през второто тримесечие на следващата година. Той се позовава на енергийната криза и затягането на паричната политика.

В Европа предстои температурите да се понижат. До края на тази година - умерено, но от началото на следващата - стремително. Освен това ЕЦБ вече на два пъти повиши лихвите тази година. Очакванията са да продължи да го прави. Агресивното повишаване на лихвените проценти може да задуши икономическия растеж, тъй като цената на заема се увеличава.

За 2023 г. Morgan Stanley прогнозира годишно свиване от 0,2% в еврозоната. Конкретно за Германия, най-голямата икономическа сила в блока, се очертава рязък спад от -0,7%.

От инвестиционната банка допълват, че настоящата парична политика затяга финансовите условия, което допринася за спада на капиталовите разходи. Пазарът на природен газ е стегнат, цените остават високи, инфлацията тежи на печалбите на бизнеса и доходите на домакинствата, което се отразява пряко върху инвестициите и потреблението.

Каква е прогнозата за изход от рецесията?

Според икономисти дори еврозоната да излезе от рецесията през първото тримесечие на следващата година, ще последват няколко трудни месеца.

„Очаквам възстановяването да е бавно“, казва Марко Вали, главен европейски икономист в UniCredit. Той се позовава на по-високите лихвени проценти като един от основните фактори за предотвратяване на по-рязък възход.

Вали е категоричен, че 2023 г. няма да бъде лесна за еврозоната. На неговото мнение е и Феликс Хюфнер, старши европейски икономист в UBS.

Ако рецесията приключи през второто тримесечие, възстановяването през 2023 г. ще бъде „слабо... защото играта на запасите ще започне наново“, смята той, визирайки наличностите на газ в хранилищата в Европа.

Европейските лидери успяха да гарантират, че складовете за природен газ са пълни за тази зима, но те ще трябва да осигурят нови доставки за следващата година, ако искат да спрат да разчитат на руски въглеводороди – упражнение, което вероятно ще се окаже скъпо, тъй като глобалното търсене нараства.

Въпреки трудностите и мрачните перспективи, икономистите подчертават, че ситуацията сега не е толкова лоша, колкото през глобалната финансова криза от 2008 г. и пандемията. Еврозоната се сви с 4,4% през 2009 г. и с 6,1% през 2020 г. Причината за това е фискалната политика, ориентирана към предоставяне на компенсации.