Външните министри на страните от G7 осъдиха неотдавна оповестените от страна на Русия планове за разполагане на ядрени оръжия в Беларус като "неприемливи" и призоваха Китай да действа като отговорен член на международната общност, съобщава Reuters.

Коментарите в комюникето, с което завършвa тридневната среща в японския курортен град Каруизава, подчертават, че въпросите за руската военна намеса и опасенията от подобни действия от страна на Китай срещу Тайван са били в центъра на вниманието на срещата.

"Безотговорната ядрена реторика на Русия и заплахата ѝ да разположи ядрени оръжия в Беларус са неприемливи", заявяват министрите. "Всяко използване на химически, биологични или ядрени оръжия от страна на Москва ще има тежки последици."

Миналия месец руският президент Владимир Путин обяви, че Русия ще разположи на територията на съседката си т.нар. тактически ядрени оръжия с по-малък обсег на действие. Москва твърди, че този ход ѝ е наложен от разширяването на НАТО към руските граници, припомня информационната агенция и добавя:

Китайски и тайвански военни кораби едни срещу други в Тайванския протокПекин и Тайпе са изпратили по десетина плавателни съда, които не предприемат провокативни действия
“За първи път след края на Студената война преди три десетилетия Русия заяви, че ще разположи ядрени оръжия на територията на друга държава, и по този начин поне символично вдига залозите в засилващото се противопоставяне със Запада заради войната в Украйна”.

Министрите на държавите от G7 заявяват още, че са повторили призива си към Китай да действа като отговорен член на международната общност. Те са обединени от мнението, че мирът и сигурността в Тайванския проток са от решаващо значение и се противопоставят категорично на милитаризирането на Южнокитайско море от страна на Пекин.

Амбициозни общи цели в сферата на възобновяемата енергия

Освен по темите за Русия и Китай представителите на седемте най-развити държави са се обединили и около общи цели по отношение на слънчевата енергия и вятърните мощности в морето. Те са застанали единодушно зад идеята за ускоряване на развитието на възобновяемите енергийни източници и по-бърз отказ от изкопаемите горива.

Несъгласие, посочва Reuters, е имало единствено около крайния срок за отказване от въглищата до 2030 г., за който са настоявали Канада и други членове. Държавите от G7 са оставили отворена вратата и за продължаване на инвестициите в газ. Според тях този сектор може да помогне за преодоляване на потенциалния недостиг на енергия.

Макрон и фон дер Лайен в Пекин - Украйна, дипломация, бизнес Френският президент за последен път посети Китай през 2019 г., докато за фон дер Лайен това ще бъде първото пътуване, откакто стана председател на ЕК
"В разгара на безпрецедентна енергийна криза е важно да предложим мерки за справяне с изменението на климата и едновременно с това да насърчим енергийната сигурност", коментира по време на пресконференция японският министър на промишлеността Ясутоши Нишимура. "Макар да признаваме, че съществуват различни пътища за постигане на въглероден неутралитет, ние се съгласихме, че е важно да се стремим към обща цел до 2050 г.".

Възобновяемите източници на гориво и енергийната сигурност придобиха нова актуалност след нахлуването на Русия в Украйна, посочва още новинарската агенция и цитира Джонатан Уилкинсън, министър на природните ресурси на Канада, според когото:

"Първоначално хората си мислеха, че действията в областта на климата и енергийната сигурност потенциално са в конфликт. Но дискусиите, които проведохме и които са отразени в комюникето, показват, че те всъщност работят заедно".

Във въпросното комюнике страните-членки се ангажират колективно да увеличат капацитета на офшорните вятърни централи със 150 гигавата до 2030 г., а капацитета на слънчевата енергия - с повече от 1 терават.

Освен това е постигнато споразумение за ускоряване на "поетапното спиране на използването на изкопаеми горива" и изгарянето на изкопаеми горива, без да се използват технологии за улавяне на произтичащите от това емисии на C02.

Целта - нулева нетна консумация в енергийните системи най-късно до 2050 г.