В последно време е доста вероятно да получавате множество имейли, в които най-различни компании и институции ви уведомяват за промени в политиката си за поверителност, обикновено искайки да потвърдите, че сте съгласен да получавате мейли и за в бъдеще.

Оказва се, че огромна част от потребителите изобщо не четат тези писма, директно хвърляйки ги в дигиталното кошче за боклук, пише CNBC.

Това провокира кошмари за всички компании, които силно разчитат на форми за комуникация, като нюзлетъри и имейл оферти.

Имейл маркетингът е индустрия, която се очаква да достигне стойност в размер на 22.16 млрд. долара през 2025 г., сочат прогнози на Transparency Market Research. Понастоящем около 82% от компаниите в САЩ използват имейл маркетинг, по данни на Ascend2.

По думите на Майкъл Хорн, директор Данни в компанията за дигитален маркетинг Huge, това, че хората не отговарят на тези електронни писма, означава, както че нямат никаква връзка с бранда, така и загуба на канал за продажби.

По данни на Huge, около 38% о гражданите на САЩ игнорират мейли със съобщения за промяна в политиката за поверителност, а 23% реални ги използват като възможност да се отпишат от услугата за получаване на имейл известия.

Компанията за имейл маркетинг PostUp отчита дори още по-негативна статистика – едва 25-30% от получателите по света и около 15-20% от тези в САЩ изобщо понечват да отворят тези писма.

„Имейл, който е озаглавен „обновяване на политиката за сигурност”, никога няма да бъде отворен”, посочва Кейт Сибсън, вицепрезидент, отговорен за маркетинг и продукти в PostUp.

„Човек никога не чете условията, когато се регистрира за даден сайт. Много зависи как е поднесено на потребителите и колко важно го прави да звучи изпращащата страна”, добавя тя.

Как новите правила за лични данни на ЕС засягат интернет бизнесаКакво точно означават новите правила на ЕС за големите интернет компании

Една от маркетинговите компании посочва, че е изгубила около 80% от клиентите си, получаващи електронни писма, тъй като не могат да накарат потребителите да отворят тези имейли и да кажат „ок”, за да продължат да ги получават.

Компанията е пожелала да остане анонимна поради споразумение за поверителност с клиентите си.

Защо се случва всичко това?

Вълната от имейли за промяна в политиката за поверителност се дължи на новата Обща политика за защита на личните данни в Европейския съюз, позната като GDPR (General Data Protection Regulation), която влезе в сила на 25 май тази година.

По силата на новата регулация, компаниите са сравнително свободни да пращат имейли на потребителите, които са поръчвали нещо от тях. Но изпращането на мейли на потребители, които все още не са клиенти, е масова практика в света на маркетинга.

Схемата е проста и позната. Почти всички сайтове изискват личен имейл при регистрация, дори потребителите да не планират да закупят нищо. Така компаниите създават огромна база с електронни адреси на потребители, които после продават на трети лица. Или обраното – купуват списъци с имейли от други фирми, занимаващи се със събирането им.

Според новата европейска регулация, предаването на личните данни на потребителите вече може да се случва само при изричното им съгласие. Освен това, за да продължат да получават маркетингови материали или оферти по електронната поща, европейските потребители трябва изрично да дадат съгласието си за това. При неспазване на новите правила, провинилите се компании могат да бъдат глобени с до 4% от годишните им приходи.

Въпреки че GDPR действа само в рамките на Европейския съюз, гражданите на Общността се ползват от същата защита, независимо дали живеят извън Европа или не.

Така тъй като компаниите няма как да знаят дали клиентите им реално не са граждани на ЕС, всички се застраховат, изпращайки мейлите, съобщаващи за промяна в политиката за поверителност.

Какво мислят българските технологични лидери за GDPR?Форумът

Кейт Сибсън съветва щатски компании да се опитат да поддръжат два паралелни спсисъка с клиенти – такъв за граждани на ЕС и такъв за всички останали.

„Виждаме примери за компании, изгубили голяма част от аудиторията си, може би защото приемат твърде буквално GDPR и прилагат същата логика към всеки клиент”, добавя тя.