„От доста време само аз живеех тук...", разказва Кели Маккинън, който е прекарал последните 14 години на Пиджън Ки, малък остров с площ от 20 234 квадратни метра във Флорида Кийс.

За щастие, „не ми пречи изолацията“, допълва той, разкривайки, че животът му си има и своите интересни моменти – колетите му от Amazon пристигат с фериботи, риболовът е епичен, а веднъж човек пристига от Куба на сал.

Освен това пандемията изощо не го засяга. „Когато пандемията удари, това беше най-доброто място в света", казва мъжът. Но признава, че животът на острова внася хаос в любовния му живот.

Малкият островен дом на Маккинън е част от архипелага Флорида Кийс, който се простира до най-южната точка на Америка и е свързан с Кийс само в една посока - на изток, чрез историческия мост Old Seven Mile, който минава точно над острова.

Един от само четиримата постоянни жители, Макиннън е изпълнителен директор на Pigeon Key Foundation - организация с нестопанска цел, която работи за защита на културата и историята на района. А с останалите трима жители, наети от Маккинън, той може да бъде описан най-добре като „шефа на острова“.

Роденият в Мичиган островитянин живее сам в малка дървена къща, построена през 1916 г. - една от само осемте сгради на острова, и разполага с това, което той описва като "доста добра гледка". Верандата му предлага изглед към кристално чиста тюркоазена вода и морава, по която се радхождат чапли, разказва мъжът пред Daily Mail.

Най-близкият магазин е на съседния Найтс Ки и има достъп само с лодка или по Old Seven Mile - отворен само за пешеходци, велосипедисти и спешни превозни средства. Така или иначе, островитяните "не напускат твърде често“ Пиджън Ки и трябва внимателно да планират храненето си.

„Това не е място, на което - ако забравиш яйцата, ще се върнеш обратно до магазина. Просто се справяте без“, казва Маккинън. Когато е попитан дали може да използва Uber Eats, за да се запаси с храна, Маккинън се разсмива от сърце. „Не използваме Uber Eats, но понякога фериботът носи поръчките ни от Amazon.“

Запаленият рибар разкрива, че лови много голяма част от храната си, като с въдица и лодка се сдобива с омар, риба тон, риба меч и други. „Ние можем да си набавим много неща точно тук“, казва Маккинън, който обича да бъде самодостатъчен. „Ако мостът се взриви утре, можем да оцелеем.“

Да живееш на тропически остров може и да звучи като сън, но както Маккинън открива, това не е за всеки. „Наистина ми харесва тук, но предишните ми приятелки невинаги бяха толкова развълнувани да бъдат изолирани“, казва той.

Настоящата му приятелка Ананда Уилямс е биолог, който изследва коралови рифове и живее в град Маратон, който се намира на около 20 минути с велосипед по моста. „Тя е под вода през повечето дни и изглежда това отговаря на начина й на живот“, казва Маккинън, щастлив, че е открил някой, който не се притеснява от самотния живот.

Въпреки бавното темпо обаче, островът има начин да предложи неочакваното. Маккинън си спомня един странен ден през 2016 г., когато мъж пристига на острова, идвайки от Хавана - на повече от 160 км. Той се появява сам с малък сал от стиропор и твърди, че е скочил във водата на пристанището в Хавана.

Ненадеждният водопровод също често нарушава спокойствието на Маккинън. Да бъдеш откъснат от континента означава, че отпадните води не могат да бъдат изпомпвани, а когато нещата се объркат, Маккинън трябва да се справи с тях. Когато работата трябва да се свърши, тя е толкова отвратителна, че „дори не се чувствам добре да махна с ръка и да кажа „хей, шефът не прави това““, добавя той.

Сънливият остров е станал свидетел и на някои странни събития след настъпването на нощта. Освен фосфоресциращите червеи в океана (Макинън казва, че това е зрелище, което не трябва да се пропуска), някои жители твърдят, че са виждали призраци в прозорците на къщите, чували са призрачни влакове да преминават в далечината или са усещали тежест върху гърдите си през нощта.

„Никога не съм преживявал тези неща. Наистина не искам“, казва Маккинън. „Ако тук има призраци, надявам се, че знаят, че правя всичко възможно да се грижа за мястото и да поддържам историята и културните аспекти.“ За Маккинън тези истории вероятно се дължат на буйното въображение на хората, предизвикано от очарователната история на острова.

В началото на 1900 г. това е работният лагер на 400-те мъже, които построяват сегашния мост Old Seven Mile.

Съоръжението, първоначално наречено Knights Key-Pigeon Key-Moser Channel-Pacet Channel Bridge, е използвано за превоз на парни влакове и е направено според взискателните стандарти на Хенри Флаглер - железопътен магнат, който следи отблизо своята работна сила, на която алкохолът е забранен.

Маккинън казва: „Реалността е, че вероятно не е било много хубаво място за работа. Четиристотин момчета на малък остров. Без дезодорант, ограничена прясна вода, без жени, без алкохол, без хазарт". Именно тези висцерални детайли, заедно със стария чар на Флорида, иска да запази Маккинън.

Pigeon Key Foundation се стреми да съживи историята на острова с обиколки и изложби, като се приемат над 200 посетители на ден. Този брой ще скочи след ремонта за 44 млн. долара на моста, стартирал по-рано тази година.

„Не искаме да превърнем Пиджън Ки в Disney“, казва Маккинън. „Това е невероятно скъпа среда за поддръжка, защото всичко е на 100 години, всичко е направено от дърво и оцелява в една от най-суровите среди, които можете да си представите. Искаме да запазим атмосферата, без да я разваляме. Живея тук, така че 500 души в двора на ден изглеждат повече от достатъчно.

Морският научен център е друга голяма част от работата на Pigeon Key Foundation. В момента там се проучват лекарства за Алцхаймер и рак, извършва се и възстановяване на корали и засаждане на мангрови гори. Маккинън помога за управлението на всичко това, а останалите трима жители на острова работят по екологичните и образователни програми.

„Ние сме сплотена група“, казва Маккинън за екипа си, в който всички започват като стажанти. Най-дългогодишният служител живее на острова вече 10 години, а най-скорошният – три. „Когато наемам хора, не наемам само служител. Наемам съсед“, казва той за процеса на набиране на персонал.