Европа се раздели на два лагера.

Част от политиците и икономистите, основно от северните благополучни страни и международните организации, се опитват да намерят нови аргументи, за да докажат необходимостта от продължаване на жестоките бюджетни ограничения.

Противоположният лагер, числеността и географското разнообразие на който постоянно расте, е уверен, че именно изпълнението на изискванията на МВФ и ЕС за стягане на коланите докараха еврозоната до толкова дълбока криза, пише в свой анализ Интерфакс.

Теоретичната част на спора е една и съща:

-Първата група обръща внимание на това, че без съкращения на разходите не може да има намаляване на дълговете, значи не може да има и стабилно развитие.

-Опонентите питат как могат да се съкратят дълговете, ако икономиката се свива, останала без бюджетна подкрепа.

Инвеститорите, които по-рано изцяло подкрепяха финансовата дисциплина, вече в нищо не са уверени, но едно е ясно: те вече зачеркнаха измъчената от съкращенията в бюджета Гърция от еврозоната. 57% от 1 253 инвеститори, анализатори и пазарни участници, запитани от Bloomberg, очакват страната да напусне еврозоната още до края на тази година.

80% очакват по стъпките на Гърция ще тръгнат впоследствие Португалия и Испания.

От друга страна, инвеститорите не вярват и на тези, които не искат да пестят. Облигациите на Франция престанаха да се ползват с търсене след победата на президентските избори на Франсоа Оланд.

В Гърция в четвъртък мандат за формиране на правителство получи Евангелос Венизелос, лидер на социалистическата партия ПАСОК, бивш финансов министър и герой от предходните преговори с ЕС и МВФ, привърженик на по-нататъшните съкращения на разходите в бюджета. Проблемът е, че неговата партия зае едва трето място на изборите, което означава, че или той няма да успее да формира правителство, или ще формира нестабилно правителство на малцинството. В случай че Гърция се насочи към нови избори (което е най-вероятно), с най-големи шансове за победа е лявата СИРИЗА, която настоява за отказване от подписаните споразумения.

Гърция дължи над 400 млрд. евро на частни кредитори, ЕС и МВФ, така че дефолтът по задълженията й ще бъде тежък удар за европейските данъкоплатци.

Гърция, Португалия, Италия и Испания- страните, които в най-голяма степен трябваше да орежат разходи, ще навлязат в рецесия според прогнозата на МВФ.

Стиглиц: Откажете се от идеята за бюджетния пакт

„Последствията от увеличенията на икономиите ще бъдат дългосрочни“, предупреди нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц. „Кризата ще нанесе удар по най-ценното за всяко общество- човешкия капитал. Нивото на безработица сред младите например в Испания надвишава 50%. В нормална ситуация младостта е това време, когато се формират навици, а сега е време, когато те атрофират“.

Неговата алтернатива:

-Необходимо е Германия да се откаже от идеята за бюджетния пакт

-Тя би могла да стимулира икономиката с помощта на държавни инвестиции, което ще даде тласък на ръста в Европа

-Нивото на държавния дълг към БВП в Европа не е толкова високо, ЕЦБ би могла да заема на дълговия пазар по-евтино, отколкото проблемните страни, а след това да разпределя средствата между тези страни от еврозоната. Това ще понижи стойността на обслужването на дълга.

Кристин Лагард: Европа да вземе пример от Швеция

„Повечето страни съкращават бюджетните си дефицити и независимо от това, че нивото на техните дългове все още расте, вече се появиха признаци на възстановяване“, каза от своя страна управляващият директор на МВФ Кристин Лагард.

Тя предлага Европа да вземе пример от Швеция, която в края на 90-те години преживя подобна криза и отговори с твърда програма за съкращаване на разходите, която даде резултат.

Нейният план:

1. Страните трябва да продължат да съкращават разходите си. Колкото по-силен е натискът на инвеститорите, толкова по- строго трябва да действат властите в проблемните страни.

2. Трябва да бъдат създадени единни институции и закони, които да регулират процеса на формиране на бюджетите.

3. Да се реформира пазарът на труда в Европа. Снемането на различни забрани ще ускори ръста на икономиката.

Вероник де Раги: Не е проблем съкращаването на разходите, а увеличаването на данъците

Вероник де Раги от центъра Mercantus към университета „Джордж Мейсън“ изчисли, че програмите за икономии изобщо не са толкова строги.

Испания, Италия и Гърция започнаха да съкращават разходите си сред кризата през 2008 г., но не стигнаха далече. Спадът в икономиката според нея е предизвикан не толкова от съкращенията на разходите, колкото от увеличението на данъчното бреме, което трябваше да бъде избегнато.