Даваме си вид, че можем да предвидим как ще се развие политическата ситуация (в Северна Африка и Близкия Изток), но в действителност никой не знае това, признава Бил Фарън-Прайс, ръководител на консултантската компания Petroleum Policy Intelligence. И докато светът обсъждаше кои от правителствата, поели, като част от борбата срещу кризата, дългове на банки и компании, ще фалират първи, в Близкия Изток и Северна Африка избухна поредица от неочаквани революции. Първият икономически резултат бе скокът в цената на петрола, пише в свой обзор Ведомости.

Заплаха от петролa

От средата на 2009 г. до края на ноември 2010 г. цената на петрола сорт Brent се колебаеше в диапазона между 70-90 щатски долара, който се смяташе за удобен и за производители, и за потребители на суровината. Но до края на февруари цената на петрола скочи до 120 долара за барел, след което се стабилизира на ниво от около 115 долара.

Разходите за петрол представляват към 5% от световния БВП, сочи Гевин Дейвис, председател на СД на Fulcrum Asset Management - неотдавнашният ръст на цената с 20% означава, че те ще се увеличат с 1 пр. п. от БВП, докато търсенето на други стоки и товари съответно ще намалее. По оценки на Morgan Stanley, постоянното покачване на цената на бензина в САЩ от 1 долар е равносилно на вдигането на данъците със 120-130 млрд. долара, което съответства на 1.1% от разполагаемия доход на американците.

Средните цени на бензина в Щатите вече надхвърлят 3.5 долара за галон, а нивото от 4 долара се смята за критично.

За щастие, сегашната ситуация на петролния пазар се отличава от онази, която бе през 2008 година. Дори и целият либийски петрол (2% от световния добив) да бъде загубен за пазара, страните от ОПЕК имат възможност да покрият недостига. Ако преди три години, когато глобалната икономика се надпреварваше с пълна сила, предлагането изоставаше от търсенето, то преди началото на близкоизточната криза ОПЕК има свободен капацитет за 4.7 млн. барела на ден, по данни на Международната агенция по енергетика.

Напоследък Саудитска Арабия, въпреки нежеланието на ОПЕК да се намеси на пазара, вече увеличи добива. Ако на тази страна и на другите от организацията се наложи да заместят изцяло доставките от Либия, то в ОПЕК ще останат свободни мощности за някъде към още 3 млн. барела на ден.

Но разпространението на кризата върху други държави може да доведе до скок в цената. Ако близкоизточната криза прекъсне доставките от Саудитска Арабия, цените могат да скочат с още много. „Това е най-лошият сценарий за пазара на петрол", говори Майкъл Уитнър, началник на аналитичния отдел на петролния пазар към Societe Generale в Ню Йорк. „След това може да назовете всяка абсурдно висока цена, която ви дойде на ум".

„Дори и при цени от 100 долара ние се намираме на опасна територия", смята професорът по икономика в Нюйоркския университет Нуриел Рубини. „Нива при 140 долара, да не говоря за 200 долара, ще ударят силно потреблението, ще окажат негативно влияние на икономическия ръст в развитите икономики, а и на развиващите се пазари и светът ще навлезе в нова рецесия - и цената на петрола ще се срине".

Заплахата от дълга

Заплахата от нова криза, под сянката на евентуален фалит на някое правителство, е също актуална. Историята е пълна с примери, че след криза при банките следва криза на държавния дълг, сочи професорът на Харвардския университет Кенет Рогоф, изготвил база данни на финансовите криза от XIII век. Той предполага, че това ще се повтори и днес, макар да не се ангажира с прогноза кога точно. „Добрият кардиолог може да определи болестта и рисковете, но е много трудно да кажете кога ще дойде ударът".

С дълговете си в размер на 93.2% от БВП на финансовата 2010 (финансовата година приключва през септември - бел. р.) и 102.6% към 2011 ф.г. (по оценки на правителството), бюджетен дефицит от 10.5% БВП (2010 г.) САЩ се намират в неустойчиво положение и разполага с пет, или може би 10 години, за да коригира значително финансовата си политика, смята Рогоф. „[Дълговите] показатели на Гърция са просто невероятни. В Португалия те са твърде високи, а Ирландия изглежда като [фалиралата наскоро] Исландия. Унгария, Украйна, Румъния, Прибалтийските страни, в частност Латвия - всички те са силно уязвими. Те получават сериозна подкрепа от МВФ, но това не може да продължава вечно", смята Рогоф.

Дълговите проблеми просто се преместиха - частният дълг стана правителствен, обяснява професорът от Политехническия институт на Нюйоркския университет Насим Талеб, при това ситуацията в Щатите е по-зле от тази в Европа: при Гърция има Германия и МВФ, които могат да я принудят да води много по-отговорна бюджетна политика, а при САЩ няма никого.

"Финансовата система фалира през 2008 г., след това банкрутираха и правителствата. Последните поне могат да напечатат купища пари", смята Марк Фабер, управляващ инвестиционната компания Marc Faber и издател на инвестиционния бюлетин Gloom, Boom & Doom. „Западните правителства не трупаха бюджетни излишъци в силни години, а в лоши времена дефицитите им са огромни, обещаха прекалено много на гражданите си, пораждайки проблеми с недофинансиране на социалните отговорности. Със степента на застаряване на населението правителствата губят способността да изпълняват своите обещания. Ето затова те печатат пари, решението на проблема се отлага, но той ще се изостри - рано или късно".

Правителствата винаги са прибягвали до инфлацията, за да обезценят държавния дълг и да облекчат погасяването му, твърди Дейвид Фулър, издател на инвестиционния бюлетин Fullermoney. Фабер и Талеб смятат, че САЩ я очаква покачване на инфлацията в дългосрочна перспектива. Между впрочем във Великобритания, чиито правителствен дълг достига 76.7% от БВП, тя вече надвишава 4%.

Но този вариант не е достъпен за страните от еврозоната, защото монетарната им политика се определя от Европейската централна банка, а отделните държави не могат да прибегнат до печатането на пари по свое желание, твърди Рубини. Изходът, според него, за периферните страни, на такива като Гърция и Ирландия, се крие в преструктурирането на дълга.

В страни, където или публичният сектор, или банките са натоварени с твърде високо дългово бреме, преструктурирането и намаляването му са необходими, разсъждава Рубини - съотношението на държавния дълг спрямо БВП на Гърция може да стигне до около 150% за три години, а Русия и Аржентина изпаднаха в несъстоятелност при размер на дълга от 50% от БВП. „Но най-добре е да не обявят дефолт, за препоръчване е да прибегнат до по - пазарно/дружелюбни маневри, като например, преструктуриране на дълга, да променят старите дългови задължения с нови, да свалят лихвените нива, да удължат срока на погасяване", предполага Рубини.

Засега нито правителствата на европейските страни, нито пък на САЩ не се замислят да преструктурират дългове. САЩ дори продължават да ги трупат, а ФЕД проведе два кръга на т. нар. количествено улеснения (QE) - наливане на средства в икономиката, чрез изкупуване на активи, включително и на правителствен дълг.

В рамките на първия кръг бяха изкупени активи за 1.7 трлн. долара, в т. ч. ДЦК за 300 млрд. долара, а от ноември 2010 г. до юни 2011 г. ФЕД ще изкупи съкровищни бондове за още 600 млрд. долара.

Но правилно ли е да лекуваме дълговата криза с трупането на още дълг, пита Бил Грос, управляващ директор на PIMCO, която компания е най-голямата в света по управление на фондове за облигации. Успехът на QE зависи от три фактора, твърди той. Първият - първоначалният размер на дълга трябва да е достатъчно нисък. Рогоф и Кармен Райнхарт пишат в книгата „Този път е по-различно" (This Time Is Different), че държавното стимулиране става контрапродуктивно при ниво на правителствения дълг при 80-90% от БВП. Второ - тази възможност на страната да печата пари и техни еквиваленти, които да се приемат по целия света. И на трето място е вярата на кредиторите в това, че бъдещият ръст на икономиката ще позволи разрешаването на проблема със свръхзадлъжнялостта и на дефицита в бюджета.

И двата кръга на QE се проведоха при благоприятни първи и втори фактор, сочи Грос. Държавният дълг на САЩ в края на 2008 ф.г., до антикризисното „наливане", бе 69.4% от БВП. Щатският долар е със статут на международна резервна валута, а държавните ценни книжа - водещ в света безрисков инструмент. Но ето, че при третия фактор има сериозни проблеми.

„Степента на успех на прехода от публично към частно дългово финансиране, който процес изобщо не е приключил, в крайна сметка ще определи и перспективите за реален икономически ръст и на евентуалното намаляване на астрономическия бюджетен дефицит и нивото на държавния дълг. Ако към 30 юни 2011 година, когато приключва вторият кръг на QE, секторът на частното дългово финансиране не си е стъпил здраво на краката, не е способно да дава заеми при ниски лихви и тесни спредове, стимулирайки създаването на достатъчно за намаляване на безработицата работни места и да върне доверието в платежоспособността и стабилността на щатския долар, тогава количествените улеснения могат да се признаят за грандиозно фиаско", смята той.

Заплаха от парите

Днес в криза се оказа не само системата на публичните финанси, но и самата финансова система. Огромното парично предлагане, което продължава повече от година и обхвана не една страна, обезценява хартиените пари, а някои експерти смятат, че е необходима реформа в световната парична система.

Предишните глобални сътресения доведоха до такива реформи. През Великата депресия дойде дистанцирането от златния стандарт, а в кризата от началото на 70-те години - от действащата от 1944 г. система от Бретън-Уудс, предполагаща обвързване на валутните курсове и привързването на долара към златото (първи от нея излизат САЩ, заради нуждата от печатане на пари за финансиране на бюджетния дефицит, скочил в частност и заради войната във Виетнам).

„Финансовият сектор стана толкова голям, че спря да носи ползи, да преразпределя ефективно капитал между хората, между спестителите и предприемачите, които се нуждаят от тези средства. Превърна се в огромно казино", говори Фабер. Благодарение на достъпността на инфраструктурата, финансовата система стана глобална и едновременно с това по-виртуална, отбелязва Николай Кащеев от Сбербанк.

Като алтернатива на книжните пари през последното десетилетие все по-активно се предлага злато. „Историята на чисто хартиените пари (т.е. без никакво обезпечение насреща), това е историята на държавната принуда, история за нарушаване от държавата на своите задължения и правото на частна собственост", пише Тим Прайс, директор за инвестициите в британскатаPFP Wealth Management. „Благородните метали определено са били предпочитани в човешката история пред алтернативите, поради тяхната рядкост, дълголетие и красота".

Златото, чиято стойност расте вече 10 години, стана алтернатива на монетарните активи, призна в края на миналата година президентът на СБ Робърт Зелик. Търсенето от инвеститорите на алтернативи на отслабващите валути на развитите икономики говори за нуждата от реформи, които могат да гарантират икономическия ръст и да балансират световната икономика. Светът се движи към създаването на нова система, в която доларът ще е само една от основните резервни валути с плаващи обменни курсове, каза Зелик.

Думите на Зелик и на други експерти за възможността от завръщането към една или друга мека форма на златния стандарт, са опити да се намери пътя към рематериализация на риска и парите, смята Кащеев.

„В противен случай в условията на свръхразвита глобална финансова инфраструктура, парите имат всички шансове да се превърнат в чипове за казино, които, обаче, трябва да бъдат приети в света на материалните вещи. Трябва да върнем стойността на парите. Доходите трябва да изпреварват потреблението в реално изражение, което трябва да се отрази в спад на кредитирането и повишаване на спестяванията". За да се стимулира спестяването, лихвите в развитите страни трябва да се повишат и да са поне малко над инфлацията, предлага Грос.

При подобни лихви на Запад, като днешните, спестяването на практика е безсмислено. За изхода от кризата са ни нужни решението на поне три проблема, говори Кащеев. „Необходимо е значително по-строго регулиране на финансовата сфера; промяна на световната монетарно-валутна система - от хаоса на многото емисионни центрове, с безразборните им парично-електронни емисии в посока към по-скъпи валути, отчитащи новата глобална реалност, както и появата на нов обект за масови инвестиции и откриването на много работни места в т. нар. постиндустриални икономики".

В такава система националните емисионни центрове ще трябва да се ръководят не само от егоистичните интереси на своите държави, но и от интересите на цялата световна икономика, сочи Кащеев, като добавя обаче, че всичко това е много трудно осъществимо. Например САЩ и Китай биха могли да се договорят за взаимни принципи на обвързване на валутите си една към друга и/или към нови ориентир, за какъвто може да послужи и златото.