Много се говори за дълговата криза в Европа, но като че ли тя остава малко встрани от вниманието на хората и се възприема като нещо, което не ни касае пряко. Обикновено новините за дълговата криза се свързват със стачки, безредици и протести в другите европейски страни, което е далеч от нашето ежедневие.

А как в действителност ще ни се отрази тази криза и какви биха били последствията от нея за нас? Какво да очакваме да се случва?

Дълговата криза е напълно възможно да се изрази в рецесия в ЕС. Предвид че над 62% от износа на страната ни е за ЕС, експортно ориентираните ни сектори ще бъдат сериозно засегнати.

Нека да припомним, че именно компаниите от сектора бяха най-бързовъзстановяващите се от кризата и съдействаха за относително доброто представяне на икономиката ни през последните тримесечия, като бяха двигател на растежа.

При липса на двигателни функции от другите компоненти за ръст – инвестиции и потребление, трудностите пред експортния ни сектор ще се изразят в допълнително забавяне на ръста на икономиката и загуба на много работни места.

Трудностите за икономиката ще се отразят върху трудовия пазар и ще доведат до повишаване на безработицата и трудно намиране на нова работа във всички сектори.

Работодателите ще станат още по-внимателни в наемането на нова работна сила или ще отлагат решението за по-добри времена и при признаци за подобряване на макроикономическата среда.

Напълно е възможно компании от затруднени сектори, които решат да не съкращават персонал, да прибягнат до намаляване на работни заплати.

Дълговата криза доведе до повишаване на изисквания доход от инвеститорите да държат дълг на европейска страна. Това от своя страна се изрази в поевтиняване на облигациите на водещите европейски икономики.

Предвид, че голяма част от институционалните инвеститори, включително и пенсионните, и голяма част от взаимните фондове държат в портфейлите си европейски дълг, това ще им донесе загуби.

Лошата икономическа конюнктура в Европа ще продължи да оказва неблагоприятно въздействие и върху инвестициите на борсата, които са отражение и предшественик на случващото се с икономиката.

Ниският основен лихвен процентна ЕЦБ ще продължи да оказва натиск върху нивата на депозитите, основен инструмент за спестяване на населението. Осигуряването на ликвидност от централната финансова институция може да стане източник на инфлация, която да изяжда спестяванията на населението, предвид на ниската доходност по депозитите.

Низходящият натиск върху лихвите по кредитите обаче, ще е значително по-малък, предвид на тежката ситуация на банките и повишената рискова норма, което няма да съдейства за стимулиране на потреблението.

Добрата новина е за купувачите на имоти, които най-вероятно ще продължат да поевтиняват на фона на възможното повишение на лошите кредити и принудителната продажба на имоти. Това в условията на относително евтино кредитиране, което е с цени от 2006-2007 година.

Поевтиняването на еврото, като отражение на дълговата криза спрямо всички основни валути, ще има също негативни въздействия върху вноса, предвид на обвързаността на националната ни валута с единната.

Това ще означава по-скъпа потребителска техника и електроника, по-скъпи суровини (които се измерват в долари) и като цяло внос на инфлация. Това, което в най-голяма степен касае всички потребители, са цените на горивата, които могат да продължат да поскъпват.

Значително по-скъпи се очакват да станат и стоките внос от Китай и другите азиатски страни, обвързани с щатската валута.

Добрата новина до голяма степен е за износителите, и то към различни от европейските страни, защото по-слабото евро и съответно лев повишава конкурентоспособността на родните стоки на тези пазари. Предвид относително по-малкия дял на износа ни към такива страни обаче позитивният ефект ще е относително слаб.

Евтиното евро ще направи и екскурзиите извън пределите на Стария континент относително по-скъпи.