Основното, което се промени на пазара на земеделска земя през изминалата година, бе появата на нови участници, които да инвестират, коментира Радослав Манолов, зам.-председател на БАСЗЗ и изп. директор на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ.

Това са инвеститори, които успешно са реализирали своите проекти предходните години и, предвид на ситуацията на пазара, започват да диверсифицират своите портфейли.

Доходността от инвестициите в земеделска земя започна да превишава доходността по депозити и това я направи изключително привлекателна.

Земеделските производители, които винаги са били традиционни участници на пазара, започнаха да окрупняват своя бизнес, като закупуват земя. Целта им е намаляване на разходите на реализиране на подобни проекти, свързани с напояване, изграждане на масиви с трайни насаждения и др.

Другите участници продължават да са и дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), които са публични, реализират печалба от инвестиции в земеделски земи и са освободени от данъци.

Факторите, които повлияха на пазара, включват добрите стопански години и високите цени на земеделските суровини на международните стокови пазари. В разговори с различни земеделски производители някои казват, че от 20 години не са били толкова успешни от гледна точка на цените на земеделските култури и чисто климатичните условия, коментира Манолов.

В същото време банките постепенно започнаха да кредитират покупката на земеделска земя. Те осъзнаха, че земеделската земя може да е един от активите, които да гарантират тези заеми.

Не може да се пропусне и условието, което винаги е стояло пред земеделските производители, а именно субсидирането и очакването на новия програмен период 2014-2020. Във връзка с него се обсъждат начините за субсидиране и промяна на субсидирането от декар на ферма и съответно различни други промени.

Състоянието на пазара. Какво се получава?

Ако погледнем какви земеделски земи се търгуват, може да се каже, че обемът, който се търгува, е съставен предимно от вторични изтъргувани земи. Тези сделки заемат над 40% от общите такива.

Тоест налице е сериозен интерес към окрупнена собственост, която е била натрупана в резултат на инвестиции през последните 5-6 години. В момента тези окрупнени собствености се прехвърлят към земеделските производители. Предлага се окрупнена земя, която при добро управление се отплаща, и доходът от такава инвестиция е много изгоден, допълни Манолов.

Ако погледнем каква е динамиката от 2002 до 2011-та година виждаме значително повишение в цените на земеделската земя. От 140 лева средна цена през 2002 година, тя достига до нива от 440 лева за декар през изминалата.

Това е груба информация, разбира се. Голяма част от сделките, които се реализират между роднини, покупки, които се изповядват на различни минимални цени, не отразяват в такава степен истинската цена на декар за страната, а само средната и приблизителна цена.

По отношение на търгуваните обеми също се наблюдава сериозно повишение. На фона на сделките за между 50 и 100 хиляди декара през 2002-2005 година, сега наблюдаваме прехвърляния на до 1-1.2 милиона декара.

Това е една доста динамична картина на фона на 35-36 милиона декара обработваема площ.

Да, земеделска земя може да се купи и на 100-150 лева или на значително по-високи цени от тези 600 лева, но средната цена в момента е между 500-600 лева.

Обикновено рентните нива са между 6 и 8% спрямо цената на отделния парцел в съответния регион.

Това е може би единственият сектор, който на фона на кризата в цял свят последните години е изключително печеливш и не се влияе негативно от нещата, които се случиха последните години.

Какво влияе на цената?

Естествено начинът на трайно ползване. Качеството на земята е друг фактор, въздействащ върху ценообразуването според Манолов.

Това въздейства на рентните нива, които се влияят и от конкуренцията в съответните райони. Друг елемент е нивото на субсидия, която се получава. Тоест рентните нива са малко под нивото на субсидията, която би получи производителят в съответния район.

Средните рентни нива са от порядъка на 35-40 лева за страната, като предходната година те са били 30 лева.

Ръстът на рентите е от порядъка на 20-25% през последната година, като в различните райони нивата на ръстове са различни. В традиционните добрички райони ретните нива са значително по-високи.

Доходността от рентата е от порядъка на 6-8% и има все повече заявки за наемане на земя, което е свързано и със субсидиите, които се получават, и избягване на препокриването и санкционирането на земеделците, когато една земя е заявена от повече от един земеделски производител.

Какво очакваме за следващата година?

Ние сме малко консервативни, очакваме 10-15% ръст на земеделската земя, прогнозира Манолов. Да, на моменти скокът може да е по-голям, но ако се погледне в един по-дългосрочен период, този ръст от 10-15% е актуален и реален. Съответно рентите, следвайки ръста на субсидиите, са в порядъка на 15-20% средно за страната.

Основното, което се промени на пазара на земеделска земя през изминалата година, бе появата на нови участници, които да инвестират, коментира Радослав Манолов, зам.-председател на БАСЗЗ и изп. директор на „Адванс Терафонд“ АДСИЦ.

Това са инвеститори, които успешно са реализирали своите проекти предходните години и, предвид на ситуацията на пазара, започват да диверсифицират своите портфейли.

Доходността от инвестициите в земеделска земя започна да превишава доходността по депозити и това я направи изключително привлекателна.

Земеделските производители, които винаги са били традиционни участници на пазара, започнаха да окрупняват своя бизнес, като закупуват земя. Целта им е намаляване на разходите на реализиране на подобни проекти, свързани с напояване, изграждане на масиви с трайни насаждения и др.

Другите участници продължават да са и дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), които са публични, реализират печалба от инвестиции в земеделски земи и са освободени от данъци.

Факторите, които повлияха на пазара, включват добрите стопански години и високите цени на земеделските суровини на международните стокови пазари. В разговори с различни земеделски производители някои казват, че от 20 години не са били толкова успешни от гледна точка на цените на земеделските култури и чисто климатичните условия, коментира Манолов.

В същото време банките постепенно започнаха да кредитират покупката на земеделска земя. Те осъзнаха, че земеделската земя може да е един от активите, които да гарантират тези заеми.

Не може да се пропусне и условието, което винаги е стояло пред земеделските производители, а именно субсидирането и очакването на новия програмен период 2014-2020. Във връзка с него се обсъждат начините за субсидиране и промяна на субсидирането от декар на ферма и съответно различни други промени.