Кога за последно ходихте на кино? Горе-долу преди три години? Всички помним как тогава кина и театри затвориха за неопределено време. Сякаш ковид пандемията реши окончателно съдбата на киносалоните и ги прати в историята.

Но антивирусните мерки май бяха просто последният пирон в ковчега. Да имаш кино в ерата на стрийминг платформите си е авантюра.

В днешно време поради достъпността на всякакво съдържание на върха на пръстите за зрителя ставането от дивана е истинско предизвикателство. И ще е нужно нещо повече от името на актьор от А-листата на Холивуд и режисьор с една витрина награди.

Истината е, че и преди ковид кината не бяха най-привлекателното място.

Много хора вероятно няма да си спомнят последния филм, но със сигурност не са забравили камарите боклуци на излизане - кутии от пуканки, празни чаши, както и смътното желание в салона да убиеш съседа по седалка, защото не си е изключил телефона или кашля така щото атмосферата напомня повече на кабинета на джипито през грипна вълна.

Както казваше Уилям Шекспир (изигран от Джоузеф Файнс във „Влюбеният Шекспир“): „Виждаш ли – охтичавите са срещу мен. Шекспир е поставил пиеса, да идем да покашляме!“

Този филм от 1998 г., обрал куп награди, е пълнил салони за радост на собствениците им. Днес обаче е далеч по-трудно. Между другото, в този филм се разказва за театри, затворени заради чумата. Познато ли ви звучи?

Още през 60-те години на миналия век е ясно, че кината не могат да се издържат единствено от билети, за които зрителите плащат заради хитови заглавия. Тогава започват да идват другите „екстри“ – например храната. Колкото повече, толкова по-добре. Пуканки, сандвичи, чипсове. И напитки. През 70-те някои кина оцеляват, прожектирайки софт порно.

Това, разбира се, е от другата страна на Желязната завеса. В Източния блок, към който принадлежи България, нещата са по-различни. Комунистическата партия гледа на киното като един от най-важните начини за прокарване на пропаганда. Затова седмото изкуство е богато финансирано, режисьори и актьори получават високи доходи, а киносалоните никнат навсякъде и едва ли има селско читалище без прожекционен апарат. Така че докато на Запад някои киносалони се борят за оцеляването си, на Изток браншът процъфтява. Наред с това обаче има строга цензура и дори кината да работят на чудовищна загуба, държавата няма да си позволи да ги затвори, а ще спонсорира докогато реши.

Единственият начин кината да оцелеят е собствениците им да спрат да мислят за тях само като за кина, пише в обширен материал по темата Fast Company.

Идеи вече има, но като че ли разбирането за тях все още е недостатъчно. Един от вариантите е излъчване на живо на събития. Някой може и да сметне, че това тъпа идея. В такъв случай не е зле да си припомни, че излъчваният на живо през кина концерт на Coldplay от началото на ноември се превърна в едно от най-гледаните събития. Подобно нещо привлича не просто зрители, а нови зрители, казват запознати с бранша. Ако едно кино излъчва на живо опера или концерт на класически концерт, едва ли в залата ще отидат желаещи да гледат романтична комедия. Това не е единствената възможност за кината. За да станат обаче по-разнообразни, те със сигурност ще се нуждаят от преустройство и обособяване на различен тип вътрешни пространства. Наскоро кино в Тексас представи новата си визия. Там кътчето за хранене например много повече напомня на супермаркет, отколкото на традиционното пространство, заредено с фаст фууд и пуканки. Има кафене и бар, а атмосферата напомня по-скоро на лоби бара на хотел. Най-сериозна роля киното би могло да изиграе в живота на местната общност. Ако се превърне в място, приятно за посещение, където хората биха искали да се видят с близки и приятели. А не да остане онзи тъмен салон, където влизаш, за да дъвчеш, кашляш и се смееш с непознати.