Как се отразяват Олимпийските игри на градовете домакини?

Само след 6 месеца Лондон ще стане домакин на летните Олимпийски игри. Когато през 2005 г. градът кандидатства за домакинството, Лондон се надяваше така да вдъхнови ново поколение британски спортисти, а Дейвид Камерън каза, че очаква игрите да донесат на местните бизнеси най-малко 1 млрд. долара.

Построяването на Олимпийския стадион струва 760 млн. долара и за сега съдбата му след игрите е неясна.

Бюджетът на събитието е 14.3 милиарда долара и по всяка вероятност Лондон ще надвиши този лимит, тъй като се оказа, че транспортът и сигурността ще струват много повече.

Въпросът е – дали Олимпийските игри носят финансов успех или провал на домакините? CNBC отговаря на този въпрос като се връща чак до 1976 г.

Ето и равносметката:

Ванкувър 2010 – провал

Ванкувър все още не е преживял финансовия махмурлук от зимните игри.

Причината за това е Олимпийското село (на снимката). То бе финансирано от града, след като фирмата, която трябваше да го строи, изпадна във финансово затруднение, вследствие на световната финансова криза.

Правителството се надяваше, че инвестицията ще се изплати, тъй като селото ще бъде един от най-зелените, модерни и желани райони в Северна Америка. Но не беше така. Две години по-късно градът все още не си е възстановил парите. Луксозните апартаменти в 16-те сгради там се продават, но няма много желаещи. Селцето е преименувано на Millennium Water (водата на хилядолетието). Дълговете на града достигнаха 730.2 милиона долара.

Пекин – Летни игри 2008 г. - успех

Въпреки че игрите в Пекин бяха най-скъпите до сега (40 милиарда долара) градът няма дългове. Оказа се, че Китай има достатъчно капитал, за да плати за новите стадиони, метрото, пътищата и инфраструктурата.

Бяха построени нови участъци от магистрали, нов терминал на летище и др.

Повечето съоръжения се използват и до днес, макар че главният стадион, наричан Птиче гнездо е празен.

Торино, Италия - Зимни игри 2006 – успех

Преди игрите градът бе раздиран от скандали, свързани с корупция, проблеми със строителството, финансови проблеми. Торино почти фалира малко преди игрите.

Олимпийският комитет имаше дефицит от 3.2 милиона долара, 2% от общия бюджет (1.58 милиарда).

Въпреки това, Игрите се оказаха успешни за града. Съоръженията продължиха да се използват, като допринесоха за туризма и имиджа на града, който бе в период на западане преди Олимпиадата.

Атина, Гърция – Летни игри 2004 г. - провал

Въпреки че Атина се справи чудесно с организацията, градът надскочи с няколко пъти бюджета си от 4.6 млрд. долара. Счита се, че дългът е бил в рамките на 50 000 евро за всяко гръцко домакинство, но не са оповестени официални данни.

Атина не успя да промени облика на града. Много от съоръженията са празни и неподдържани. Според Independent, неизползвани са 21 от общо 22 нови съоръжения. Обещаните паркове така и не се появиха, транспортът не се облекчи. Правителството бе решило да финансира всичко от държавния бюджет без да изготви стратегия за след игрите.

Солт Лейк Сити, САЩ – Зимни игри 2002 г. - успех

Игрите в Солт Лейк Сити са един от най-скъпите. Тяхната цена (2 млрд. долара, в това число 500 милиона само за сигурност и охрана) се доближи до тази на Летните игри. Организаторите обаче твърдят, че са спечелили 100 милиона долара от изгодни сделки за ТВ излъчване. Трафикът по ски курортите се засили с 37% след Игрите и превърна ски индустрията в Юта в бизнес за 1 милиард долара.

Сидни, Летни игри 2000 – провал

Въпреки че игрите минаха успешно, градът не извлече почти никакви дивиденти. Бюджетът им се утрои до 3.8 милиарда долара още преди игрите да са започнали. Една трета от тях бяха платени от данъкоплатците.

И тук е допусната често срещаната грешка – няма план за използване на съоръженията след игрите. Олимпийският парк се превърна в „призрак“, за чието използване се изготви план едва през 2005 г. Проучвания показват, че игрите не са довели много туристи, нито пък са направили спорта по-популярен в Австралия.

Нагано, Япония, Зимни игри 1998 – провал

Никога няма да разберем колко са стрували игрите, тъй като финансовите документи са били изгорени по нареждане на заместник началника на Олимпийския комитет. За да се проведе Олимпиадата в малкото японско градче е построена нова инфраструктура, оценявана според някои на 10 млн. долара.

В резултат на това Нагано изпадна в рецесия. Дългът на града достигна до 30 000 долара на домакинство. Според експерти градът няма да изплати дълга си до 2015 година. Поддръжката на съоръженият струва 22 млн. долара на година, а наемите им са на стойност само една десета от тази сума. Високоскоростния влак, построен до града пречи на местните хотели и магазини, тъй като много туристи идват само през деня и не прекарват нощта в Нагано.