От 10-те години на военна диктатура в периода 1948-1958 г. до свалянето на президента Карлос Андрес Перез през 1993 г. заради обвинения в корупция, политическият живот във Венецуела често е бил динамичен и изпълнен със сътресения.

Въпреки тези предизвикателства, никой никога не е отричал икономическия потенциал на Венецуела. След откриването на петрол в началото на 20-и век, държавата бързо изгражда икономиката си на гърба на черното злато – дори и днес Венецуела е световен лидер по доказани петролни резерви с 300 млрд. барела.

За сравнение, Саудитска Арабия разполага с 259 млрд. барела доказани резерви, а САЩ с 36 млрд. барела.

В началото петролът на Венецуела накланя везните в нейна полза.

През 1950 г., когато останалата част от света все още изпитва затруднения с възстановяването от Втората световна война, Венецуела може да се похвали с четвъртия най-висок БВП на глава от населението на Земята (7 424 долара).

Страната бе два пъти по-богата от Чили (3 827 долара), 4 пъти по-богата от Япония (1 873 долара) и 12 пъти по-богата от Китай (615 долара)!

Лидер по това време по този показател е САЩ с 9 573 долара БВП на глава от населението.

За съжаление на Венецуела, това богатство не се запазва дълго време, а прекомерното разчитане на петрола скоро след това започва да вреди на икономиката по най-различни неочаквани начини.

Падението на икономиката на Венецуела

От 1950 г. до началото на 80-те години икономиката на Венецуела отчита стабилен растеж.

През 1982 г. Венецуела все още е най-богатата икономика в Латинска Америка. Страната използва огромното си петролно богатство, за да плаща за социални програми, в това число здравеопазване, образование, транспорт и хранителни субсидии. Работниците във Венецуела са сред най-високо платените в региона.

Оттам обаче нещата тръгват стремително надолу. В средата на 80-те години свръхпредлагането на петрол и спадът в цената на суровината в крайна сметка покосяват венецуелската икономика, която не успява да диверсифицира и да се откъсне от енергийната си зависимост.

Днес Венецуела е една от най-бедните големи икономики в Латинска Америка, а от Международния валутен фонд (МВФ) прогнозират, че положението й ще се влошава.

От организацията очакват до 2022 г. БВП на глава на населението на Венецуела да бъде едва 12 210 долара, което би било огромно икономическо препятствие – внецуелската икономика ще бъде по-бедна, отколкото е била, дори много години преди началото на ерата Чавес.

Да летиш прекалено близо до слънцето

Въпреки че е изкушаващо приходите от петрол да се използват за поддържане на социалния ред, те могат да бъдат непредсказуеми. Според данни на ОПЕК, петролът съставлява 95% от износа на Венецуела, което означава, че колебанията в цената на суровината могат да бъдат разликата между огромно богатство и бедност.

След периода на свръхпредлагане на петролния пазар през 80-те години на миналия век, приходите на Венецуела от петрол падат значително. Точно в този период Венецуела се сблъсква за първи път с високата инфлация, която достига 84.5% през 1989 г. и 99.9% през 1996 г.

На фона на липсата на достатъчно постъпления, на страната й се налага да разчита на пресите си за печатане на пари, в опит да поддържа стандарта на живот.

През 1998 г. Уго Чавес е избран за президент с обещанието, че Венецуела може да намали бедността и да повиши качеството на живот, като се уповава дори още повече на енергийното си богатство.

Възстановяването на цената на петрола помага това да се случи в началото на новото хилядолетие, а през 2013 г. Чавес умира, докато е още президент.

Временно разрешаване на проблема

Цените на петрола се сриват почти веднага, след като Николас Мадуро поема властта от своя предшественик и тогава става ясно, че голямата битка на Венецуела с инфлацията едва тогава започва. Скоро след това националната валута - венецуелски боливар, губи почти изцяло стойността си.

Подробностите на днешната криза и сериозна хиперинфация се отразяват надълго и нашироко.

В страната има огромен недостиг на храни, електричество и други стоки от първа необходимост, а насилието се увеличава в столицата Каракас. Хората определят ситуацията като хуманитарна криза, което е изключително обезсърчаващо да се види в страна, която някога бе сред най-богатите икономики в света.

Инфлацията в страната възлиза на близо 250% за първите седем месеца на годината, стана ясно през миналия месец. Ръстът на месечната инфлация се ускорява, достигайки 26% през юли, в сравнение с 21.4% през юни. Годишната инфлация пък е над 700%.

Според МВФ, безработицата в страната се очаква да надхвърли 25% през тази година и да достигне 28% през следващата. Венецуелската икономика се сви с 18% през 2016 г., отчитайки рецесия в трета поредна година.

Ако Венецуела продължи по същия начин, от организацията прогнозират, че инфлацията ще надхвърли 2000% през 2018 г.

И докато настоящото положение на Венецуела е трагедия - само по себе си, неспособността на страната да разгърне истинския си потенциал е почти също толкова ужасяваща.