Какво завари КФН в Перник
Десет граждани на Перник са посетили изнесената приемна на Комисията за финансов надзор в града, като трима от тях не са се оплакали от застрахователи, а са питали за държавна помощ.
Това е равносметката на КФН от двата дни, в които беше отворена приемната, съобщи insurance.bg.
Представители на КФН от управление „Застрахователен надзор” организираха двудневна приемна в града по покана на министъра по управление на средствата от Европейския съюз Томислав Дончев. Тя беше отворена на 14 и 17 септември 2012 г. в сградата на Областната управа.
В нея експерти от Комисията са консултирали гражданите, чието имущество е пострадало от земетресението на 22-ри май 2012 г., за правата им при получаване на обезщетение за повредено или разрушено недвижимо имущество, уточниха от надзора.
Общо 10 граждани са били приети през двата дни. От тях само петима са се оплакали от намалено застрахователно обезщетение по индивидуални застраховки.
Трима от посетители представили проблеми, които не са били свързани със застрахователни въпроси, а касаели обезщетения от държавата.
Друг един имал застрахователен договор, без покритие на риска земетресение, на което основание е направен отказ от страна на застрахователното дружество, а в един от случаите оплакването е било от намалено обезщетение по сключен имуществен договор от банка при отпускане на ипотечен кредит, покриващ риска земетресение.
Експертите от Комисията разяснили на гражданите какви са правата им във връзка с сключената застраховка и какви са правомощията, които институцията има при разглеждането на жалби, като са обърнали внимание на необходимостта от предварителна подготовка преди сключване на застрахователен договор, което позволява на клиентите да придобият яснота за точните му параметри.
От КФН препоръчват на всички клиенти внимателно да се запознават с общите условия на застрахователния договор, както и да се консултират преди сключването му, за да защитят в максимална степен своите интереси.
В редица случаи основна причина за изплащане на застрахователно обезщетение в намален размер би могло да бъде сключването на застрахователен договор за сума, която е по-ниска от стойността на имуществото (подзастраховане), напомниха от регулатора.
В този случай, всяка щета се изплаща в съотношението, в което застрахователната сума се отнася към стойността на застрахованото имущество (пример: ако имуществото е застраховано за половината от стойността си, застрахователят заплаща половината от стойността на всяка щета).
Друга причина за намаления размер на плащанията е предвиждане на самоучастие, при което застрахователят не заплаща щети, които не надхвърлят определен фиксиран размер (пример: застрахователят не заплаща щети, които са по малки от 2% от застахователната сума, записана в договора).
Следва да се има предвид също, че застрахователното обезщетение зависи от експертната оценка на вещите лица, които определят размера на щетата.
В случай, че застрахованият и застрахователят не постигнат съгласие за размера на тази щета, единственият начин за оспорване на оценката е по съдебен ред.