Европейските ръководители се ангажираха в нощта на четвъртък срещу петък да установят през 2013 г. надзор върху банките от еврозоната – ключов етап в стратегията им за излизане от кризата.

В края на нощното заседание в Брюксел държавните и правителствени ръководители на 27-те постигнаха компромис по тема, която тровеше отношенията между Париж и Берлин седмици наред.

Испания обаче, която разчиташе на бързото намиране на решение за директното рекапитализиране на нейните банки, рискува да заплати за това споразумение.

Срещата на върха се проведе в момент, когато десетки хиляди гърци са излезли по улиците, за да протестират срещу икономиите по време на демонстрации, съпроводени с насилие и по-специално в Атина, където 60-годишен мъж получи сърдечна криза.

Относно банковия надзор, "целта е да има съгласие по законодателната рамка до 1 януари 2013 г. Работата по оперативното му прилагане ще продължи през цялата 2013 г.", според заключенията на Европейския съвет.

На срещата на върха през юни, която завърши с напредък в опитите за изваждане от кризата на еврото, европейците се споразумяха да "разгледат" предложенията на комисията по този въпрос до края на 2012 г.

Комисията и някои държави, сред които и Франция, веднага настояха механизмът за банков надзор да бъде пуснат в действие от началото на 2013 г. Германия обаче веднага изрази съмнение, като заяви, че този срок не е реалистичен.

След няколкочасови разговори, Франция и Германия накрая стигнаха до компромис, информира БГНЕС.

"Решихме днес да уточним календара", подчерта президентът на ЕС Херман ван Ромпой пред журналисти, като добави, че ЕЦБ "се ангажира да работи възможно най-бързо за създаването на този механизъм през 2013 г.".

Берлин постигна постепенното създаване на механизма. "Винаги сме казвали, че качеството трябва да е преди бързината", като целта е "достоен за това име банков надзор", изрази задоволството си германската канцлерка Ангела Меркел.

От своя страна Париж постигна приемането на неговото предложение надзорът да се прилага към 6000 банки от еврозоната, а не само към най-големите банки. Това означава, че в края на този срок германските банки също ще бъдат подложени на механизма за надзор, обратно на желанието на Берлин.

Механизмът трябва да предотврати банковите кризи да не се превръщат в дългова криза. От него е заинтересована пряко Испания, която трябва да подсили банковия си сектор и получи за това кредитна линия от 100 млрд. евро.

С постигнатия на срещата на върха компромис се отдалечава възможността Мадрид да се възползва твърде бързо с тази пряка рекапитализация.

"Тя ще се състои през 2013 г., но кога, още не се знае", заяви италианският премиер Марио Монти. По-малко оптимистичен, европейски дипломат заяви, че "испанските банки няма да бъдат рекапитализирани преди края на 2013 г., а вероятно през 2014 г."

Този календар устройва отлично г-жа Меркел, тъй като законодателните избори в Германия са предвидени за септември 2013 г. Така, канцлерката, която отново ще се кандидатира, трябва да се съобразява с общественото мнение, което е все по-враждебно към идеята за помощ на страните от еврозоната, изпитващи затруднения.

Положението в Гърция бе споменато мимоходом. Ръководителите на еврозоната заявиха в комюнике, че "приветстват напредъка" на страната за "връщане върху релсите на нейната програма за реформи". Това навява на мисълта, че Гърция ще получи от кредиторите си (ЕС, ЕЦБ и МВФ) транша от 31.5 млрд. евро, от който тя има спешна нужда.