Какъв е разумният разход за застраховка срещу бедствие?
Дебатът около задължителните имуществени застраховки и катастрофичния пул извади наяве дълъг списък от спънки, заради които тези продукти нямат по-широк обхват на пазарен принцип в България, пише insurance.bg.
Съвсем неструктурирано, но в целия информационен поток неотменно присъстваше и темата за цената. Тук непременно трябва да се отбележат два аспекта. Ясно е, че дори и по някакво чудо утре всички българи да осъмнат с дълбоки застрахователни познания, значима част от тях ще имат затруднения да заделят необходимата сума. Това обаче е по-общ проблем, а не само за застраховането.
Медийните изяви на застрахователи и въпросите на журналистите обаче показаха различните представи за това какви са логичните цени и приемливите суми. Искрената изненада за някои репортери, че съществуват полици за под 30 лв. се смесиха с категоричните коментари на други, че застраховката е необосновано скъпа като цяло.
Докато застрахователни шефове ни убеждаваха, че всеки може да си купи застраховка на цената на обяд в ресторант, други открито отричаха това и говореха за трицифрени суми.
Гледайки отстрани обаче, потребителят не видя една по-ясна картина на това при каква цена на имота колко пари ще трябва да задели и за какво покритие. Разбра се, че в определени случай би бил "несериозен" собственик, но не се разбра от коя сума надолу.
Застрахователите прибягваха до оценъчни категори, докато в същото време боравеха с конкретни цифри при произволно избрани параметри или дори без обвързване на цената на полицата с другите променливи - всеки сам да прецени кое е по-несериозно.
При липсата на застрахователна култура и след тази шумотевица, нищо чудно у българина дълго време да битува една съвсем объркана представа за разумния според финансовите му възможности разход, който да го защити при бедтсвия.
Предизвикана от всичко това, скорошна анкета на Insurance.bg показа, че близо една трета от читателите на сайта виждат премията в двуцифрено изражение. В същото време 18.81% заявяват, че биха платили колкото е нужно за пълно покритие. Допитването събра общо 319 отговора, 51 от които (15.99%) бяха на хора, които открито заявяват, че не биха отделили нито лев.
Видно от резултатите, 11.91% биха отделили до 20 лв., докато едва 4.39% биха платили между 100 и 300 лв. От възможните варианти, най-голяма е групата на онези, за които таванът е точно 100 лв. – 22.88%. 17.55% биха заделили до 50 лв., а 8.46% - до 30 лв. за годишна полица.
Подобно разсейване на отговорите може би показва, че е крайно време да се обясни в публичното пространство срещу какви премии какви покрития стоят и за какви имоти. Съществува и съмнение, че цените са прекомерно надути, за да компенсират загубите, от тежката конкуренция на пазара на Гражданска отговорност.
Адекватно би било и да се поръча национално представително проучване, което да покаже на колко се оценяват имотите от собствениците и какви суми за застраховки биха плащали, ако им се гарантира коректно отношение от страна на застрахователните компании. Тогава може да се проведе една по-обхватна образователна кампания и след нея да се види дали има промяна на нагласите.