Първо бе гуляят. След това дойде изкуплението на финансовата криза. Сега много западни държави са изправени пред икономически махмурлук, за който не се знае кога ще свърши.

Програмите за икономии са лекарство, което бе приложено първоначално в Европа. С тях се цели да бъдат намалени бюджетните разходи - за да се задоволят чуждестранни кредитори или за да се въведе ред във финансовите книги - на фона на мерките за стимулиране на икономиката, чрез които бе направен опит икономиките да се изтеглят от най-тежката рецесия от десетилетия.

Мнозинството от избирателите обаче не са много склонни да глътнат толкова горчиво хапче, за което свидетелстват редовните протести в целия континент - от гръцките стачки заради съкращенията в публичния сектор през британските студенти, които нападнаха принц Чарлз заради повишението на таксите, до възможното сваляне на сегашното ирландско правителство. Проблемът, който се появява пред правителствата, когато се опитват да убедят гражданите си да живеят с по-малко, е многопласов.

На първо място в периода на икономически бум, който се приключи в края на 2008 година, много страни свикнаха да са щедри.

Второ, много правителства и експерти възхваляваха стимулиращите мерки от 2008-2009 година, чрез които да се омекоти финансовия крах и последвалия срив. Сега тези правителства преминават към пакети за икономии и много избиратели се чудят кой контролира резервите.

Гласоподавателите могат да поставят още повече въпроси, ако правителствата започнат да разширяват съществуващите програми за икономии, отбелязва Сотирия Теодоропулу, изследовател в European Trade Union Institute. Ако показателите се окажат по-ниски от очакваното, то може да се появи необходимост от нови бюджетни съкращения. "Хората донякъде изгубиха от поглед момента, в който всичко това ще свърши", отбелязва експертът. "Ако не сте внимателни, ще попаднете в положението на Съветския съюз, където на работещите в обществените услуги просто не се плаща. Наистина не бихте искали да сте в подобна ситуация", допълва експертът.

Дори в страните, в които гласоподавателите като цяло приемат съкращенията като необходими за балансиране на бюджета, има борби между отделни групи за парчетата от намаляващата торта.

Лесно е да се уплашиш от числата. Британското правителство обяви планове да съкрати около 83 млрд. британски лири (129.5 млрд. долара) от разходите си за идните четири години. Испанското правителства е изправено пред съкращения за над 60 млрд. евро (79.5 млрд. долара).

Гърция може би пострада най-тежко, опитвайки се да намали наполовина бюджетния си дефицит от сегашните 15.4% от брутния вътрешен продукт до 2011 година.

Испанският премиер Хосе Луис Родригес Сапатеро изглежда трудно се задържа на власт, докато избирателите възприемат предложението от кабинета му съкращения.

В Ирландия, където на избирателите предстои да понесат бюджетни съкращения за 15 млрд. евро за четири години, коалицията на премиера Брайън Кауън през пролетта на идната година вероятно ще бъде свалена.

Хората, живеещи в по-слабо засегнати страни като Германия, може би се изкушават да отминат цялата тази суматоха като чужд проблем.

Според Теодоропулу обаче тази идея е погрешна. "Грешка е всичко това да се представя като проблем само на Ирландия, на Португалия или на Гърция. Ако тези страни не бъдат спасени от проблемите, които стоят пред тях, то проблеми ще имат и Германия (и други страни)", посочва експертът.

Възможно е също така да има последствия и за развиващия се свят, където темповете на растеж силно изпреварват растежа на западните страни. В крайна сметка заводите в Китай, Южна Корея и Индия могат да произвеждат всичко, каквото поискат, но печалбите им ще останат ограничени, ако нямат клиенти извън Азия.

Много надежди са обвързани със САЩ, където властите все още се опитват да прилагат различни форми на стимулиране. Засега тази политика осигурява известно смекчаване на ударите.

Ако обаче то изчезне - не на последно място заради политическия натиск от Конгреса, където сега доминират представители на Републиканската партия - не е ясно от къде ще дойде допълнителното търсене. Ако САЩ сменят политиката си, то може да се окаже, че има други начини да се овладее ситуацията. Теодоропулус отбелязва, че правителствата трябва да пилеят по-малко време да обясняват мерките за икономии и повече да обсъждат плановете за либерализиране на пазарите и насърчаване на растежа. "Хората не протестират, когато се излезе и се каже, че ще има мерки за насърчаване на растежа", допълва експертът.

Източник: БТА