Населението на света може да достигне 10 милиарда души до средата на настоящия век.

А това означава, че битката за осигуряване на прехраната на толкова много хора ще трябва да се води на няколко фронта, пише The Economist.

Стив Трейн от Портланд, щата Мейн, който се занимава с лов на раци от 45 години, разказва пред изданието, че години наред той и неговите колеги не се интересували от морските таралежи. Смятали ги за ненужни и ги изхвърляли, когато попаднат в мрежите им.

Впоследствие японците установили, че от морските таралежи, които живеят в студените води по крайбрежието на Мейн, се прави един от най-вкусните морски деликатеси - уни. Те започнали да ги изкупуват, а местните рибари си осигурили още един източник на приходи.

Същото се случва и с водораслите. В зимния сезон, когато времето се влошава, а раците се оттеглят в по-дълбоки води, Стив Трейн се занимава с отглеждане на водорасли, като използва почти същото оборудване, с което лови морските животни. Той има осигурени купувачи, които подлагат водораслите на ферментация и произвеждат от тях различни хранителни продукти - от сладоледи до смутита.

В бъдеще човечеството ще трябва значително да разшири мирогледа си по отношение на храната, ако не иска да гладува, пише изданието. Разхищението на храни, което в момента достига колосални размери, ще трябва да бъде ограничено, а в същото време производството ще трябва да се увеличи.

Някои продукти, които до този момент не са се считали за ядливи, ще бъдат включени в диетата ни с помощта на новите технологии. И риболовът, и земеделието имат сезонен характер, което означава, че във времето от годината, когато работната ръка и машините не се използват за основните дейности, ще могат да бъдат пренасочени към други задачи.

В някои краища на света хората напълно игнорират продукти, които другаде са основна част от менюто. Типичен пример за това са морските таралежи и водораслите, които в Азия се считат за деликатес, а в САЩ и Европа - за изключителна екзотика. А водораслите, всъщност, са изключително богати на фибри и минерали, а отглеждането им е с много по-нисък екологичен отпечатък и е по-устойчиво от това на много други селскостопански култури.

Но, както всеки родител с малки деца знае, това, че нещо е полезно за ядене, не означава, че ще се яде.

Същото важи и за насекомите. Има близо 2000 вида насекоми, които се ядат на различни места по света, по данни на Организация по прехрана и земеделие към ООН. В Мексико, например, се приготвя специално ястие от скакалци, овкусени с лайм, чили и сол и увити в царевична тортила. В Тайланд едно от най-разпространените "мезета" са пържените бръмбари, докато в Африка за деликатес се считат червеите мопани.

Над 2 милиарда души по света редовно консумират ястия с насекоми. А това не е случайно, тъй като хранителните им стойности са изключително високи. Насекомите са един от най-концетрираните източници на протеини, а отглеждането им не изисква кой знае какви ресурси и е с много нисък въглероден отпечатък. Освен това може да се съчетава с други земеделски култури.

Какво ще се случи, ако ядете десерт всеки ден?То носи повече вреди, отколкото може да си представим


Със сигурност консумацията на насекоми би била полезна както за човечеството, така и за планетата, но в западните държави подобна идея засега едва ли ще се приеме добре от повечето хора. Което едва ли изглежда логично, имайки предвид, че същества, като скаридите, мидите и раците, отдавна са част от менюто. Но яденето, както и много други елементи от човешката култура, рядко се подчиняват на логиката, пише още изданието.

Вкусовете обаче имат свойството да се променят. Преди 50 години в повечето западни държави всеки би погледнал с отвращение на идеята да се яде сурова риба. А днес можете да намерите суши в почти всеки супермаркет. Вече има много стартъп компании, които разработват ястия с насекоми, които да са атрактивни за западния потребител. И някои от тях се радват на сериозен интерес от страна на инвеститорите.

Една от тези компании е американската Chapul, която произвежда брашно от щурци. Нейният изпълнителен директор Пат Кроули твърди, че младите хора са много по-склонни да експериментират с нови продукти, което му дава надежда за бъдещето на бизнеса.

Освен това, за разлика от хората, селскостопанските животни не са чак толкова придирчиви към вечерята си, което прави насекомите изключително подходяща суровина за производството на фуражи.

Днес менютата на повечето ресторанти от 1921 г. ни изглеждат архаични, а някои от продуктите, които за използвани в началото на XX век, днес вече са почти забравени.

Вероятно през 2121 г. хората ще гледат със същото любопитство на това, което консумираме днес. Може би месото след 100 години ще бъде изцяло синтетично, може би някои продукти, като кафето, няма да могат да се отглеждат в природата, а ще се извличат по изкуствен начин. Плодовете и зеленчуците биха могли да се берат директно от оражнерии под ресторантите, вместо да се доставят от далечни краища на света.

А може би част от хората на бъдещето биха се възмутили от варварския начин, по който техните предци са се отнасяли с околната среда и от непоправимите щети, които са ѝ нанесли.